141. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНТОНИН ДВОРЖАК

септември 15, 2015 at 2:02 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
01. 07.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100575308/velikite-evropeici-antonin-dvorjak

На европейската музикална сцена, на пръв поглед, Антонин Дворжак не се забелязва лесно като другите титани, които блестят и на тъмно, и на светло. Скрит в своята Чехия, лишен от страст към екстравагантност, заради силната си носталгия – лишен дори от възможността да прекара достатъчно дълго време в чужбина, той реди своите музикални бисери като сеяч на красота – оре надълбоко и хвърля нашироко. Но трябва да минеш през нивата му, за да я видиш истински. Така, де – да я чуеш как звучи.

Дворжак, Славянски танц №2

Това е „Славянски танц” №2 – голямо вълшебство, нали. Дворжак композира цикъла си от 16 славянски танца на две парчета – през 1878-ма и 1886-та. Първите се появяват в ключов период от живота му. Дотогава чешкият композитор, чиято родина е част от Австро-Унгария, прави опити да пробие в може би най-огромният музикален пазар на епохата. Опитите са донякъде успешни, защото на три пъти получава австрийска държавна стипендия за развитие на талантливи композитори. Широкото публично признание обаче все не идва. Истинският пробив на Дворжак започва след третия път и то не заради самата стипендия. В един момент прочутият немски композитор Йоханес Брамс, чиято музика Дворжак особено харесва и който е член на журито, иска да се срещне с младия талант, а после го препоръчва на своя издател Фриц Симрок. Симрок публикува първо „Моравски дуети”, а когато Дворжак му носи своите „Славянски танци”, оригинално композирани за пиано на четири ръце, съветва го да ги оркестрира. Първо издателят, после и широката публика, са силно впечатлени. За разлика например от Унгарските танци на Брамс, в които са вплетени директно заети фолклорни мотиви, в своите Славянски танци Дворжак използва само характерния ритъм на славянската музика от Бохемия и Моравия, докато мелодиите му са напълно оригинални. „Небесна естественост тече през тази музика” – пише немският критик Лоуис Айхерт и съвсем точно предсказва: „Славянски танци” на никому неизвестния чех Антонин Дворжак вече започват голямата си обиколка по света.

Дворжак, Славянски танц №8

Антонин Дворжак е роден през 1841 година в селце край Прага. Баща му, Франтишек, заема твърде почитаната и досега в Чехия позиция на кръчмар, месар и едновременно с това – свирач на цитер. Думата идва в немски от латинското ситара, това е струнен инструмент, познат още от антична Гърция като китара. Той е различен от най-известната днес китара, позабравен е като инструмент, но тогава е доста популярен, особено по кръчмите в централна Европа. Анна, майката на Антонин пък, е дъщеря на иконома на местен чешки аристократ, тоест, може да се каже, че семейството, макар селско, се нарежда в горния слой на чешката буржоазия. Както твърдят критиците, първородният Дворжак е възпитан в силно религиозен дух и закърмен с чешките традиции, каквото и да значи това. Според мен би трябвало да значи, че той до края на живота си редовно си казва молитвата, преди да хапне добре приготвено свинско, да пийне хубава бира и да послуша прекрасна музика – независимо чужда или собствена. Макар да не прочетох конкретно потвърждение, убеден съм, че е така, защото иначе какво ще породи онази носталгия, която по-късно кара Дворжак да се махне от Америка и да се върне в родната Чехия, за да доживее живота си по свой вкус.

Дворжак, Концерт за чело

Антонин Дворжак са учи да свири на цигулка още в началното училище. После отива при чичо си в Злонице да учи немски, но едновременно с това взима уроци по орган, пиано и цигулка, композиция и музикална теория. Бащата иска първородният син да наследи месарския занаят, но заради таланта му разрешава да продължи с музиката. В Прага 16-годишният Дворжак учи орган, пеене и музикална теория, но не става църковен органист, а се включва като цигулар в големия оркестър на Карел Комжак, където изкарва 7.50 долара на месец. Парите не стигат и дава уроци по пиано – дава ги и на колежката си Йозефина Чермакова от оперния театър в Прага, директор на който е прочутият чешки композитор Сметана и където оркестърът на Дворжак често свири. Разбира се, той се влюбва в красивата ученичка и композира за нея музикалния цикъл „Кипариси”. Йозефина обаче не отвръща на чувствата му и го отрязва. За сметка на това малката и сестричка веднага си пада по учителя на кака, а той пък някак лесно замества едната с другата. Така през 1873 година Антонин Дворжак се жени за 19-годишната Анна, която е до него цял живот.

Дворжак, Кипариси 2

Трябва да се има предвид, че през цялото това време Антонин Дворжак не спира да композира, като започва някъде от 13-годишен. На двадесет пише първия си струнен квинтет, последван от струнен квартет. Прави опити и в симфоничната музика, към които е толкова критичен, че дори изгаря част от тях. През 70-та композира и първата си опера – „Алфред”. Всички тези ранни неща вероятно се свирят тук и там, но за това няма данни, те стават известни на публиката доста по-късно, голяма част от тях – дори след смъртта на композитора. Малко преди женитбата на Дворжак, в Прага е първият концерт, на който се изпълнява негова творба под диригентството на Сметана и името му започва да става известно. Тази известност обаче е само в един град на една австро-унгарска провинция, на Дворжак вече му е тясно в Прага, но, като не знае какво друго да прави, той пише ли пише. Така се стига до трикратното спечелване на австрийската държавна стипендия, връзката с Брамс и появата му на европейската музикална сцена със „Славянски танци”. Както и с прекрасните „Моравски дуети”, които изобщо не бива да се забравят.

Дворжак, Моравски дуети 1

Когато Симрок публикува „Моравски дуети” и „Славянски танци”, те бързо стават хит и превземат Франция, Англия и САЩ. През 1880 година в Лондон се изпълнява „Стабат Матер”, религиозна кантата за страданията на Божията майка при разпъването на Христос. Дворжак я пише три години по-рано, след смъртта на една от дъщерите си, но с нея успехът му в Англия и отвъд океана е наистина зашеметяващ. По същото време в Австрия и Германия името му продължава да тъне в неизвестност и то заради анти-чешките чувства, които съществуват тогава в немското общество. Така Дворжак влиза в един житейски цикъл, когато твърде често пътува до Англия. Прочутият Ханс Рихтер, който през 1887 представя неговите „Симфонични вариации” в Лондон, му пише в писмо: „Сред стотиците концерти, които съм дирижирал през живота си, няма друга нова творба, която да е представена с такъв успех като твоята”.

Дворжак, Симфонични вариации

Покрай успеха на Дворжак в англоезичния свят, името му се разнася из цяла Европа, включително в Австрия, Германия и Русия. Той обикаля навсякъде за концерти, като гледа бързо да се върне в Чехия. Все пак през 1893 приема по-дългосрочен ангажимент и става директор на Националната музикална консерватория в Ню Йорк. Това е частна институция, която му дава годишна заплата 15 хиляди долара, огромни пари по онова време. Договорът предвижда Дворжак да полага следния тежък труд – три часа на ден общо преподаване и дирижиране, а през лятото – четири месеца ваканция. Докато се труди така три години, прочутият вече чешки композиторът разучава американската музика. Той пише редица статии, в които твърди, че истинската американска музика ще стъпи на музикалното наследство най-вече на афро-американците – както и става. През 1895, като се оправдава с нередовно изплащане на парите, а всъщност – дърпан силно от носталгията, композиторът се връща в Чехия и, с изключение на кратки разходки до някои европейски столици, повече не излиза от Прага. Живее още 9 години и през 1904, на 62, неясно от грип или от сърдечен удар, отива отвъд, откъдето ни връща прочутата си Симфония №9, озаглавена „Из Новия свят”. Шегувам се, естествено, той написа №9 още докато беше в Америка, като успя прекрасно да улови и въплъти в музиката си истинският дух на този нов, поне от европейска гледна точка, свят.

Дворжак, Симфония №9, Allegro con fuoco

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: