140. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕЛ ГРЕКО

септември 14, 2015 at 2:14 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
24. 06.15, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100572686/velikite-evropeici-el-greko

Какво ще си помислите за някой художник, ако чуете съвременната му критика да описва картините му като „низки”, „долни”, „глупави”, „достойни за презрение”? Не знам за вас, но аз ще реша, че днес отваряме дума за великия художник Ел Греко, чиито живот може лесно да се разкаже, но чието творчество не може да се опише с думи прости. А и с думи сложни не може, макар някои и досега да опитват.

Вангелис, Почит към Греко

Ел Греко, както показва популярният му прякор, е грък. Роден е през 1541 година на остров Крит и истинското му име е Доменикос Теотокопулус. Впрочем, ако дори в престижна галерия се опитат да ви продадат негова работа, но с подпис Ел Греко, дори да имате достатъчно милиони, за да я купите, откажете. Тя със сигурност е фалшификат, защото художникът цял живот се подписва с истинското си име и родно място – Доменикос Теотокопулус, критянина. Прави това, не само за да знаят всички кой е, но и да не се загуби той самият, защото голяма част от живота си Ел Греко прекарва в чужбина – в Италия и най-вече в Испания, а там рисува картините, които днес му носят световна слава. Все пак, в началото е Крит, гръцки остров, държан от венецианците вече повече от триста години. Казвам „началото”, но всъщност е по-сложно. Греко учи и живее на родния си остров цели 26 години, а през това време става истински майстор в художеството и попива цялата страхотна византийска иконописна традиция, която после пренася по един или друг начин в зрелите си творби. Не се знае точната причина, поради която младият, изключително талантлив художник, член на местната гилдия на Свети Лука, решава да замине за Венеция. Смята се, че е поради амбицията му да расте в изкуството, да се развива и да се прочува. По онова време, въпреки че самият Крит постоянно се бунтува, немалко критяни се възползват от златните времена на Венецианската република и се заселват в метрополията. Това прави и младият Доменикос някъде през 1567, като пренася със себе си, а може би дорисува по пътя, поне една своя иконописна работа – известното си „Успението на Света Богородица”. Преди десетина години по случайност бях в Лондон, точно когато в Националната галерия гостуваше изложба на Ел Греко. Първото нещо, което видях там, беше това „Успение…..”. То буквално ме втрещи. Това вече не беше чиста икона. Но още не беше и чиста картина. То сякаш трептеше на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар