138. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ /част първа/

септември 9, 2015 at 1:45 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов
10. 06.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100567333/velikite-evropeici-kralica-viktoria-parva-chast

През последните четири-пет години на различни търгове поне два пъти за колосални суми бяха продадени бели копринени кюлоти от ХІХ век, собственост на британската кралица Виктория. Кюлотите са с такъв гигантски размер, че ако ги наложиш дори на голям глобус, ще покрият всички земи, които по нейно време влизат в Британската империя. От Канада на северозапад, до Полинезия на югоизток, няма континент, където кракът на неуморните англичани да не е стъпил. След този крак, независимо от обстоятелствата, обикновено остават поне четири неща – привързаност на местните към английския език, съпричастност към британското чувство за хумор, далеч по-прилична система на управление, отколкото в околните държави и поне един паметник, име на град, провинция или друг артефакт, свързан с любимата кралица Виктория.

Джон Баптист Крамър, Концерт за пиано №5

Когато кралица Виктория управлява Великобритания, а това са годините между 1837 и 1901, в страната и света се случват толкова неща, че няма да стигне времето само да изброя дори една десета от тях. Но в най-общи щрихи ситуацията може да се опише така. За метрополията това са дълги години на мир и благоденствие. Някъде по периферията постоянно се водят малки или големи войни, има бунтове и недоволства, както и обратното – възходи и разцвети на общества и идеи. Но на самия Остров е спокойно и става все по-хубаво да се живее. Там индустриалната революция е в разгара си, културата е във възход, политиката все повече се реализира като изкуство, а животът на нормалния човек става все по-нормален. И всичко това не е защото, както ще побързат някои да кажат, империята изсмуква колониите си и цъфти за тяхна сметка. Такъв е лошият испански или португалски пример. С Британия обаче не е така. Да, много богатства се вливат в самата Англия, но процесът не е едностранен. Много богатства, включително човешки ресурс, умствен капитал, организационен опит и практически умения, цивилизационни принципи и демократични идеи, се изливат обратно – от Лондон към Калкута, Хонконг или държавата Тувалу в Полинезия. За да стане всичко по-ясно, ще го кажа така – първо има британска империя, а след нейното разпадане се образуват 53 самостоятелни държави. Те продължават да са силно свързани помежду си, затова през 1926-та подписват декларацията от Балфур, с която Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар