De Profundis: ПРОБЛЕМЪТ С БЕЖАНЦИТЕ БЯГА БЪРЗО СРЕЩУ НАС, А НИЕ ЧАКАМЕ КЕФА НА СВЕТОВНИТЕ НАЧАЛНИЦИ

септември 7, 2015 at 1:06 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/54244-de-profundis-problemat-s-bezhantzite-byaga-barzo-srestu-nas-a-nie-chakame-svetovnite-nachalnitzi-da-se-naumuvat.html

Или Обединена Европа скоро ще реши проблема с бежанците, или проблемът с бежанците скоро ще е… майката на Обединена Европа.
Нарочно го казвам съвършено грубо, защото чувам мнозина политици и анализатори да го казват по правилния начин, меко, дипломатично и разумно, а особена полза от това няма – вълните бежанци се засилват, а ние продължаваме да не взимаме реални мерки да опазим себе си, принципите си и идеята за демократичния свят изобщо.
Нека да сме съвършено наясно още от самото начало – не съм от онези гнусни типове, за които бежанец е някой, който трябва да бъде пребит и изгонен. Напротив, като всеки нормален човек аз съчувствам дълбоко на проблемите на тези хора и смятам, че в отношението си към тях демократична Европа трябва да се придържа към онези хуманни принципи, за постигането на които работи от векове, с които живее от десетилетия, които са нейната истинска здрава основа.
Но хуманното отношение изобщо не е в противоречие с идеята в случая да се проявява разум и да се изработят ясни правила по проблема за бежанците. Прекалено огромен е той, прекалено сложен и нееднозначен, пък и, щем, не щем, вече е прекрачил прага ни, така че не бива да го оставим да се решава от самосебе си.
Добре, Германия тази година ще приеме 800 000 бежанци. Да, немската икономика е адски силна, тя толкова време влачи на гърба си половин Европа, включително страни като Гърция. Какво ще стане обаче догодина, ако само в Германия се изсипят още 800 000 или повече хора с техните съдби, желания, навици? И колко години може да продължава това, без цялата купчина карти да се срути?
Първо, не се очертава поне текущите тежки конфликти по света, в Африка, Близкия Изток и Азия, да свършат бързо, така че значима част от сегашните бежанци скоро да се върнат по родните си места.
Безусловно, това е едно от основните направления, по които трябва да се работи, за да се реши трайно и пълноценно проблема. Обаче пък точно в това отношение самата Европа сякаш се оказа в собствения си капан – както обикновено, тя реагира тромаво на световните предизвикателства, които напоследък валят отвсякъде. Европейските страни, с изключение може би на Великобритания, очевидно нямат нито реален военен, нито наличен финансов потенциал, да не говорим, че май продължават да нямат и никакво желание, да участват в реални военни операции за справяне с Ислямска държава и поне частично умиротворяване на ситуацията в Ирак и Сирия. Да не говорим, че Либия от известно време насам е оставена на собствената си гражданска война, чиито жертви са и удавниците, пътуващи за Италия със скапаните лодки на търгашите на хора.
Това е едната част от проблема. Другата част е свързана с изключително некадърната, безволева, несигурна и непоследователна външна политика на сегашната американска администрация. Точно това доведе както до ескалацията на конфликтите в относително мирни доскоро региони, така и до огромно напрежение в света заради агресивното поведение на Русия. Тоест, от гледна точка на Обединена Европа, сегашната американска администрация е част от проблема, а не част от решението на проблема с бежанците. За съжаление, май трябва да се изчакат президентските избори догодина, за да се надяваме на по-съществена промяна.
А бежанците не чакат, те продължават да прииждат.
В това отношение, освен бързото военно справяне с различните терористични банди и диктаторски режими, които прогонват хората от родните им места, Европа трябва да се ангажира с разработване, финансиране и прилагане на система от мерки за създаване на бежански лагери, а също за оставане и интеграция на бежанците в съседните на даден конфликт страни.
Макар на някои да не им харесва, но живият пример за това е Турция. Всъщност благодарение именно на Турция масовият бежански поток текна към Европа толкова късно. Турция прие поне 5-600 хиляди души със собствени средства, преди да отпусне по-сериозно клапата. Колко време очакваме ние Анкара да се жертва заради нас, като руши себе си? Безкрайно? И на какво отгоре? Поне да им бяхме помогнали малко…..
Да, знам, нещата с Турция при сегашното управление никак не са еднозначни, но тази работа е въпрос на приоритети. А голяма част от решението на проблема с бежанците е именно в подобен тип сътрудничество и европейска подкрепа за съседните на даден конфликт страни.
Вторият голям проблем е, че не се очертава днешните бежанци до утре, вдругиден, а според мен и изобщо, истински да се интегрират в европейското общество.
Това ясно се вижда във Франция и Великобритания, които дълги години полагат целенасочени усилия и хвърлят огромни пари за интеграция, но в резултат дори имигрантите от второ и трето поколение си остават „хора от гетото”. И то не само защото „обществото не ги приема”, а – крайно време е да си го признаем гласно – и защото те самите не приемат обществото.
Да, на нас ни изглежда малко странно как някой беден и изстрадал човек бяга от своето село, отива в съседното и настоява веднага да бъде настанен в най-богатата къща. Добре, настаняват го, получава там храна, вода, бира даже, получава топлина и медицински грижи, има собствена стая. Но не след дълго той самият започва да се разпорежда – дай това, не онова; искам да спя с жена ти, но на моята можеш да видиш само очите; ти не зачиташ правата ми, защото не ми даваш да правя каквото си искам; ти не ме обичаш, затова ще те взривя, застрелям, заколя. Подобно поведение, освен за най-дебелокожите дебили изсред нас, е твърде необичайно. Докато с просто око се вижда, буквално от всяко интервю със сегашните мигранти, които преминаха през Македония и Сърбия, че доста от тях носят именно такава нагласа. Изумях онзи ден, когато сръбските власти най-хуманно започнаха да пускат към Унгария първо групи с жени и деца, заради което някакъв троглодит се развика към телевизионните камери: „Няма права за нас от Бангладеш, нас никой не ни зачита, дори в Европа…..”
Нерде Бангладеш, нерде Европа? Какво изобщо прави този човек тук и защо смята, че има той повече права от жените и децата?
Нали знаете защо смята така? Защото за него жените и децата, а и всички останали хора, са нищо. Ние с вас сме нищо. Да, сега ще го нахраним, ще го настаним на работа и ще го оставим да си гледа спокойно живота, но ще направим това, защото сме му длъжни. Или защото той е по-хитър и ни е изиграл. А утре ще вземе големият нож и ще започне да ни коли по улицата, както направиха едни говеда в Лондон, само защото някой го е погледнал накриво. Или защото не му харесва, че белите момичета не го харесват. Или защото смята, че религията му го изисква.
Тоест, тук говорим за необходимите сериозни мерки по отношение както на контрола при приемането на бежанци, така и за обучението им – буквално – на живот в демократични условия, говорим за изясняване и представяне пред тях на правилата, с които ще им се наложи да се съобразяват. Тези правила трябва да са абсолютно ясни и да се представят на ранен етап, та всеки гост тук да може да си прецени – ще живее ли или няма да живее с тези правила.
Третият голям проблем е, че ако бързо не се поставят някакви разумни и приемливи все пак граници на възможността да се ползваш от благата на другия, без да допринасяш, напротив, като дори пречиш на неговото развитие, това ще доведе до истинска, дълбока европейска криза. Примерно, ако всеки мигрант в Германия или Швеция сега на бърза ръка привика, вече легално, по двама-трима близки, роднини и приятели, страната бързо ще прелее и потокът ще текне към не толкова силни икономики и не толкова жертвоготовни общества – Полша, Чехия, Унгария, Австрия.
Какво правим тогава? Избиваме се помежду си, хайде да не стигаме дотам, но поне се изпокарваме сериозно, защото някой си е решил да ни дойде на гости, а ние не можем да се разберем кой да му плати масрафа?
Прав е премиерът Борисов, който онзи ден каза във Варна, че „бежанската вълна е най-сериозната заплаха за Европейския съюз в момента”. Но не е прав в твърдението си, че „световните началници трябва да решат проблема, а ние, малките, не можем”.
Да, не можем да помогнем пряко с пари, защото парите са ни малко. Не можем дори с доброволни граждански усилия, защото след епохата на комунизма самото българско общество още е в насипно състояние. А и вълната е прекалено голяма, та ще залее всеки напън. Това, което можем да направим обаче, е да настояваме бързо да се стигне до общи европейски решения за справяне с проблема, както и да участваме с умни идеи в този процес.
Този проблем засяга не само всички нас, но и всеки от нас – не можем да го оставяме само в ръцете на световните началници.
Още повече – виждаме например как световният началник Путин мълчи и гледа като мишка в трици, независимо че хората бягат от Сирия, начело с любимия му диктатор Башар Асад. В този дух – много ми е интересно как ще се справи човеколюбивата кремълска империя, ако отнякъде в Европа само един влак сирийци случайно бъде пренасочен към Русия.
Така, де, нали и тя, поне частично, се пише европейска страна – нека да поеме и своя дял от тежкия товар, който истинската Европа носи.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: