135. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РОБЕР ШУМАН

август 29, 2015 at 3:36 pm (Публицистика) ()

Пламен Асенов
20. 05.15, радио Пловдив

Целия текст може да се слуша тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100559060/velikite-evropeici-rober-shuman

Каква е разликата между германеца Роберт Шуман и французина Робер Шуман? Вероятно и двамата произхождат от племето на франките – германски племена, които някъде около ІІІ век се заселват в Римската империя, в земи, части от които днес са във Франция, Германия, Люксембург, Белгия и Холандия. Нищо чудно също тези двамата шумановци да имат общ прародител във войската или сред армията свещеници на Карл Велики, с които франкският крал преди 12 века християнизира и обединява Европа. Няма да се изненадам също, ако някои от предците им са строили заедно катедрали или са се били яростно един срещу друг в безкрайната поредица конфликти, които Европа преживява, докато клокочи през вековете в търсене на себе си. Така или иначе обаче, в нашия конкретен случай германецът Шуман е композитор романтик от първата половина на ХІХ век, а французинът Шуман е политик от първата половина на ХХ век. Той е човекът, с чиято реч започна обединението на Стария континент след Втората световна война, човекът, наричан и до днес „баща на Европа”. Какво по-логично и естествено от това с композициите на Шуман днес да озвучим подвизите на Шуман.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Тема, Анданте

Идеята за обединението на Европа не е нова. До голяма степен тя всъщност се реализира от Римската империя, когато по-голяма част от континента има една столица, обща система на управление и общи пари. След падането на Рим идват тъй наречените Тъмни векове, през които Европа, населена с различни езически племена, е по-скоро ничия – или неясно чия – отколкото обща. В края на VІІІ и началото на ІХ век обаче Карл Велики не само завладява земите от Атлантика до унгарската пуста, но и опитва да ги обедини с духа на християнството. Макар да предпочита това да става чрез словото на бога, все пак там, където не приемат словото, той го налага с меч. Но Карл си отива, а неговият Ренесанс потъва като искра в морето от църковен догматизъм и политически борби на континента. Трябва да минат още няколко века, за да се стигне до онова възраждане, което наистина обединява Европа по най-добрия възможен начин – чрез идеите, чрез изкуството, чрез плъзналата навред свобода на духа и мисълта. Идеята за единна Европа е жива. Някъде през втората половина на ХV век например владетелят на Бохемия Иржи от Подебради праща на крал Луи ХІ своя „Трактат за постигане на Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка има 1 коментар