АКО ВИ СЕ ПЛАЧЕ, НЕ ПЛАЧЕТЕ ЗА РЕФЕРЕНДУМА, А ЗА ОМБУДСМАНА

август 14, 2015 at 2:48 pm (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Точно преди да излезе в лятна ваканция, българският парламент взе решения, свързани с реформата в съдебната система, референдума по изборното законодателство и избра нов омбудсман. Каква е предисторията и какво развитие може да се очаква по тези твърде важни за обществото теми – тази седмица слушаме втората част от коментара на Пламен Асенов.

Темата за референдума по въпроси, свързани с изборното законодателство, който бе подкрепен с 570 хиляди подписа и като предложение беше вкаран в парламента от президента Росен Плевнелиев, неочаквано за мнозина, не получи предвижданата подкрепа. На практика референдумът всъщност бе бламиран, защото от трите въпроса, формулирани от президента – за въвеждане на задължително гласуване, за разширяване на мажоритарния елемент в изборите и за въвеждане на електронното гласуване, първите два бяха изцяло отхвърлени.
Това отново доведе до някои търкания в управляващата коалиция, конкретно и за пореден път – между ГЕРБ и РБ, в опит да се изясни въпроса кой за какво е гласувал и какво точно е имал предвид, когато е казал еди какво си по темата. Това обаче е дребен ефект, който вероятно ще отшуми като лятната жега. Президентът Росен Плевнелиев също се показа силно засегнат от неочаквания за него резултат, а мнозина коментатори сякаш наляха вода в неговата мелница, като проплакаха за провала на референдума.
Големият въпрос според мен обаче е защо президентът изобщо се ангажира с каузата на този референдум, който под булото на уж най-демократичния инструмент – допитване до народа, прикриваше всъщност потенциал за доста недемократични или дори антидемократични решения и действия.
Какво имам предвид?
Първо, 25 години поред тук общественото доверие в политиците и политиката спада ли спада, спада съответно и изборната активност, която понякога дори поставя под съмнение самите резултати от даден вот. Но някак си, вместо да види гредата в собственото си око и да я извади за общо благо, тъй нареченият „елит” предпочита да търси механични решения – класически пример за което е въвеждането на задължително гласуване с цел повишаване на активността.
Второ, като цяло, българското общество страда от липсата на добро разбиране за свободата, нейните измерения и функции, начините за нейната реализация и цената, която се плаща за нея. Особено с цената то изобщо не е съгласно.
Доказателствата за казаното са много – например силното отчуждение, което властва сред хората в България, почти пълната липса на реално местно самоуправление, а това, което съществува под такова име е всъщност само параван, с който се прикрива другият огромен проблем – твърде силната централизация на държавата. Тя се държи в този вид, независимо каква е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар