ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНИ СРЕЩУ БЪЛГАРСКИ ДОХОДИ

юли 31, 2015 at 5:35 am (Публицистика)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана Копринкова/ 562 лева на човек от четиричленно семейство са необходими, за да се води приличен живот в България, изчисляват синдикални експерти. Минималната работна заплата в страната обаче е най-ниската в целия Европейски съюз, а цените са на ниво 70 на сто от европейските. По темата днес слушаме коментара на Пламен Асенов.

Всички европейци се радват на ниските цени в България когато дойдат тук, но вероятно малцина от тях си дават сметка, че за самите българи тези ниски цени са високи. И правилно, защо да се интересуват хората, ние, българите, трябва сами да решим проблема си, а не да се оплакваме.
Трябва, обаче вече толкова години след падането на комунизма, не можем. А не можем, защото тъй нареченият „посткомунистически преход”, беше и си остава повече комунистически, отколкото „пост”; защото страната повече се разграбва, отколкото да развива бизнес; защото законите и тяхното приложение пречат, а не подпомагат инициативността, добрите идеи, привличането на чужди инвестиции; защото отношението към собствеността, което е реалната градивна основа и на другите обществени отношения, беше затрито при комунизма, но не беше добре култивирано отново после…..
Още много „защото” могат да се изброят, трудното обаче е тенденцията да се обърне.
Какво показват фактите – поне според синдикалните експерти на КНСБ. Семейство с две деца има нужда от общ доход минимум 2 248 лева на месец или по 562 лева на човек, за да живее „нормален живот”. Понятието „нормален” в случая включва разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване и почивка.
Първият проблем в случая е, че едно „нормално семейство” в България, което разчита само на заплата, няма откъде да вземе толкова пари, особено като чист доход. Да приемем, че жената е учителка, а мъжът е на среден административен пост в общината на голям град. При това положение общият им доход ще е около 2 000 лева бруто и значи семейството изначално е с 200-250 лева назад от нормалния живот. Но все пак да видим какво получава то и какво плаща.
При 20-тина години стаж и други добри условия, жената би получавала около 850 лева, от които ще даде към 150 лева данък, социални и здравни осигуровки, както и, например, 300 лева вноска по заема за жилището. От останалите пари ще отдели 150 лева средно на месец за ток – при условие, че не се ползва климатик през лятото, защото тогава сметката набъбва още. Остават 250 лева. Таксите за вода, три мобилни телефона, интернет и кабелна телевизия – да речем скромно 100 лева, при доста ограничени разговори по телефоните. Остават 150 лева, с които нашата учителка ще плати таксата за детската градина на малкото дете, но веднага след това ще започне да се чуди дали да се вози в градския транспорт до работа или да се разходи за здраве, за да има джобни за кафе и сандвич на обед. Както и да ги смята, с тях тя вече има минус от поне 50 лева – а остават още разходи за фризьор веднъж на месец, малко грим, обувки, дрехи, някоя книга, неща, които изобщо не са глезотии, а жизнено необходими.
Така мъжът, който, приемаме, получава 1 150 лева, щом покрие данъците и осигуровките си, плюс тези важни разходи на жена си, реално ще донесе в къщи около 750 лева.
С колата ли ще ги донесе или пеша? Защото ако е с колата, веднага отидоха още поне 200 лева средно на месец за бензин, винетки, гуми, ремонти и други. Но да оставим колата, не можем да си я позволим. Парите обаче и без нея продължават да намаляват бързо.
Джобни на голямото дете, джобни за самия мъж, плюс транспортните разходи за двамата – минимум 200 лева. Остават 550, с които трябва да се купят някои лекарства за грипа, който неизбежно покосява всички в семейството, за наранените детски колене, за неприятната болка на татко в ръката, плод на дълги упражнения пред компютъра, плюс хапчето за кръвно на мама, заради приятните преживявания в училище. Слагам 50 лева на месец средно, макар че лекарствата реално са повече. Някакви дрехи, бельо и обувки за двете деца и татко – 100 лева. Остават 400 лева за храна на цялото семейство, тоест, по 13.33 лв. на ден. През лятото това са два хляба, две кила домати, една диня и половинка сирене. През зимата не знам какво може да се яде за тези пари, освен сланина и хляб.
Къде в случая синдикалните експерти видяха свободни пари за почивка, изобщо не ми е ясно. Къде в тях може да се видят хоби, свободно време, култура, дори вестник? Къде са неочакваните гости, подаръците за сватбата на сестра ми, къде е помощта за родителите, които са на две мизерни пенсии, има ли някъде пари за бутилка вино и едно романтично цвете на месец…..
Добре, де, експертите от КНСБ все пак са по-щедри от държавата, която казва, че човек тук може да се оправя дори с доста по-малко пари – например с 380 лева на месец, колкото е минималната работна заплата в България. До вчера тя беше 360, но я вдигнаха малко. Вярно е, че минималната заплата служи най-вече за статистически цели и за да се увеличат обвързаните с нея заплати на политиците и висшата администрация. Но все пак може да ни даде представа за нещата.
Тези 380 лева минимална българска заплата са около 180 евро, а в най-близката до нас като икономическо ниво европейска страна – Румъния, съответното число е 200 евро. В уж сравними с България страни като Литва и Словакия пък минималната заплата е напълно несравнима – съответно 360 и 380 евро, тоест два пъти повече.
Изобщо няма да говорим за Германия и Великобритания, където нивата са 6-7 пъти над нашето, а страни като Люксембург, Холандия или Швеция, направо ще ги забравим, че съществуват на европейската карта, защото спрямо нас те наистина се намират на нещо като друга планета.
Успехите на българите в справянето с живота обаче изобщо не свършват дотук, защото трябва поне да хвърлим поглед към близо 2 и половина милиона пенсионери и да видим как те се радват на заслужен отдих и спокойни старини.
Наистина не мога да се сетя каква точно радост изпитват със средна пенсия от няма и триста лева или 150 евро. Тази сума обаче, колкото и да е мизерна, вече не им дава право на енергийни помощи през зимата например. А токът за отоплението на един човек има същата цена като токът за четиричленното семейство? И ако някой си прави илюзии, че тай наречените „безплатни лекарства”, са наистина безплатни, да спре да си ги прави – не са. Обратно, те са постоянен и доста голям месечен разход.
А някой може ли да ми обясни защо обикновено се смята, че пенсионерите нямат нужда от нови дрехи и обувки и с радост доизносват онези отпреди 50 години? Че нямат нужда от хубава и разнообразна храна, а могат да карат само на хляб и кисело мляко? Че не искат да отидат на театър, опера или концерт?
Всъщност те не правят всичко това и още много неща, защото не могат да си ги позволят, а не защото не искат. И не могат да си ги позволят, защото при тези мизерни европейски доходи, цените на всички стоки в България, както отчитат пак синдикалните експерти, са 70 на сто от европейските. Средно.
Преди пет години са били с около пет процента по-надолу, тоест, успешно догонваме Европа по цени – с процент на година. По доходи обаче изоставането е драстично и лошата новина е, че не се вижда начин, по който това положение може скоро да се промени.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: