ИзПодТепето с Пламен Асенов: ЧЕТИРИТЕ КОННИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ АПОКАЛИПСИС /част втора/

юли 27, 2015 at 12:28 pm (Публицистика) (, , , , )

Казват, че в момента Европа е изправена пред четири основни кризи, които могат да унищожат или поне да върнат назад европейския проект.
Както писа Пол Тейлър от Ройтерс, „единството, солидарността и международната репутация на ЕС са изложени на риск заради гръцката криза, ролята на Русия в Украйна, опита на Великобритания да промени взаимоотношенията си с блока и имиграцията през Средиземноморието”.
Деликатно ги описва, човекът, но все пак според него тези четири кризи са здраво свързани и преплетени, така че погрешният подход към една от тях може да утежни ефектите от останалите и да усложни още повече решението им.

Миналата седмица, в първата част на този текст, изяснихме основните силно негативни ефекти, с които е свързано евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз. Стигнахме и до въпроса за тъй наречената „имиграция през Средиземноморието”. Тази имиграция, при която хора от различни арабски и северноафрикански страни по суша, въздух и вода търсят убежище в спокойна, толерантна и цивилизована Европа, е налице отдавна. Тя обаче се засили през последните години заради сътресенията, които преживява мюсюлманският свят.
Първо, в него бурно се развиха радикални групировки, които под булото на исляма си поставят различни цели, но работят за постигането им с едно и също средство – тероризъм.
Второ, ред ислямски държави се оказаха напълно неспособни да се справят както с тероризма, така и с другите социални, икономически, политически, ако щете и морални проблеми, които съществуват и отдавна се трупат в самите тях.
Трето, за засилване на имигрантския поток към Европа непосредствена роля изиграха събитията и резултатите от тъй наречената „арабска пролет”. Поредицата спонтанни „революции” в различни арабски държави, наречени с това общо име, всъщност доведоха до различни и противоречиви резултати.
Един от общите ефекти от всичко това обаче е именно стремежът на все по-големи маси хора да се махнат от местата, където идиоти постоянно водят войни, малоумници гърмят бомби всеки ден, тъпанари с автомати пречат на хората да правят нормална политика и на обществата да водят нормален живот, говеда учат всекиго как да живее, а ако не иска – убиват го с камъни или с нещо друго, все едно.
Както писах миналата седмица, според мен въпросът за имиграцията през Средиземно море всъщност е само един епизод от войната, която ислямският тероризъм започна срещу цивилизования свят с атаката в САЩ на 11 септември 2001 година. Мнозина и досега се опитват да я представят като война на цивилизациите, но тя всъщност не е такава. Това е война на простотията срещу ума, на наглостта срещу толерантността, на ненормалниците срещу нормалността, на беззаконието срещу закона, на безправието срещу правата…..
Такава е тази война.
Да, правилно се досетихте, като цяло тя включва не само „идеологията” на ислямския тероризъм – ако и доколкото при него изобщо може да се говори за идеология, а не просто за първична омраза, която иска да унищожи цивилизования свят, защото не го харесва. И защото със самото си съществуване той пречи на диващината.
Това с ислямският тероризъм е само най-видимата част, то е повърхността на нещата в момента. Но всъщност силите на злото включват и такива човеконенавистни идеологии като фашизма, комунизма и други „изми”. Всички те са смесени по безподобен начин, трудно е да ги различиш една от друга. В исторически план обаче, особено ако говорим за времето след Втората световна война, е ясно, че именно комунистическата система и нейните спецслужби създадоха взривоопасната смес от безмозъчни, но добре обучени убийци, които вилнеят по цял свят. А сегашните им руски наследници в Москва, макар и с по-малък капацитет, поддържат достойно традицията, наследена от съветско време.
В тази традиция се включва кой ли не.
Тук са разните африкански, азиатски и кубински убийци и терористи, които през 50-те и началото на 60-те години надяваха маските на тъй наречената антиколониална или национално-освободителна борба. По-късно се мина през европейското левичарско движение, което, особено през 60-те, опита да подрие устоите на континента. Не бива да се забравя директната съветска подкрепа за черните терористи на Арафат, за „Червените бригади” в Италия, за „Фракция Червена армия” в Германия, за Карлос Чакала. И досега сме свидетели и как Москва, независимо дали като комунистическа или „демократична” столица, не спира да подкрепя най-античовешките и терористични режими в света – Северна Корея на клана Ким, Иран на аятоласите, Ирак на Саддам, Сирия на Асад, Либия на Кадафи…..
Как пък веднъж не се объркаха тези хора да подкрепят нещо истинско, нещо, стъпило на пътеката на мира, демокрацията, разума, добросъседството…..
Така или иначе, смятам, че днешната арабска имиграция е епизод от войната на тероризма срещу демократичния свят, независимо дали терористите съзнателно я предизвикват и подклаждат или не, дали се инфилтрират чрез нея или не. Тази имиграция е опасност сама по себе си, макар да съм сигурен, че огромната част от бежанците са най-обикновени, мирни хора, които просто искат да живеят нормално.
И точно тук идва големият проблем. Той не просто съществува, а се използва и за множество спекулации по темата.
Защото всъщност дори слепият може да види, че като цяло представата на тези нормални бежанци за нормален живот е съвършено различна от европейската. Нещо повече, не просто представата, а част от принципите и законите, по които се изгражда и на които се подчинява техният нормален начин на живот, са абсолютно несъвместими с нашите норми. Няма да давам примери, това само ще затлачи разговора, пък и всички добре знаят поне част от тези разлики.
Важното е друго – така започват все по-усилено да се смесват два на практика непримирими свята. Тези светове са като взрив от две химически течности – докато са разделени, са безопасни, когато се смесят и сместа надхвърли определен обем, няма нужда дори от детонатор, „голямото Бум” си става само.
Това е истинският проблем с „имигрантите през Средиземноморието” , който Европа не забелязва или се прави, че не забелязва. Затова през последните седмици вместо да се договаря за квоти – коя държава колко души да приеме, ЕС би трябвало първо да се договори за принципи – при какви условия тези хора изобщо ще бъдат допускани в Европа.
Знам, ще ме обвините в човеконенавистничество. Само че нямам предвид онова, което си мислите.
Просто смятам, че по някакъв начин всеки човек, който влиза в Европа и иска мирен живот в общество, което зачита неговите права, трябва да има пълната готовност да спазва тукашните европейски закони и правила, с други думи – да зачита правата на домакините. Иначе цялата работа излиза малко абсурдна, щом в един момент гостът започне да дава акъл как да си наредим мебелите и да има претенции за допълнително супа, след като тя не стига за някои от децата на домакините.
Чрез договорите си за присъединяване, постигнати след дълги преговори и процедури, ние, българите, ние, румънците, ние, поляците, ние, народите от Източна Европа, точно това направихме – като преминахме през доста усилия и строг контрол, постигнахме максимално възможното сближаване на нашите собствени закони и правила с европейските. Сега за всеки е ясно, че тук имаме свобода на словото например и ако като общество и държава започнем да нарушаваме това базисно право, ще ядем шамари от европейските ни партньори.
Питам – защо за цели народи това съобразяване с правилата да важи, а за отделни хора или групи, които идват отвън, това да не важи?
Защо те могат да смятат, както често става, че ние, европейците, трябва да зачитаме техните права, защото това е наш цивилизационен принцип, а те самите не са длъжни да зачитат нашите права, защото това си е техен цивилизационен принцип?
Няма такъв филм, драги. Е, добре, де, все още го дават, но скоро вече не би трябвало, защото ако продължим да го прожектираме, лентата му ще се подпали и ще изгори целия киносалон.
В това отношение нещата с имигрантите са много подобни на случая с Гърция. Точно както гърците изнудват Европа във финансовата сфера, така пък гостуващите ислямски общности в Европа я изнудват на плоскостта на морала и принципите. Дългосрочното поддаване и на едното, и на другото изнудване е възможно най-лошият вариант на реакция за нас самите. Затова и неведнъж докато гръцката криза беше в най-големия си разгар, много разумни европейци призоваваха и продължават да призовават за разум и категоричност.
Не бива да се преговаря с терористи, защото това веднага увеличава техните апетити и техния брой. Не бива да се преговаря също с някой, който ти извива ръцете за пари, а после нарича теб терорист, задето си му ги дал. Но пък не му даваш още, докато не върне предишните.
В момента Европа има нужда от нов Чърчил, демократичен политик, който да ни върне здравия разум и чрез него да спре пълчищата от глупост и наглост, които ни превземат отвътре и отвън и искат да провалят живота ни.

/Следва продължение/

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: