128. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – БАРУХ СПИНОЗА

юли 26, 2015 at 7:47 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
01. 04.15, радио Пловдив

Когато чуя името му, винаги си представям някой, който се промъква през гъст мрак, а лицето му се вижда само когато се обърне, за да погледне учудено – къде отивам. Или подканящо – следвай ме. Или иронично – защо ме следваш, глупако. Понякога трудно се различава кое от трите. Така или иначе, дори егоцентричните модерни мислители го наричат „принцът на философите”. А великият испанец Мигел де Унамуно писа за него: „Както някои хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог”.

Свеелинк, Токата

Трябва да се признае, че да те боли Бог наистина изглежда като един от най-достойните начини, по който истинският философ може да преживее живота си. Поне отстрани е така. Ако за подобно достойнство се раздаваха чинове, то Барух, Бенедикт или Бенедиктус Спиноза, както също е известен, би бил поне „страхотен генерал” или нещо подобно. Но и не бива да забравяме, че тази божествена болка е не само безкрайно силна, а и безкрайна. Цената, която Спиноза плаща за способността си да мисли, се състои от постоянни нападки и страх от наказание, неистова самота, граничеща с отшелничество, аскетичен живот и лоша смърт. Той е нападнат с нож, обруган и изгонен от своята еврейска общност още като младеж. Първата му ранна любов се превръща в последна, носи му голямо разочарование и се смята, че всъщност никога не е имал никакъв сексуален живот. Първата му отпечатана приживе книга е посрещната на нож от властите и също се превръща в последна – а следващите му писания се разпространяват или под чуждо име, или излизат след смъртта му. Барух Спиноза живее повече от скромно, не харчи почти нищо и някои наричат живота му „почти свят”. Казват, че ако изобщо има извършен някакъв грях, то това е склонността му понякога да се забавлява, като стои до прозореца и гледа как паяк лови муха в паяжината си. Умира от тежък белодробен проблем едва на 44. Да, това е същият Барух Спиноза, който в едно късно писмо до бившия си ученик Албърт Бърг заявява: „Аз не предпоставям, че съм открил най-добрата философия, аз знам, че разбирам истинската философия”.

Свеелинк, Псалм 5

Барух Спиноза е роден през 1632 година в Амстердам. Този факт според мен може да се оцени еднозначно като „добър” – макар че като философ точно Спиноза развива идеята за относителността на доброто и злото. Според него в преценката си за добро и зло ние често грешим, защото сме неспособни да разберем истинската природа на нещата – прекалено сложни са заложените в тях вселенски поредици от причини и следствия. Но какво имам предвид, като казвам, че рожденото му място със сигурност е „добър” факт? Просто е – въпреки всичко неприятно, което се случва в живота на Барух Спиноза, все пак Амстердам, пък и изобщо Нидерландия през ХVІІ век, е най-разкрепостената във всяко отношение европейска земя. Тогава тя се намира в своя Златен век, страната забогатява неимоверно, като търгува с народи по целия, открит вече, свят. В същото време самата дълга борба на хората от Провинциите за независимост изгражда у тях култура на истинска толерантност към чуждото мислене, чуждия бог, чуждата визия. Докато в Испания, откъдето произхожда семейството на Барух Спиноза, властва Светата инквизиция, която трудно понася друго мнение, друга религия, друга народност. Същото е и в Португалия, където прадедите на философа се изселват през 1492 година. Това става, след като в Испания Фернандо и Изабела с прочутия си Декрет от Алхамбра дават три месеца срок на местните евреи или да се покръстят, или да напуснат страната под страх от смърт. В Португалия семейството преживява 6 години, преди да бъде притиснато отново, този път от португалския клон на инквизицията, и да приеме, все пак, католицизма. Минава почти век. В търсене на по-спокойно място, фамилия Еспиноза се мести във Франция, в Нант, откъдето обаче са експулсирани през 1615-та и заминават за Ротердам. Там, след като си стъпва малко на краката, Мигел, бащата на Барух, отива в Амстердам и възстановява принадлежността си към еврейската религия и общност. Той е успешен търговец, дарител и настойник на синагогата и еврейското училище в града. По-късно това не помага на сина му, който заради неназовани точно чудовищни грехове, е изритан от общността. Най-чудовищния му грях, който, така или иначе, става известен, защото не може да се скрие, е неговото свободомислие.

Нидерландски барок, Анонимен

Малкият Барух, чието име, впрочем, във всичките му варианти означава „благословен”, още от бебе расте с много майчини езици. Освен идиш, езика на сефарадите или испанските евреи, той от малък научава испански, португалски, френски, италиански и, естествено, холандски. По-късно учи и латински, защото това е езикът на образована и цивилизована Европа. Спиноза учи в училището на еврейската общност в Амстердам и тъй като е изключително умен, готвят го за равин. Той обаче отрано започва да се отклонява от правия път, като задава прекалено много въпроси по отношение на редицата противоречия, които съществуват в Петокнижието, свещената еврейска Тора. Постепенно Спиноза започва не само да развива, но и да споделя публично своите виждания, че Петокнижието не може да е вдъхновено от Бог, а е изобретение на човешкото въображение. Така постепенно той се оказва обърнат против правилата на еврейската религия и в общността срещу него започват да се развиват сериозни настроения. Едва на 17, Спиноза се оттегля от училище и започва да се занимава с бащиния си бизнес, а също, по-скоро неслучайно, се сближава с разни християнски волнодумци и подозрително свободомислещи типове. На 20 Спиноза започва да учи латински с Франсис ван ден Енден, бивш йезуит, трансформирал се в радикален демократ, който го запознава и с цялата християнска философия, включително с рационализма на модерните мислители като Рене Декарт. Междувременно младият Барух среща Клара, дъщерята на ван ден Енден, и се влюбва в нея. Според различните версии обаче, тя е или твърде, твърде млада, за да участва в каквато и да е любовна история, или го отхвърля заради друг. Така или иначе, Бенедиктус, както вече се нарича нашият младеж по онова време, разбира от личен опит що е човешка любов. Но скоро разбира и що е човешката омраза. Един ден, когато отива в синагогата, където продължава да ходи, защото го боли Бог, с викове „еретик”, върху него се нахвърля с нож ортодоксален евреин – не успява да го нарани, но пробожда плаща му. Така заради греха да мисли, на 24 години Спиноза е изключен от еврейската общност, а на 28 е и официално осъден от Синагогата като „заплаха за благочестието и морала”. Тази присъда е в сила и досега, над 350 години по-късно.

Корнелис Шуит, Мадригал

В едно донесение на испанската Инквизиция от Амстердам, писано около времето на отлъчването се казва, че Спиноза отхвърля законите на Мойсей и безсмъртието на душата и че „приема съществуването на Бог само във философски смисъл”. Като за доклад – добре казано, но всъщност нещата с философията на Барух Спиноза са много, много по-сложни. Да, една от линиите в нея е тъй нареченият библейски критицизъм, който той развива като истински рационалист. Другата линия е най-добре развита в неговата прочута книга „Етика”, смятана и досега за „изключително загадъчен шедьовър”. Както става ясно там, той изповядва нещо, което обикновено се възприема като пантеизъм – Бог и природата са едно и също нещо, самата първична Субстанция, тоест, цялата природа, е Бог. Само че, както сам Спиноза пояснява, тук не става дума за пасивната представа, че бог е във всеки предмет и, след като веднъж го е създал, си стои кротко в него. Напротив, идеята е, че Бог е не просто създател, а движеща сила, че той е не просто сбор от предмети, а онова, което стои зад тях и което не спира да твори. Разбира се, и днес някой веднага ще възкликне – ами защо тогава този ваш Бог е създал злото, не е ли могъл да направи света само и изцяло добър. Глупаво питане, според Барух Спиноза, защото доброто и злото не са това, което са, те само на нас, неспособните да видим целия проект на мирозданието, ни изглеждат такива. Оттук, естествено, произтичат и неговите идеи за ролята на Съдбата, за фактическата липса на свободен избор и свободна воля. Всъщност – не, свободна воля според Спиноза човек има, но тя се състои в това да разбере той защо действа по начина, по който действа. А в същото време този свят, който съществува, защото съществува, е и най-добрият възможен, в него човек има два стремежа – към щастие и към истина. Зает с тези свои стремления, през втората половина от живота си човекът Барух Спиноза се занимава основно с две неща. За да храни душата си, той пише философски книги, които не публикува, за да не бъде заради тях наранено тялото му. А за да храни тялото си, шлифова лещи, чрез които и душата му се просветлява. На ръката си носи пръстен, в който, освен неговите собствени инициали, е изобразена роза и латинската дума caute, „предпазливо”. Умира едва на 45 години от тежка белодробна болест но мнозина християни го смятат за светец. Доказателството – въпреки, че е евреин, който никога не приема християнството, погребан е двора на църквата Нюве Керк в Хага. Какво да се прави, както сам Спиноза пише в своя „Трактат за усъвършенстване на интелекта” – „всички неща в природата произтичат от определена необходимост и с максимално съвършенство”.

Нидерландски барок, Анонимен

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: