КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ГРЪБНАК НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРЕХОД

юли 25, 2015 at 6:05 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

24.07.15

/Диана Копринкова/ Тази година горещият български юли е още по-горещ с дебата за съдебната реформа – ще започне ли най-после тя след толкова дълго отлагане? Днешното парламентарно заседание по темата може да донесе всякакви изненади, но къде са корените на проблема и защо е толкова трудно той да бъде решен – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Ако досега някой не е разбрал, че демократична България вече 25 години живее със съдебна система, структурирана според интересите на бившите комунисти специално за посткомунистическия преход, то вече е крайно време да научи.
В този си вид образът на съдебната система и механизмите, по които тя се управлява и действа в обществения живот, през 1991-ва, в зората на демокрацията, бяха заложени в тогавашната нова Конституция. Принципите за несменяемост, безнаказаност и пълна безотговорност , що се отнася до главния прокурор например, веднага след тоталитарните времена някому може и да изглеждаха приемливи, като се имат предвид десетилетията, през които висшият държавен обвинител беше напълно зависим от частната партийна власт. Приемливо може би изглеждаше също създаването на независим орган като Висшият съдебен съвет, който, уж в сътрудничество, а на практика – изземвайки огромна част от функциите на министъра на правосъдието, взима на практика всички решения, свързани със самата съдебна система.
Да не говорим за пълната липса на механизми за граждански контрол, заложени тогава в Конституцията – това е разбираемо, като се има предвид, че не бяха заложени дори механизми за контрол от страна на законодателя. Квотният принцип за участие в правосъдните органи на парламентарно представените партии, който се сочи за такъв механизъм, всъщност води до обратното на контрол – до създаване на котерии вътре в съдебната система, до нейното разделение според политически интереси и личностни влияния, както и до сговор на отделни такива групи помежду им според моментния интерес.
И всичко това, разбира се – ако не винаги пряко срещу, то поне много далеч от истинския обществен интерес.
Никак не е случайно, разбира се, че така създадената правосъдна система, на всичкото отгоре – и пълна с кадри от комунистическото време, започна веднага да работи в своя полза, да генерира корупция и престъпност, вместо да се бори с тях, да се превръща в своеобразен център на онова, което може да се нарече „българска мафия”. От едната страна в нея са политиците, от другата – бандитите, а по средата, като свързващо звено – разядената от корупция съдебна система.
Разбира се, ще сгрешим, ако пропуснем да кажем, че обединителният фактор, мозъкът и нервната система на този Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар