De Profundis: ЯБЪЛКИТЕ В ПРАВОСЪДНАТА СИСТЕМА СА ГНИЛИ, ЗАЩОТО ПРАСЕТАТА ГИ ПРЕДПОЧИТАТ ТАКИВА

юли 22, 2015 at 9:25 am (Публицистика)

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/50803-de-profundis-yabalkite-v-pravosadnata-sistema-sa-gnili-zastoto-prasetata-gi-predpochitat-takiva.html

През 1900 година физикът Макс Планк изнася знаменит доклад в Германското физично дружество, с който поставя началото на квантовата физика. Той развива хипотезата за нещото, наречено „квант” като дискретна и минимална порция енергия, която може да се превърне в действие.
В цялата работа е забъркана и статистическа физика, тоест, известна неопределеност. Колкото и парадоксално да звучи, чрез неопределеността далеч по-добре се описват наличните експериментални данни.
В онзи момент самият Планк не си дава сметка какво е открил. Хипотезата му работи прекрасно, но притеснението е, че тя противоречи на класическата Нютонова физика. И той започва изтощителна петгодишна работа, за да примири концепцията си с тази на Нютон.
Не успява. След пет години Айнщайн извежда закона за фотоелектричния ефект и така доказва версията за квантите, тоест, че Нютоновият физичен свят е ограничен. После пък Нилс Бор свързва квантовата хипотеза с проблема за строежа на атома и отприщва истинска лавина.
Давам този класически пример за невероятен човешки успех, граждани, за да почувствате по-добре разликата с темповете на развитие и движение на идеи в нашето българско общество.
Преди 24 години в София едно преливащо от комунисти и ченгета Велико народно събрание гласува новата Конституция, за която изначално се знаеше, че няма да работи пълноценно и трябва да бъде променена, особено в базисни за демократичното развитие сфери като съдебната система.
Това се доказа почти веднага от Светата практика.
Още през първите една-две години емпиричните данни показаха, че щом един главен прокурор се почувства, както е по закон, напълно безнаказан, той започва да яде, пие и пее с бандитите. Също – че самата съдийска колегия, дори когато много-много се налага, отказва да извади окото на някой свой черен гарван, който си пълни гушата с всичко лъскаво, което докопа. Нищо, че по този начин той изкривява свещеното право до истинска квантова крива в името и в полза на онези, които му подхвърлят лъскавото. Разбра се още, че компетентната правораздавателна система е така инфилтрирана от хора на уж бившата комунистическа Държавна сигурност, че всъщност е неин филиал, тоест, че истинската реформа в нея трябва да мине заедно със сериозна паралелна реформа и в правоохранителната сфера.
Много още неща станаха ясни около и веднага след приемането на новата Конституция, но времената бяха толкова хаотични и неопределени, та за известно време човек дори можеше да се залъже, че тя донякъде работи.
После, след 6-7 години, настъпи известен обрат и неблагополучията с основния закон започнаха отново да се блещят като калайдисана тава на месечина. На всичкото отгоре, освен че нещата се виждаха с просто око отвътре, отвън се появи и примамливият ЕС, където ние се натискахме да влезем. Едни хора европейци започнаха да пишат едни дълги и изтощителни доклади за напредъка на България. Основният рефрен в тях, който се повтаря вече петнайсет години, още от предприсъединителния период, гласи – необходима е реформа в съдебната система, за да работи тя в полза на гражданите и обществото, както и да бъде в съответствие с принципите на европейското семейство.
Глас в пустиня.
Преди години един министър на име Антон Станков, беше казал, че „да реформираш българската съдебна система е все едно да реформираш гробище – не можеш да разчиташ на никаква помощ отвътре”.
При това той нямаше намерение наистина да реформира системата, а само малко да я пипне в полза на апетитите на любимата си царска партия, наречена НДСВ. Тя, тоест, нейните славни лидери, заедно с любимите си партньори от върхушката на ДПС, бяха вече откраднали всичко възможно в рамките на закона и искаха просто да се разширят тези рамки, за да може да откраднат още.
По-късно един френски посланик на име Ксавие дьо Кабан пък обогати фолклора ни с прекрасния израз, че „в българската съдебна система има много гнили ябълки”. Забрави да добави само, че те са гнили, защото прасетата ги предпочитат такива. А ако някоя съдебна ябълка не е гнила, прасетата правят всичко възможно да загние по-бързо. Или просто я стъпкват в калта.
В последните месеци обаче, откак съвсем правилно реформата в съдебната система, подготвена от министър Христо Иванов, се свързва с необходимостта от промяна в Конституцията, настана истински вой и скърцане със зъби.
Силният шум идва от страна на хората, за чиито безчинства тази система в този си вид е прекрасна крепост – тя ги защитава, когато трябва да ги обвинява, като с магическа пръчка тя ги оневинява и очиства, ако случайно се стигне до дело и бандитите попаднат в съдебна зала, тя лови мухите и ги пуска, а после твърди, че лапите на правосъдието са прекалено заети, за да стигнат нависоко – чак до престъпните далавери на министри, депутати, бизнесмени със странни имена и други прасета, притежатели на пари и влияние в днешното общество.
Щях да кажа „известни като” притежатели на пари и влияние, но те явно не са известни – щом не са известни на компетентния съд и прокуратура.
Да, очевидно е истина казаното от Христос, че Сатана не може да се раздели против себе си. С други думи – че съдебна система не може да се реформира сама.
Това наистина е обществен въпрос, чиито обхват далеч надхвърля обхвата на тесния интерес, който самата правосъдна система има и защитава. Затова и реформата не трябва да се оставя в нейните ръце, а трябва да се извърши наистина от народните представители в Парламента и при максимален консенсус.
Обаче консенсус няма.
И защо очакваме да има? Нека да погледнем кой в момента, поне от политиците, които са публични фигури, е против промяната в Конституцията, промяна, която единствено би гарантирала по-голяма дълбочина на съдебната реформа.
Волен Сидеров е против, естествено. Той досега трябваше поне пет пъти да влезе в затвора, но системата, кой знае защо, го пази като очите си – защо пък той да иска да я променя.
БСП също е против, заедно с всякакви нейни крила, крилца и перца, включително тъй наречените „русофили”. Сигурен съм, че ако имахме нормално, европейско, реформирано правосъдие, червените бизнесмени като Гочето Гергов щяха да бъдат в затвора, при шарените бизнесмени като Цар Киро например. А пък разните русофили – николаймалиновци и светланашаренковци, щяха да са принудени да отговарят пред правосъдието откъде получават онези пари, които дават за изграждането на нови и нови руски паметници в България. И не е ли тяхната откровена продажност в открита вреда на българската национална сигурност.
Споменатите тези същества обаче също знаят, че така би станало – затова основателно се съпротивляват срещу промяната към нормално, европейско и реформирано правосъдие.
Против промяната в Конституцията, тоест, против съдебната реформа, е още факторът в българската политика, който се има за незаобиколим, Георги Първанов. Ако България беше някъде по-близо до средата на Европа, този човек нямаше да довърши дори първия си мандат заради многобройните лъжи и манипулации, които сътвори в лична и руска полза, какво остава пък да получи втори. Но той все пак го получи – включително чрез влиянието си в средите на тъй нареченото правосъдие.
В момента против реформата и съответните конституционни промени са от ДПС, но аз съм почти сигурен, че в последния момент те ще намерят основание да си обърнат г…за обратно и да ги подкрепят. Не знам дали Местан знае, но съм сигурен, че Доган го знае – по-добре да си приятел с утрешния съд, отколкото враг с вчерашния.
О, да, забравих да уточня – той прекрасно знае също, че утрешното прав-о-съдие в България неизбежно ще измести вчерашното правосъдие, независимо дали това ще се случи тази, следващата или по-следващата година. Това просто няма как да се размине, иначе капакът на обществената тенджера под налягане ще гръмне и квантовата смес отвътре ще ни оплеска всички с гореща мазнина от варени свински крачета.
Обаче защо трябваше българското общество да се мъчи с тази всъщност елементарна тема 25 години, след като в нормалните общества едно далеч по-сложно нещо като квантовата физика се развива за далеч по-малко време, изобщо не е ясно.
Вероятно `шото много обичаме да ручаме жабета.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: