ПРЕДИЗБОРНОТО РЪГАНЕ С ЛАКТИ /част първа/

юли 11, 2015 at 7:06 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България все по-видимо партиите насочват усилия към местните избори на 25 октомври. Почти четири месеца има дотогава, но всъщност времето е по-малко заради летните отпуски и това създава известно напрежение. За кого работи времето и за кого то може би няма да стигне – днес и следващата седмица разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, има ли проучвания, които да ни ориентират от какви позиции тръгват партиите към местните избори?

– Редица специфики на местния вот, Фили, правят невъзможно и безсмислено подобно социологическо проучване. Например, на местните избори има мажоритарен елемент, който би изкривил силно резултата от каквато и да е социология. Разминаване би се получило и заради партийните коалиции по места. Те не всеки път съвпадат с онези, обявени от центъра. Жив пример за това е Пловдив, където се очертава две формации от управляващата коалиция – РБ и тъй нареченият ПФ, да застанат зад общ кандидат, против кандидата на основната управляваща партия ГЕРБ. Още по-сложни са нещата в смесените райони заради ДПС, които са крайни опортюнисти и са готови на почти всякакви политически съюзи, стига да им осигурят достъп до властта. Затова преди местни избори някаква ориентация може да получим от традиционните социологически проучвания, но те отчитат общите нагласи и трябва да се помни, че това наистина е само ориентир. Иначе по места всяка партия си поръчва собствени изследвания, резултатите от които практически не могат, а и няма смисъл да се обобщават.

– Добре, но дори само за ориентация – какви са позициите на основните партии на национално ниво в момента?

– Ако днес имахме избори за Парламент, вероятно конфигурацията в него щеше да бъде същата като в момента – казват социолозите от най-авторитетната според мен агенция Алфа Рисърч. При всички основни партии се наблюдават леки колебания нагоре-надолу, но не решителни промени. ГЕРБ например вървят леко надолу от равновесната си точка, но това е разбираемо поне по две причини. Първата – те носят основната тежест за опита да се правят реформи в такива закостенели сфери като здравеопазване и правораздаване, реформи, за които срещат и силна съпротива. Втората причина е, че ГЕРБ са ангажирани най-вече с проблемите на управлението и още не са започнали по-сериозно да се обръщат към тези, свързани с местните избори. Така или иначе, очаква се, че ГЕРБ наесен ще спечели най-много места на кметове и общински съветници и това ще подпомогне закрепването на партията във властта. При втората сила, БСП, която, в сравнение с ГЕРБ, вече е в по-активна фаза от своята кампания, номинират конкретни кандидати за кметове, а като показват лица на публиката си, получават и предимство. Поне докато противниците им са все още безлики.

– Пламен, социолозите казват, че БСП върви нагоре, но много наблюдатели твърдят, че тя е в тежка криза и може да стигне до катастрофа. На кого да вярваме?

– И на едните, и на другите, Фили, няма парадокс. Социолозите отчитат моментното състояние, което се влияе от огромен брой фактори, докато анализаторите отчитат политическата тенденция. А тя при социалистите наистина е твърде лоша. БСП е разкъсвана от противоречия, тя няма единно говорене, няма и ясно очертана цел, свързана с местните избори. Когато лидерът Михаил Миков настоява, че БСП трябва да победи, защото само нейните кадри произлизат от народа и се грижат за народа, това загорчава вероятно дори на огромна част от същия този народ, при това двойно – един път загорчава заради лозунга, директно зает от тъмните времена на комунизма, втори път – защото дори най-простият човек знае, че няма откъде другаде, освен от народа, да дойдат кадрите и на всички останали партии. Те не могат да паднат от Космоса. От друга страна обаче, Фили, в БСП биха били много доволни, ако само това са техните предизборни проблеми през тази година.

– Искаш да кажеш, че има и още, кои са те?

– Първият се казва АБВ. Това е партията на бившия президент Георги Първанов, съществуването на която доста обърква както върхушката на социалистите, така и техния електорат. БСП не е свикнала в нейната градинка да има втора лява партия, която да е толкова еманципирана. Нещо повече, от началото на своето съществуване АБВ съвсем съзнателно – и в някаква степен успешно – се мъчи да отнеме част от електората на БСП, а в по-далечна перспектива очевидно има за цел да похити и самия връх на социалистическата партия. Макар че засега е трудно да се каже дали ще го превземе с любов или на абордаж. Да, това не е лесна задача и нейното решение не се очаква до изборите през есента – за да се стигне евентуално дотам, ще се мине няколко пъти през различни избори. Факт е обаче, че още отсега някои леви анализатори заговориха, че е дошло време левицата ако не да се обедини, то поне да започне много по-близко да си сътрудничи, за да се противопостави на ГЕРБ. За целта обаче АБВ трябва да излезе от управлението и да се сближи с БСП, което в момента не иска да прави. В същото време пък върхушката на БСП се страхува от подобно сближаване, защото може да се окаже, че така направо постила червеното килимче, за да посрещне тържествено в своя храм Георги Първанов, бивш президент и безспорно по-авторитетна фигура в ляво, отколкото кой да е друг играч.

– Пламен, освен отношенията с АБВ, има ли и други проблеми пред левицата в момента?

– Те са много, Фили, но другият най-сериозен предизборен проблем на БСП е свързан с темата Русия. Социалистите, както се казва, изпуснаха влака с проруската риторика. До голяма степен го изпуснаха, защото основната конкуренция от АБВ, а да не говорим изобщо за бившия им задкулисен съюзник, партия Атака, отдавна яхнаха тази вълна и се плъзгат успешно по нея. БСП, твърде заета с вътрешните си проблеми, пък и със слаб политически лидер като Михаил Миков, сякаш не усети момента, когато трябваше да се преориентира, когато от опита с умерена риторика да балансира между Европа и Русия, трябваше да заеме по-ясно своята страна. Сега тя нито е европейска с европейските партии, защото те с право не я считат за такава, нито е руска с руските, както смятат мнозина, включително самите руснаци. Това руско мнение е погрешно, защото вътрешно БСП си е абсолютно всеотдайна спрямо Кремъл – обаче режимът на Путин не е режим, който се вглежда в детайлите. Той има нужда не от меки, а от твърди съюзници в България, за да води с тяхната безценна помощ своята хибридна война срещу страната и цяла Европа. Така че, Фили, точно сега БСП сякаш опитва да се трансформира и да заеме по-твърда проруска позиция, но все още не е ясно доколко успешен ще бъде този опит.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: