124. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХОРЕЙШИО НЕЛСЪН

юли 5, 2015 at 12:54 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
04. 03.15, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100528505/velikite-evropeici-horeishio-nelsan

От някои велики хора остават книги. От други – идеи, музика, картини, изобретения. От вицеадмирал Хорейшио Нелсън, победителят в битката при Трафалгар, имаме малко истински истории и една увенчана с каменна фигура колона, побита насред Лондон. Когато застанеш под нея, наистина виждаш как целият свят се върти наоколо.

Two steps from hell, Полковникът

„Изпитвам завист само към славата. Ако е грях да ламтиш за слава, то аз съм най-грешната душа на този свят” – пише през 1800-та година Хорейшио Нелсън в писмо до лейди Хамилтън. Тогава той вече е без едно око, без една ръка, но, както сам твърди – има цели два крака. Върху тях твърдо са стъпили силната му жизненост и несломимият му боен дух. Както през целия си живот, и в онзи момент, макар разнежен от любов към своята Ема, Нелсън е готов да реализира висшето си верую, което се състои от две главни думи – дълг и чест. Все още не знае, че скоро ще бъде убит и накиснат в бъчва с бренди, а после ще се превърне в колона на пъпа на Лондон, където славата му ще е вечна и стотици туристи от цял свят всеки ден ще питат – кой е тоя Нелсън и какво пък толкова е направил. Отговорът, най-общо казано, е – спасил е Англия от Наполеон. Век и половина по-късно Чърчил ще каже „никога в полето на човешкия конфликт толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко”. Това се отнася за пилотите, победили Луфтвафе в битката за Британия по време на ВСВ. Е, по отношение на Нелсън пък може да се каже, че никога светът не е дължала толкова много на един единствен човек. Защото не само историята на Британия, не само историята на Европа, а със сигурност и историята на света щеше да бъде различна, ако този сакат моряк нямаше онова пламтящо сърце, което имаше.

Two steps from hell, Пламтящо сърце

Хорейшио Нелсън е роден през 1758 година в графство Норфолк. Баща му е пастор, а майка му е от благородническия род Уолпол, в който блестят сър Робърт Уолпол, първи британски премиер и неин дядо, както и други известни фигури. Майката обаче умира рано, когато Хорейшио е на 9. Той се чувства самотен и започва да моли вуйчо си, който е морски офицер, да го вземе на кораба. Междувременно учи нещо, но когато става на 12, вуйчото става командир на кораба Raisonnable и скланя на молбите му. Нелсън е назначен за мичман и започва да се подготвя за славната и блестяща кариера, за която всъщност изобщо не е пригоден. Условията във флота по онова време са, меко казано, ужасни. Животът на кораба може да изглежда като романтична песен само ако го гледаш отдалече с телескоп, а момчето е слабо и крехко. На всичкото отгоре, както се установява веднага, то страда от твърде неприятната морска болест. Нещо повече, тъй като това не е истинска болест, а просто защитна реакция на организма срещу постоянното местене на света под краката ти, тя не се лекува и Нелсън продължава да си страда цял живот. Така започва раждането на героя.

Two steps from hell, Раждането на героя

Момчето си е още момче, когато вуйчо му го урежда на един кораб от експедицията, с която капитан Константин Фипс се опитва да достигне до Индия по предполагаем маршрут през Северния ледовит океан. Разбира се, пътуването е неуспешно, но Нелсън се проявява. Разказва се как, докато корабът е заклещен в ледове на около 10 градуса северна ширина, той с още един моряк изведнъж скачат зад борда и подгонват една бяла мечка. Когато после капитанът ги пита защо се излагат на такава опасност, Нелсън отговаря – „Сър, исках да занеса кожата на баща си”. Мичман Нелсън все пак стига до Индия, само че на следващата година и по стандартния път на Източноиндийската компания, като участва в ескорт на търговски кораби. Той се върти известно време из топлите морета, а през 1775-та вече участва и в първата си битка. Малко по-късно пък се разболява от малария и го изпращат обратно в Англия. Пътуването продължава 6 месеца, през които Нелсън не само се възстановява, но и учи, става все по-вещ във всички морски дела. Когато се прибира в Лондон, вуйчо му е вече Трети морски лорд и е в комисията, която изпитва 19-годишния младеж за званието лейтенант. Получава го и на другия ден тръгва за Ямайка. Нелсън прекарва в района на Карибите и американското атлантическо крайбрежие няколко години, сам командва кораби, участва в битки, на моменти се държи като пират, атакува и плячкосва американски, френски и испански морски съдове, израства в кариерата и мореплавателските си умения, но успява да се разболее втори път от малария и отново е върнат в Лондон. Следва второ и трето пътуване из Карибите, докато накрая на остров Невис не среща красивата вдовица Франсис Нисбет, жени се за нея и пак се връща в Албиона. Следва известен период на мир, през който Нелсън не служи, а се занимава със семейни радости. Френската революция обаче обявява война на британците и Нелсън отново е призован, той вече командва кораба „Агамемнон”, модерно съоръжение с 64 оръдия на борда. В следващите години Хорейшио Нелсън е винаги непосредствено на предната линия в британските морски успехи в Средиземно море и Атлантика.

Two steps from hell, Предната линия

С кораба „Агамемнон” капитан Нелсън участва в превземането на Корсика и в битката при Калви, където губи едното си око. Докато се пооправи, той слиза на сушата в Неапол, където завързва редица полезни контакти и за първи път среща лейди Ема Хамилтън, съпруга на британския посланик в кралството. Тя е дъщеря на ковач, няма образование, но пък има бурен живот, през който разчита не само на красотата си като модел и танцьорка, но и на интелекта си, за да се самообразова и да достигне високо положение. Мнозина са луди по нея, но тя се жени за двойно по-възрастния Уйлям Хамилтън, който не само има нужда от женско присъствие и добра домакиня за прочутия си неаполски дом, но е естет, запален колекционер на красиви и скъпи предмети, така че донякъде вижда жена си тъкмо като такова бижу. Хорейшио и Ема се познават от пет години, когато изведнъж, през 1798-ма, между двамата пламва любов. Те се местят от Неапол и заживяват заедно в Англия, независимо, че не се развеждат с половинките си. Постъпката им носи известни проблеми, най-вече от страна на съпругата на Нелсън, обществото също е скандализирано, но, оказва се – не чак толкова много и не за дълго. По това време капитан Нелсън вече е истински британски морски герой. Освен окото, той е загубил и дясната си ръка в битката при Санта Круз де Тенерифе, но за сметка на това пък е спечелил грандиозна победа над флотата на Наполеон в тъй наречената „битка при Нил”, в залива Абукир край египетския бряг. С тази победа Хорейшио Нелсън окончателно затвърждава морското превъзходство на британците над френската флота, а няколко години по-късно, след участието си в обсадата на Тулон, той получава и званието „вицеадмирал на Белите”, шести по значимост морски ранг във Великобритания. По това време също той е измислил и приложил вече многократно своята успешна тактика за морски бой – вместо да строи флотата си в линия и да атакува линията на противника, както правят всички, Хорейшо Нелсън се изхитрява с бърза атака първо да пробие бойния ред на противника и да разпръсне корабите му, след което да ги унищожи или завладее един по един.

Two steps from hell, Сблъсъкът на империите

Годината е 1801, когато Наполеон се подготвя усилено за инвазия на британските острови. Нелсън получава задачата да брани Ламанша, но във войната на континента се намесват Русия и Австрия, затова Бонапарт забавя плановете за десант. Той иска френската флота, която е основно в Кадис, да му помага в Средиземно море и изпраща вицеадмирал Франсоа де Розили да я изтегли и прехвърли към Тулон. На пътя му обаче се оказва британската флота на Нелсън, който е убеден в победата си, независимо, че френските кораби са 33 срещу само 27 британски. Застанал на мостика на флагмана „Виктория”, вицеадмирал Хорейшио Нелсън подава до своите хора прочутия си сигнал – „Англия очаква всеки мъж да изпълни дълга си”. Като използва прочутата си вече таранна тактика, Нелсън се доближава до победата в тази битка. Малко след един часа Харди, капитанът на „Виктория”, го търси с очи, но го намира на колене на палубата. „Харди, май го направиха накрая…..гръбнакът ми е прострелян” – казва Нелсън и пада настрани. Миризмата на смърт се смесва с аромата на победата. Вместо да го погребат в морето като истински адмирал обаче, хората му се съобразяват с неговото завещание и след около три месеца връщат тялото му в Лондон, за да бъде погребан от любимата Ема. За да се съхрани тялото през това време, слагат го в голяма бъчва, а после я пълнят с бренди, камфор и смирна. Двадесетина години по-късно Хорейшио Нелсън, човекът, който обичаше славата, честта и достойнството, е наистина обезсмъртен чрез най-известния паметник в спасената от него Англия.

Two steps from hell, Синовете на войната

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Нямам думи за подбора и съдържанието на публикациите посветени на велики европейски личности!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: