De Produndis: НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ПРОРОЦИТЕ, ДОРИ КОГАТО ЗНАЕТЕ, ЧЕ ВИ ЛЪЖАТ

юни 24, 2015 at 1:19 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Четири урока, които да прочетем днес, защото не сме прочели вчера – и за да не четем утре

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/48557-de-profundisne-vyarvayte-na-prorotzite-dori-kogato-znaete-che-vi-lazhat.html

Урок 1 – Щом дойдат на власт, политиците сякаш се променят и започват да се държат като въртоглави
„България иска да построи подземно хранилище за природен газ, за да вземе участие в проекта „Турски поток“ – казва руският министър на енергетиката Александър Новак. Той пък се позова на колегата си Теменужка Петкова, с която е обсъдил „участието на България в продължението на газопровода „Турски поток” на европейска територия”.
Добре, де, на всички е ясно, че „Турски поток” ще се реализира точно толкова, колкото и „Южен”. На всички е ясно, че Русия продължава да поддържа огъня по южната газова тема, само за да продължи да внася разкол в ЕС. На всички е ясно, че, вместо да се дрънка излишно за нероден Петко, по-добре е да се направят реалистичните стъпки – изграждане на интерконекторните връзки с Гърция, Турция и Румъния и бързата реализация на южния европейски газов коридор. Това ще ни даде глътка енергиен въздух, незамърсена от руски политически мераци. И въпреки че всичко е ясно на всички, въпросната Теменужка пак цъфнала рано сутринта в руската газова градинка.
Дано поне да не е пяла и честушки през това време.
Ами като ще ходи в чужбина, Петкова да беше се съгласувала с външния министър Даниел Митов, който онзи ден в Люксембург призова за „единна позиции на ЕС по енергийните въпроси, включително по проекта „Турски поток“. Той каза, че „ЕС не бива да се поддава на външни опити за внасяне на разделение между държавите-членки и трябва сам да начертае картата на енергийните доставки”.
Ясно и правилно. Само дето от по-общия план излиза, че България пак опитва да играе хитреца, който пред Брюксел се кълне в един господ, пред Москва – в друг, а всъщност се опитва да издои дявола.
Ето кое наричам въртоглаво политическо поведение. То до нищо добро не води.
Но продължавам да се чудя – защо повечето, но

не всички политици се държат така, докато други все пак имат нормална и достойна позиция.

Урок 2 – Ако законът не се прилага, значи нещо не е наред с онези, които трябва да поддържат прилагането му
Не от 50 до 150, а от 5 до 15 хиляди лева да стане глобата за паркиране на тротоари и в градинки, пак няма да се избавим от тази напаст. Просто на ченгетата не им пука къде някой е паркирал, дали пречи на пешеходците или тъпче тревата. Много е дребно това провинение, за да се намесят техни величества и да въведат ред – тоест, да свършат работата, за която им се плаща. Много дребно провинение за тях е и идеята да си форсираш двигателя, да излезеш специално в два посред нощ на булеварда и да надуеш до дупка, за да си вземеш дозата адреналин, като събудиш стотици хора и отнесеш хиляди псувни.
Това е детинска работа – няма защо зрелите ченгета да работят посред нощ, за да пазят спокойствието на гражданите, стига им, че го пазят през деня. Ако някой иска спокойствие по това време – да си го пази сам. Като всички прилични хора, добрите ченгетата нощем спят. Или се занимават с далавери откъм тъмната страна. Щипят мацките по кабаретата. Дремят с кафе в ръка и гадаят кога ще свърши дежурството. А някои дори стачкуват, за да си пазят привилегиите.
Много, ама направо нищожно дребно нещо е от гледна точка на нашите смели пазители на реда, че колежката им Анна Витанова с едната ръка пази ромите в Орландовци, а с другата пише люти закани срещу тях и сее омраза. Толкова е дребен този факт, че даже провинение като нейното изобщо не съществува. Поне в техните представи, де.
Тези представи трябва най-после да бъдат променени. Обаче не „някой ден”, защото и без това сме закъснели поне с 25 години. Системата на МВР трябва да се обърне с хастара навън и промени издъно. Като се започне от въпроса кой и защо кандидатства и на какво се обучава в сержантското училище, мине се през структурата и състава на цялото министерство, та се стигне до темата за начина, по който МВР носи отговорност пред обществото, тоест, как се прилагат там механизмите на граждански контрол.
Иначе и занапред законът в България ще бъде пазен от полиция, която, като си вземе двадесетте заплати на 50-годишна възраст, отива да си доработи при мафиотите, които сама е създала и от които я дели само една твърде тънка униформа – не нещо в мисленето, манталитета и начина на действие.

Урок 3 – На каквото и да ни учат проблемите с ромите, ние не се научаваме
Проблемите, които българското общество има с положението на ромската общност, неговата /не/интеграцията, общото ниво на /не/толерантност и всички останали аспекти на темата, според мен са сред петте най-важни за страната. Да не си правим илюзии – ако не тръгнем към уреждането им, завинаги ще киснем в собствения си сос и ще попържаме Съдбата, без всъщност Съдбата да ни е виновна.
Имам предвид цялата философия, която стои зад всеизвестния факт, че едно общество се движи със скоростта на най-бавната си част.
А в България тази най-бавна част е ромската общност. Нещо повече – напоследък, заради напредъка, свързан с новите технологии, тя дори изглежда още по-бавна и донякъде затова конфликтните точки се увеличават, напрежението се засилва, докато в същото време инструментите ни за справяне с проблема са допотопни, а желанието ни изобщо да се захванем с него – нулево.
Да, това е проблем сложен, дори страшен. Той е така добре омесена каша, че за да се разделят и почистят съставките, ще трябват много трансформации в обществената ни психология и съзнание, в механизмите за действие на институциите и координацията между тях, в отношенията на политическата класа с гражданското общество…..
Наистина е плашещо.
Само че ще ви издам една тайна – важното е не да свършим, а да започнем.
Това е големият урок от всичките ни досегашни сблъсъци с ромския проблем. Не може и не бива да се отлага постоянно, до безкрай. Трябва в един момент най-после да стартира реализацията на огромния комплекс от наистина адекватни и изключително дългосрочни мерки, които са необходими.
Не като „мерките”, свързани с прочутата цар-симеонова „декада на ромското включване”, разбира се. Ето, декадата свърши, а ние сме изправени пред Гърмен, Орландовци и спонтанни или нарочни побоища в автобуси. Подобни идиотщини като тази декада, при които парата отива в свирката, а парите – в джобовете на най-ловките мошеници, са противопоказна на истинските решения.
Не и като „мерките” на Живков и хайлазите от комунистическото му Политбюро, с тяхната тъпа идея, че ако разселиш 2-3 семейства роми в панелките сред 20 семейства българи, те ще се интегрират от самосебе си. Е, така стана, че на много места в страната вместо циганите да се българизират, българите се циганизираха.
Политбюро просто забрави вселенския принцип, че на този свят нищо не се случва от самосебе си, освен гадостите.
Но, така или иначе, отнякъде трябва да се започне.

Урок 4 – Не вярвайте на пророците, дори когато знаете, че ви лъжат
Този урок може би изглежда леко парадоксален, но е факт – не е добре да се вярва на някой, за когото знаеш, че принципно обича да лъже. За когото си се убедил през годините, че лъже. Когато вече си го хващал, че лъже…..
Не, нямам предвид политиците, които почти постоянно го правят и които ние, въпреки това, постоянно избираме. В политическата игра просто такива са правилата. В случая обаче имам предвид историка Искра Баева и една нейна знаменита теза.
Наскоро тя се опита да ни убеди, че, да, за България Червената армия на Сталин може да е била окупационна, но за другите страни от Източна Европа тя е освободител. Така че – да я почитаме и честваме.
Ма недейте така, бе, г-жа Баева, ще се разплача от умиление.
Таз` девойка вече така се е оплела в собствените си лъжи и увъртания, свързани дори с безспорни исторически факти, та направо се е самозабравила и не се сеща, че всеки може да звънне на приятел в Полша и да пита – освободи ли ви вас Сталин или ви зароби?
Напоследък забелязвам също, че и известният политолог Иван Кръстев се е прехвърлил в кохортата на онези, които с удоволствие извиват врата на истината. На няколко пъти забелязвам, че защитава режима на Путин под маската на обективен политически анализ. Наистина, така се заблуждават повече хора – но само ако са идиоти да повярват на версията на Кръстев, че „Русия на Путин се стреми не толкова към нов етап на московски експанзионизъм, колкото търси да се позиционира като пазител на националния суверенитет.”
Абе, г-н Кръстев, след като бяхте на толкова путински софри, за да пиете вода от извора и да пишете уж обективно, не чувате ли как самите руснаци заявяват, че тяхната представа за национален суверенитет обхваща горе-долу целия свят. Извън нея засега остават най-достойните руски съюзници – Северна Корея, Венецуела, Иран, Палестина, Сирия. Но само засега, де, докато продължават да се държат все така достойно.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: