ИзПодТепето с Пламен Асенов: СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ, КОГАТО ГЪРМЕН ГРЪМНЕ

юни 23, 2015 at 7:05 am (Публицистика) (, , , , , )

Специално за Под Тепето – http://podtepeto.com/defile/sledvashiyat-pt-kogato-grmen-grmne/

Гърмен гръмна и ето, че като общество пак се събуждаме на пистата за решаване на ромския проблем. Като се оглеждаме обаче, за кой ли път намираме себе си не хукнали към финала с щафетна стратегия в ръка, а седнали на стартовата линия да си чоплим носа, мъдро да разглеждаме и коментираме изваденото, а после да си трием ръцете в панталона.
Ако на някой не му е ясно какво имам предвид, ще го кажа така – този филм с ромските проблеми вече сме го гледали, знаем, че лентата е скъсана на много места, знаем и къде точно е скъсана. Но, вместо да я залепим, прибираме я в кутията, както си е. С идеята, навярно, до следващия път тя сама да се залепи по магически начин.
Е, няма да стане. Неделикатно казано, дългогодишното повторение на тази стандартна вече за обществото ни сценка, всъщност е широк път, който ни води целокупно към Орландовци. Само че не към Орландовци на живите, а към махалата на мъртвите в прочутия софийски квартал.
По темата се изказват различни пророци.
Конфликтът е етнически, казват най-напърчените и го описват така – роми срещу българи значи гадни престъпници срещу добри и честни хора. Така, де, ромите са мръсни, мързеливи, необразовани, крадат, не си плащат тока, живеят на гърба на другите, раждат млади, надуват музиката. На всичкото отгоре го правят, защото така искат, такава им е природата. Абе, изобщо – да се махат.
Очевидно се има предвид, че в същото време ние, българите, сме ангелчета. А ето и нашата природа – никога не крадем, до един сме образовани, четем книги и ходим на опера през ден, работим съвестно като германци, здравните ни осигуровки са платени до стотинка и никаква циганска чалга не бумти до възбог в „Мерцедес”- а, докато го паркираме пияни на тротоара.
Други пророци, като вицепремиерът Ивайло Калфин пък твърдят, че конфликтите между роми и българи са плод на бедността. Той, от една страна, правилно не уточнява чия бедност, защото не е истина, че само ромите са бедни, а българите – не. От друга страна обаче същият вицепремиер пази за себе си тайната как бързо да забогатеем по такъв начин, та причината „бедност” да отпадне и всички да си отдъхнем, да станем толерантно общество, което не бие негрите.
От трета страна Калфин премълчава истинските причини за общата ни бедност, чиито корени са в дългогодишното управление на уж бившата негова комунистическа партия и мафиотския преход, който тя подготви и реализира. И в който той самият участва още от младеж. От четвърта страна, модерният ляв европеец мълчи и за безумната политика на този комунистически режим, от която и без това съществуващата пропаст между роми и българи се разшири неимоверно през годините.
Имам предвид насилственото „приобщаване” на ромите към българската нация през 60-те, един ранен, но срамен „възродителен процес”, за който малцина знаят, а още по-малцина говорят. Имам предвид също „хитрата” политика на Живков да се разселват по едно-две ромски семейства сред българите в панелните гета, с безумната идея, че така те ще се научат на култура и възпитание. В резултат не толкова циганите се българизираха, колкото българи се циганизираха – ако ми позволите и аз поне веднъж да се изразя политически некоректно. И не на последно място, имам предвид трайно изградените още в ония години връзки между милицията и някои ромски престъпници – като тъй наречения цар Киро например, връзки, които полицията на прехода с охота наследи и доразви.
Така че като говори за проблема „бедност”, който е в основата на конфликтите, Калфин да си казва всичко – иначе по-добре да си трае.
Появиха се и друг вид пророци, които обясняват случилото се в Гърмен и квартал „Орландовци” с наближаването на местните избори през есента и желанието на ДПС, изпаднало в силна политическа изолация, да си осигури възможно най-много гласове, като приобщи максимално малцинствата.
Има четвърти вид, които виждат връзка най-вече със спазването или неспазването на законите, тоест, говорят за онзи недостиг на справедливост, който от години тормози цялото българско общество, но чиито ефекти се проявяват на най-слабите места, там, където правоохранителната и правораздавателната система са най-силно изтънели или само позакърпени след предишни скъсвания.
Има и такива, които настояват на темата за образованието като панацея за решаване на проблемите с ромите – сякаш ако ромите научат кога е царувал Симеон І, това ще ги спре да дънят силно чалгата. Или пък ако българите прочетат защо беше грешка да гласуват за Симеон ІІ, те вече никога няма да си позволят да викат на ромите „печки” или „мангали”.
Ако ви се е сторило, че, като говоря за поредицата пророци, малко иронизирам – да, но съвсем малко, само за да подскажа колко нелепо е в случая да се извежда един проблем като решаващ. Всъщност всички пророци са прави едновременно – само дето нито един от основните според тях проблеми не може да се реши сам, без да се върви и към решаване на всички останали. Тук балансите са наистина много трудни – откъде да се започне; кога на какво да се наблегне; кое колко струва, при това не само в пари, а и в обществени усилия; колко време ще отнеме, докато стигнем до осезаем напредък…..
Когато се твърди, че проблемът с интеграцията на ромите е комплексен, това не са празни приказки, а абсолютна истина.
Ето защо и решението му е толкова трудно, че никой не ще да се захване с него. Най-вече – никой от политиците, но и не само. В това отношение единствено усилията на политическата класа няма да са достатъчни, защото нещата не стават за един, два или три мандата. Тук са необходими усилията на цялото общество, при това полагани последователно и дългосрочно, всъщност – без краен срок. Разбира се, основната инициатива и голяма част от решенията трябва да дойдат от политиката, институциите, администрацията. Няма какво да се лъжем с отлагане и запушване на дупките.
Чета онзи ден – ромската общност от квартал „Орландовци” е изпратила писмо до премиера Бойко Борисов, с което благодари на властта за адекватните и спешни действия по време на конфликта там. „Благодарение на Вас напрежението в района беше потушено, а ние и нашите деца можем да продължим да учим и работим нормално” – се казва в текста. Това е като магнит за политиците, но нека властта да не мечтае – такива писма са заблуждаващи. Намесата на полицията в подобни конфликти е временна мярка, може да потуши напрежението, но това не означава, че животът в квартала е нормализиран. Утре там пак може да гръмне. Или на друго място, където съществуват буквално същите проблеми.
Единствената идея, която досега чух да се лансира от страна на властта за справяне с проблема в по-дългосрочен план, е създаване на „ромска полиция”, тоест, назначаване на роми в полицията, обучаването им и връщането им в кварталите, за да се справят те самите поне с въпроса за спазване на обществения ред.
Това би било малка стъпка, но в правилната посока.
Единственият недостатък е, че досега такова решение е взимано поне три пъти, но нито веднъж то не проработи. Спомням си прекрасно първия път – беше в началото на 90-те в Пловдив, дойдоха британски специалисти и споделиха опит с полицаите индийци в индийските квартали на Лондон и с полицаите пакистанци в пакистанските. После се изляха маса пари от Великобритания за създаване на подобна система в Пловдив. Наши хора ходиха на специализация и обучение в Лондон. После започна великото търсене на подходящи момчета-роми, които да бъдат назначени – оказа се, че такива май няма. Намериха се, доколкото помня, четирима, двама отпаднаха при обучението, другите двама бяха успешно назначени. Единият почти веднага напусна, `щото работата му се видя тежка, а другият по-късно беше уволнен, защото се забърка с далавери в „Столипиново” и започна да си облизва пръстите. Може и да не съм съвсем прецизен в някои детайли от спомена си, отдавна беше, но разказвам това само като илюстрация на съмнението ми, че иначе добрата идея на Румяна Бъчварова ще сработи.
Друга причина за съмнението ми е фактът, че българската полиция е нереформирана и носи редица рецидиви от комунистическата система. Да, минаха 25 години преход, но тя не е готова да работи в условията на демокрация, не е поумняла и изобщо не е научила, че съществува в услуга на обществото и хората, а не е над тях, пък и над закона.
Искате доказателства ли? Ами само чуйте аргументите, с които полицаите защитават исканията на безпрецедентната си стачка, която тече в момента. Иска ми се да ги попитам какво щеше да стане, ако бяха разпънали протестната си палатка пред Парламента по времето на Орешарски и Йовчев – те сами ли щяха да се бият с палките по главите или щяхме да внесем полицаи от чужбина да ги налагат. Добре обаче, че българското общество сякаш този път е на висотата на положението и, съзнателно или не, отказва да подкрепи полиция, която настоява да получи от общата баница далеч повече, отколкото си е изработила реално.
Та основната ми мисъл беше, че покрай манталитета и обучението на тази точно наша българска полиция, евентуалната „ромска полиция” пак обречена на провал. А като липсват и други добри идеи за справяне с проблема, никой не може да е сигурен, че следващият път, когато Гърмен гръмне, няма да гръмнем и всички ние заедно с него.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: