ВОТ 2 В1 Е ТВЪРДЕ ЛОША ИДЕЯ

юни 5, 2015 at 5:43 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В България – президентът Росен Плевнелиев обяви, че наесен, заедно с местния вот, ще има референдум за въвеждане на задължително и електронно гласуване, както и за засилване на мажоритарния елемент в изборите. Удачно ли е съвместяването на тези два вота – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, започнаха ли партиите активна подготовка за местните избори през есента?

– На етап сме, Фили, в който основните партии се дебнат, донаместват се в политическото пространство и гледат да заемат добри позиции повече една спрямо друга, отколкото да работят активно с електората. Това е плод на измененията, настъпили в българския политически живот от миналата година насам и развитието на няколко паралелни процеса. Първо, БСП след падането на кабинета Орешарски и бягството на бившия лидер Станишев в Брюксел, все повече се маргинализира. Второ, разпадна се и коалицията БСП-ДПС, която изглеждаше здрава, докато двете партии участваха в управлението. Трето, силно западна партия Атака. Тя доскоро се правеше на ултранационалистическа формация, но изведнъж се оказа, че е чист руски проект, който загърбва българския национален интерес, а защитава със зъби и нокти руския.

– Пламен, това са промени сред бившите управляващи, а какво стана в средите на бившата опозиция?

– И там процесите след падането на кабинета Орешарски се развиха бързо, Фили. Най-голямата центристка формация, ГЕРБ, смяташе, че ще извлече огромни дивиденти от провала на левицата, включително самостоятелно мнозинство, но не получи чак толкова. Да, премиер отново е Бойко Борисов, но начело на странна коалиция. В нея политически най-близък партньор на ГЕРБ е РБ, формация от няколко партии, които сами по себе си едва се крепят заедно поради вътрешни напрежения. Освен тях, в управленската коалиция участват още партия АБВ на бившия президент Георги Първанов и тъй нареченият Патриотичен фронт. Първите растат заради разпада на БСП, вторите – заради разпада на Атака, но и двете формации са за пръв път в Парламента и изобщо в управлението.

– Имаш предвид, че тези процеси на разместване още не са заглъхнали, затова партиите бързат да се позиционират преди изборите?

– Така е, Фили, казаното обяснява някои странни развития напоследък – например все по-упоритите информации за различни кризи в БСП. Първо имаше скандал с една от известните партийни фигури, Георги Кадиев, който уж щеше да бъде изключен. После стана ясно, че група социалисти от софийската организация на БСП напускат партията. След това пък се заговори, че лидерът Михаил Миков е получил предложение за подкуп, за да не се кандидатира отново за поста…..Това е особена смесица от развитието на естествени центробежни процеси в левицата и опита дори негативите да се използват за привличане на медийното, а оттам и общественото внимание, и така поне да се спре започналият разпад. Не по-малко странни неща стават и в управляващата коалиция. Увеличават се например признаците, че по места за изборите през есента РБ и ПФ се готвят да играят заедно, в ущърб на ГЕРБ. ПФ излезе с нещо като ултиматум от 7 точки, част от които практически неизпълними, и даде срок на ГЕРБ да ги изпълни до есента. Най-неочаквано в тази ситуация защитник на ГЕРБ пък се оказа бившият президент и лидер на АБВ, Георги Първанов. Казвам неочаквано, защото самият той съвсем скоро разигра етюд на чисто политическо изнудване, а сега укорява другите за това, което сам практикува.

– С други думи, очертава се предстоящата предизборна кампания да бъде доста непредвидима…..

– Определено ще бъде непредвидима, Фили, и заредена с възможности за изненади. Тази непредвидимост се засилва от още един фактор, който засега се премълчава, но който реално присъства в българския обществен живот – отношенията с Русия. Със сигурност всички партийни централи отчитат въпроса като важен, но все още не искат да разкриват предизборните си позиции по него. Това важи най-вече за трите основни формации в управлението, ГЕРБ, РБ и ПФ, както и за ДПС. При БСП, АБВ и Атака предизборният аспект на темата е друг – не каква е позицията им спрямо Русия, защото те са си откровено проруски, а коя от тях ще намери най-добрия баланс на проруската си същност, с проевропейските нагласи, които има и сред част от левия електорат. Тук границата между умереност и неумереност е твърде тънка и основната нишка винаги може да се скъса, както най-вероятно ще стане с партия Атака, която наистина прекали с верноподаническите си чувства към Кремъл.

– Пламен, а добра идея ли е да се смесва местният вот тази есен с провеждане и на референдум по въпроси от изборното законодателство?

– Референдум дали да се въведе задължително гласуване, дали да има електронен вот и да се внесе по-силен мажоритарен елемент в изборния процес отдавна се гласи, Фили. Имаше различни идеи как и кога да стане, но онзи ден президентът Плевнелиев каза, че в крайна сметка ще се проведе заедно с местните избори. Аз лично смятам, че подобен ход е изключително вреден и веднага посочвам няколко основни причини. Първо – казаното дотук за недостатъчната установеност на политическата система в страната предполага, че партиите имат много сложни въпроси за решаване и не е добре да се разсейват. Второ, разсейването би било вредно и по друга линия – тези местни избори са много важни, защото са в цикъл с президентските, а точно в момента резултатите и от едните, и от другите, могат да са ключови за европейското бъдеще на България. Трето, въпросите за референдума са до голяма степен „технически”, тоест, могат да се решат и с други управленски инструменти, не е задължително да става чрез допитване. Четвърто, независимо, че са технически, тези въпроси са сложни като философия и ако някой държи непременно да се решат с референдум, най-малкото – не трябва да го смесва с избори, чиито теми са съвършено различни. Въпросът как да се провеждат избори изисква цялото внимание на обществото и големи усилия от страна на политиците, за да могат хората да имат максимално информирано мнение и реална готовност за отговор. Защото може да се окаже например, че със задължителното гласуване вместо да си изпишем веждите, ще си избодем очите, като включим насила в процеса една тъмна и напълно безпросветна маса от хора, които досега стоят настрани. Или, както каза някой, чрез едно решение за засилване на мажоритарния елемент, можем да напълним Парламента с чалга-певици и манекенки. Според личното ми мнение, Фили, единствената тема, която в момента наистина си струва да бъде обсъждана, е възможността – не, а необходимостта, да се въведе електронно гласуване. Освен всичко друго, това ще даде възможност и на огромна част от българите в чужбина, които сега по ред причини не успяват, да кажат думата си за развитието на страната и тя да се чуе.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: