БЕЗ ДОХОДИ И БЕЗ РАБОТА ИЛИ С ДОХОДИ БЕЗ РАБОТА

май 22, 2015 at 1:57 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Близо половината българи живеят на ръба на бедността, показва проучване на Евростат. Според изследване на Индъстри Уоч пък, близо милион души в страната не работят, но и не търсят работа, макар в същото време бизнесът да изпитва остра нужда от работна ръка на всички нива. Ще се наложи ли скоро България да внася работници – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, от 1 януари 2007-ма, когато България официално стана член на Европейския съюз, досега неизменно статистиките сочат страната като най-бедната в Европа. Ще се промени ли това някой ден?

– За съжаление, засега няма сериозни изгледи за промяна, Фили. Както се шегувахме по времето на комунизма със себе си и гнилия Запад – те и назад да бягат, ние пак не можем да ги стигнем. При това имам предвид не само страни като Германия, Холандия или Дания. Да вземем Полша например, държава, която в началото на промените преди 25 години излизаше от военно положение, беше опоскана буквално да шушка и при всички случаи беше доста по-зле от България. По данни за 2013 година Полша има Брутен вътрешен продукт над 525 милиарда долара, а българският е 80 милиарда лева. С други думи – при около пет пъти повече население, те изкарват десет пъти повече пари. Това е положението, Фили. А тук Евростат отчита, че цели 3.4 милиона българи, тоест, близо 50 на сто от хората, живеят под прага на бедността или са на самия ръб на нищетата.

– Доколко реалистична е тази статистика?

– Числата са точни, Фили, но трябва да се има предвид, че това са изчисления на базата на официални данни, а в България сивата и черната икономика са твърде развити, за да се доверяваме изцяло на публичната статистика. Ние приемаме пенсионерите за еднородна маса, но нещата не са така, те също са разслоени. Нека погледнем нещата от друг ъгъл. За граница на бедност тук се приема доход от 286 лева на човек на месец. Пенсията на майка ми е точно толкова и тъй като тя няма други доходи, твърдя, че ако трябваше сама да се оправя с парите, нямаше да успее. Нейната пенсия обаче не е малка, а средна. Има хора с доста по-малки, има и с доста по-големи. А част от пенсионерите, освен чрез помощ от децата, имат и други начини да се справят? По-младите и здрави от тях все още поработват нещо. Други пък имат доходи от наеми, ренти или продажби – било апартамент в града, било нива на село. Истина е, че онези, които нямат нищо, а и не могат да работят, живеят в истинска мизерия. Колко точно са те обаче – това е добър въпрос.

– Пламен, това е за пенсионерите, но те са около два милиона и двеста хиляди, как я карат останалите милион и двеста хиляди бедни, отчетени от статистиката?

– Пак ще дам пример, който е пред очите ми, Фили. Имам съседи, които са много…..как да се изразя – интересно семейство. То се състои от баща, майка, две дъщери, зет и внуче. Никой от тях не работи, с изключение на едната дъщеря, която е продавачка в магазин и едва ли взима повече от 350-400, нека са 500 лева заплата. Те държат две жилища в блока – едното на минимален общински наем, но другото на свободен, имат три коли, две от които са почти непрекъснато в движение, постоянно пекат пържоли на терасата и дънят чалга сутрин, обед и вечер. Не знам откъде са им доходите. Явно получават някакви социални помощи, плюс че някои от тях поработват на черно и печелят нещо, имат къща на село, но си ходят там като на вила. При всички случаи обаче – те са и в българската, и в европейската статистика като бедстващи. Но в реалността не са точно мизерстващите, нещастни и убити от глад хора, за които понякога българските политически сиромахомили толкова се тюхкат. Има и други детайли, Фили, които подсказват, че нещата не са точно толкова жалки, колкото изглеждат. Например да вземем факта, че според данни на същата европейска агенция Евростат, изнесени през януари, 95 на сто от хората в България имат собствени жилища, при това, забележи, Фили – които не са обременени от ипотека или друг заем. Заедно с Румъния по този показател се оказва, че сме първи в Европа. Друг факт. През последните няколко години, дори още по времето, когато икономическата криза уж беше най-силна, централната банка неизменно отчита значителен ръст на депозитите на населението, включително на малките, тези до 1000 лева.

– А в същото време проучванията казват, че българите се чувстват най-нещастни…..

– Е, някои да нещастни заради бедността, други – заради друго. Но факт е, Фили, че в бедна България броят на автомобилите расте в геометрична прогресия, а и те постоянно се сменят и постоянно се карат. Добре, сменят се, защото са евтини коли втора ръка. Поддръжката им обаче никак не е евтина. Когато преди много години аз имах кола, тя ми излизаше адски скъпо. В сегашни пари – да кажем, някъде между 360 лева, колкото е минималната работна заплата и 563лева, колкото според синдикатите е нормалната издръжка на един човек на месец. Как един безработен кара изобщо автомобила си, Фили, аз не знам, но ги карат, понякога имам чувството, че ако можеха някои хора да ходят с тях до мястото, където и царят ходи сам, щяха да го правят.

– Добре, де, хората получават малко пари, има голяма безработица, а от другата страна, откъм бизнеса, се отчита липса на работна ръка. Как става това?

– Мнозина не искат да работят, Фили. Както показва едно проучване на организацията Индъстри Уоч, около 950 хиляди българи не работят, но и не търсят работа. Това е извън онези 354 хиляди души, които са официално безработни. Разбира се, бизнесът се оплаква най-много от липса на висш персонал или хора с добра квалификация. Но онзи ден в Пловдив бе създаден Клуб на работодателя и на форума бизнесмени казаха, че с месеци не могат да попълнят места, които изискват средна и под средна квалификация. Официално незаетите в Пловдив са 27 хиляди, свободните работни места, твърдят работодателите, са 30 хиляди, но няма наплив от първите към вторите.

– Може би заплащането или другите условия не са добри…..

– Колко добри условия търсиш, Фили, ако нямаш пари за хляб? Аз лично на този етап не бих се притеснявал от условията, а бих поработил и помизерствал. Правил съм го, нямам психологически проблем да го направя и сега, но не бих се оставил на течението. Обаче има хора, чувал съм ги, които казват – а, ще му работя аз за 500 лева. Особено неприятно е, Фили, че в случая става дума най-вече за младите. Както сочи едно изследване, цитирано от Националното радио, 22 на сто от младежите между 15 и 24 години не работят, не учат и не се квалифицират. Това е два пъти повече от средното за Европейския съюз. Така че нищо чудно скоро наистина да се наложи България да внася работна ръка, докато в същото време изнася своята за по-развити страни.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: