РУСКИЯТ СЛУГИТАЖ АБВ И ИГРИЧКИТЕ НА ПЪРВАНОВ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ След като неотдавна се оттегли от ръководството на партия АБВ, в неделя бившият президент Георги Първанов отново бе избран за председател и отправи нападки срещу правителството, независимо, че партията му държи вице-премиерски пост в него. Какво иска и какво защитава Първанов – говорим с Пламен Асенов.
– Пламен, след като демонстративно се оттегли в началото на март, Георги Първанов отново е начело на АБВ. Промениха ли се обстоятелствата, заради които напусна, тоест, доколко принципна е цялата история с оставката и връщането му?
– Нищо не се е променило, Фили, а просто Георги Първанов разигра класически политически етюд. С оставката от една страна той показа на собствената си партия, че без него тя трудно ще продължи да съществува – и в този смисъл, буквално я изнуди за дългосрочно, ако не и вечно, лично послушание и лична подкрепа. В същото време Първанов успя да направи и добра реклама на себе си и партията. Играта с оставката и връщането се оказа своеобразен ПР ход, който, малко или много, държа в напрежение обществото поне месец и половина и караше телевизиите да предоставят безплатно време на него и други политици от АБВ, за да коментират собствените си деяния и безкрайните хипотези, които се зародиха. Това е важно, да не забравяме, че все пак след броени месеци в България предстоят местни избори, а ето че младата партия АБВ, която тепърва гради свои структури по места, вече получи немалко медийни бонуси. Третата цел на този етюд е да се окаже натиск на премиера Борисов и изобщо на коалиционните партньори в управлението. С излизането от партията и връщането си в нея, Първанов демонстрира, че АБВ е напълно в ръцете му и те трябва повече да се съобразяват с него, за да разчитат на подкрепа.
– Доколко подкрепата на АБВ обаче е необходима за втория кабинет Борисов, тоест, длъжен ли е премиерът наистина да се съобразява с претенциите на Първанов?
– Погледнато чисто математически, сегашното правителство спокойно може да мине и без АБВ, Фили. Основните формации – ГЕРБ и Реформаторския блок, имат общо 107 депутати, а тъй нареченият Патриотичен фронт добавя още 19, което прави с 6 повече от необходимия минимум от 120 гласа. Тази конфигурация може и да не изглежда безкрайно стабилна заради депутатски отсъствия или честите вътрешни противоречия в коалицията. Към управляващото мнозинство обаче гравитират и депутати от буквално разпадналата се формация България без цензура, тоест, мнозинството практически е осигурено. Към това се прибавя и факта, че премиерът Борисов още в предишното управление се понаучи, а сега сякаш усъвършенства уменията си да търси „плаващо мнозинство” за подкрепа на една или друга конкретна кауза. Така стана например точно по темата за искания от правителството заем от 16 милиарда лева. Заради това Георги Първанов уж категорично се раздели с АБВ, но пък заемът беше подкрепен дори от опозиционното ДПС. Ето, погледнато по този начин, може да се каже, че Борисов изобщо няма нужда от тези 11 гласа, които партия АБВ държи в парламента.
– Тогава има друга причина за привличане на партията в управляващата коалиция…..
– Има дори няколко причини, Фили. Първата е, че кабинетът Борисов, който и без това е изправен пред необходимостта да прави трудни реформи във време, когато нито финансовата, нито политическата ситуация в България, Европа и света са цветущи, има нужда от колкото може повече вътрешно спокойствие. А с участието си в управлението АБВ донякъде осигурява такова спокойствие откъм левия спектър. Втората причина е, че с привличането на АБВ в управлението се намалява относителната тежест на БСП в българския политически живот, тя се обезцветява и обеззъбява, ако мога така да се изразя. Третата причина е в един сложен за обяснение факт – пред европейските ни партньори АБВ минава за нещо като социалдемократическа и проевропейска партия. Тоест, тя има някакъв благообразен вид и тази представа се създава и поддържа най-вече от участието в АБВ на Ивайло Калфин. Друг е въпросът дали и доколко това наистина е така. Всъщност, Фили, в добавка мога да кажа, че политическият етюд, който разигра Първанов, освен всичко друго, доказа онова, което принципно се знае, но обикновено се премълчава – че Калфин, дори и да го приемем по-скоро за истински европеец и нормален социалдемократ, какъвто в действителност не е, всъщност няма шанс нито да оглави АБВ, нито да промени нейната откровено проруска нагласа. Четвъртата причина да не се стигне бързо до разрив на Бойко Борисов с Георги Първанов е фактът, че ако АБВ напусне правителството, в общия план това ще е удар по самата управляваща коалиция, тя вече няма да се възприема по същия начин от обществото. Да не говорим, че вероятно ще се нарушат и някои вътрешни баланси в нея. Например, изобщо не е сигурно как ще реагира на подобно развитие тъй нареченият Патриотичен фронт – националистически ориентирана група, която е под пълен контрол на бившите комунистически служби за сигурност, а оттам – и с непредвидими реакции. Има и още, Фили, и ще го кажа, макар тук да навлизаме вече в територията на слуховете и предположенията. Смята се например, че Бойко Борисов и Георги Първанов имат добър личен контакт, който поддържат, без това да става публично достояние. Те постоянно отричат, когато им се зададе въпрос по тази тема, но има достоверни свидетелства, че са виждани заедно на лов и в други подобни неформални ситуации. Оттам идват подозренията, че Борисов и Първанов дори понякога разиграват заедно някои политически ходове. Още нещо много важно – има дори хипотеза, която е в две посоки – че чрез Първанов премиерът Борисов или поддържа някаква топла връзка с руснаците, независимо от всякакви хибридни и други войни, които се водят, или че Първанов му служи за гръб, легитимира управлението му пред Москва, за да не го свалят руснаците чрез петата си колона тук, както стана през 2013-та.
– Добре, Пламен, но колкото и да е ценен Първанов за управлението, може ли да останат без последствие неговите последни изяви, които изглеждат твърде остри?
– Ами засега остават без последствия, Фили. Онзи ден, след като бе комично преизбран на лидерския пост в АБВ, Георги Първанов поиска не нещо друго, а направо ремонт на кабинета и то смяна конкретно на две ключови фигури – министъра на отбраната Николай Ненчев и на външните работи Даниел Митов. Искането му е свързано – и Първанов изобщо не го крие – с позициите на двамата министри за задълбочаване сътрудничеството на България с НАТО, за продължаване и разширяване на европейските санкции срещу Русия, за хибридната война на Москва срещу София, изобщо – с всичките им действия, които на практика защитават българските, но засягат руските интереси. Това би трябвало да отвори очите на европейските ни партньори по въпроса за истинската ориентация на партия АБВ. Но все пак, ако то не стига, няма как да се пренебрегне другото искане, с което Първанов обвързва подкрепата си за правителството. А то е, представи си, Фили – възобновяване на работата по руския проект АЕЦ „Белене”. Както се казва в онази хубава приказка – те не го пускат в селото, той за поповата къща пита.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар