ДЕКОМУНИЗАЦИЯ В УКРАЙНА – А В БЪЛГАРИЯ?

април 17, 2015 at 12:27 pm (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ На фона на отново засилващото се напрежение в Източна Украйна, Върховната Рада на страната прие пакет закони за декомунизация, като приравни символите на комунизма с тези на нацизма и въведе строги забрани за използването им. Как това решение отеква в България – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, украинският парламент забрани пропагандата на нацистки и комунистически режими и осигури публичен достъп до архивите от съветско време. Толкова ли е важно да се прави това в момента, когато Украйна има други тежки проблеми?

– Изключително важно е, Фили, точно защото Украйна има други тежки проблеми. Те обаче само на пръв поглед са други – техният истински корен е именно в годините от 1917 до 1991, когато страната на практика беше част от зловещата комунистическа съветска империя, а междувременно преживя и зловеща нацистка окупация. По този повод украинският президент Петро Порошенко заяви: „Хитлер и Сталин заедно предизвикаха кървавата баня на Втората световна война и се опитаха да си разделят Европа”. Но продължавам – корените на тези украински проблеми не са само в миналото, а и в тежкото наследство, оставено от това минало, наследство, от което хората и обществото трябва да се освободят.

– Имаш предвид вероятно съществуването и дейността на Украинската комунистическа партия?

– Да, Фили, защото през годините от 91-ва насам тя продължи да играе ролята не дори на пряк съюзник, а се разглеждаше буквално като част от партията на руските комунисти на Зюганов, а оттам – изпълняваше ролята на ефективна маша за прокарване на кремълските интереси в Украйна. Нещо повече – тази партия вече съвсем открито застана срещу украинските национални интереси чрез подкрепата си за руските сепаратисти в Донецк и Луганск. Документи, които доказват това, бяха представени пред съответните власти през миналата година, след призива на тогавашния временен президент Олександър Турчинов. Тогава срещу УКП започна съдебен процес, комунистическата фракция във Върховната Рада бе разпусната, а лидерът на партията Пьотр Симоненко бе разследван. Така че сега, в известен смисъл, Фили, виждаме този процес да продължава и да достига до своя логичен завършек.

– Каква е реалната полза обаче от това, че в Украйна вече ще са забранени не само пречупеният кръст, но и петолъчката, че няма да се веят съветски и нацистки знамена, че ще бъдат премахнати паметниците от съветската епоха, както предвижда законът.

– Декомунизацията на Украйна, а това означава и нейната десъветизация, особено на фона на откритата агресия, която Русия води срещу страната, са стъпки в правилната посока, Фили, по няколко причини. Първо, защото от плещите на сегашното, живото украинско общество ще се смъкне тежкото бреме на постоянните комунистически лъжи, на политическите увъртания и предателства, на излишните спорове и дълбоките разделителни линии, с други думи – на мътната вода, която комунистите постоянно създават, за да ловят риба в нея. Защото се знае, че те в нормална, демократична и диалогична политическа среда не могат да съществуват. Второ, ще има полза за Украйна и в друго направление – след това решение страната вероятно ще може доста по-бързо да тръгне по пътя на реална борба с корупцията и мафията. Както е известно, на практика във всички държави от бившия Източен блок тази дейност се организира, развива и контролира най-вече от хора на бившите специални служби и бившите комунистически върхушки. Е, сега в Украйна, техните възможности ще бъдат поне силно ограничени на първо време. А това ще има добър ефект както върху икономиката на страната, така и върху развитието на целия обществен организъм. Третата изключително важна и полезна стъпка е гарантираният прочит на истинската украинска история – акт, който също ще има облекчаващо и освобождаващо въздействие върху обществото. Имам предвид решението на Върховната Рада до три месеца да се предадат в Института за национална памет всички архиви на комунистическия режим и специалните служби на Украйна за периода от 1917до 1991 и те да станат публични.

– Всички тези мерки не звучат ли доста радикално, като се има предвид, че дори страните от Европейския съюз, поне официално, досега не са поставили знак за равенство между нацизма и комунизма?

– А би трябвало, Фили. Разговорът как и защо ЕС все още не приравнява официално двата най-зловещи тоталитарни режима на ХХ век, е много дълъг и няма да го водим сега. Но само две неща. Първо, в ЕС вече има е натрупана огромна купчина доказателства, че нацизмът и комунизмът са поне еднакво човеконенавистни, ако не и че комунизмът има превес. Второ, има цели държави, например Полша и балтийските републики, има влиятелни обществени фигури, групи и организации, които не от вчера се обявяват за подобно решение. Сред тях обаче, за съжаление, не е България. А би трябвало, защото у нас проблемът за декомунизацията, а оттам и за ликвидиране на силното влияние на Москва, който и да е на власт в Кремъл, върху българската политика, е огромен. Още по-огромен става той в момент като този, когато Русия води откровена пропагандна война срещу страната и използва за целта всички възможности на своята пета колона тук.

– Пламен, сериозно обществено вълнение в България по темата обаче няма. Решенията за декомунизация в Украйна май останаха в периферията на медийното внимание, явно дори водещи политици в София не знаят за тях, затова и не ги коментират…..

– Бъди сигурна, че в София прекрасно знаят какво става в Киев, Фили, но не коментират по ред причини. И не е само защото се страхуват от ответна руска реакция, а защото вероятно се страхуват от задълбочаване на разделителните линии в самото българско общество. Ще кажа нещо, което май ще прозвучи еретично, но аз смятам, че петата колона на Москва в България е много по-силна и активна, дори отколкото украинската беше доскоро. Така че с агресията в Украйна Путин всъщност стимулира демократично развитие там. Въпросът е какво правим ние. Да, станахме свидетели на поредната гражданска акция, при която прословутият паметник на окупационната Съветска армия в центъра на София осъмна с надписи „Лустрация и демонтаж”, в цветовете на украинското знаме. Заради това двама души бяха арестувани и след няколко часа освободени, а прокуратурата отказа да повдигне обвинение срещу тях. Да речем, че с това всичко се размине. Обаче буквално утре ще се окаже, че уж европейската и цивилизована България пази паметта на своите комунистически окупатори, докато Украйна, довчера най-добър руски съюзник, вече е премахнала всички подобни паметници и е пратила спомена за Трети украински фронт, маршал Толбухин и другите съветски агресори там, където им е мястото – на бунището на историята. Нищо не мога да кажа, Фили, освен, че за всеки българин, независимо дали го съзнава или не, това ще бъде доста жалко да се преживее.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: