НЕ ЕДНО, А ДВЕ НАУМ ЗА БСП

април 10, 2015 at 8:28 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ На поредния си 48 конгрес в неделя БСП си постави амбициозната цел да върне доверието на избирателите и на местните избори през есента поне да запази позициите си в общинската власт. Ще успеят ли левите, след като хаосът и безпътицата в техните редици продължават да са съвсем видими вече почти година – темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, БСП се намира може би в най-ниската точка на политически възможности и доверие, до които е достигала изобщо. И тъй като сме в Страстната седмица, нека да попитам така – ще успеят ли социалистите и този път „да възкръснат” политически?

– От една страна, това изглежда невероятно, Фили. БСП наистина е в най-ниска точка. Това показват последните социологически проучвания, които сочат за социалистите между 10 и 12 на сто подкрепа, което за България е електоралният ръб на пълната маргинализация. Но не е само това. БСП има сериозни проблеми, защото е в изолация, тя няма вече нито един партньор или съюзник. Нещо повече, на места като Кърджали например, на местните избори битката между социалистите и доскорошният им партньор ДПС ще е много по-люта, отколкото с управляващите от ГЕРБ. Да не говорим как из цялата страна социалистите ще се бият за крайните проруски гласове с партия Атака, с която също добре си партнираха в подкрепа на кабината Орешарски. И това не е достатъчно обаче. БСП има и редица чисто вътрешни проблеми. Водещи политолози като Огнян Минчев например ги описват най-общо със следната схема: бившият председател на партията Сергей Станишев се опитваше да „разтегне” БСП от чисто леви до ляво-центристки позиции, тоест, искаше тя да държи по-голяма политическа територия, отколкото в действителност има като идеен и електорален потенциал. Сега обаче, след окончателния провал на Станишев, партията се опитва да се върне в своето „чисто ляво русло” и от това напреженията се засилват.

– Доколко тази схема адекватно описва реалността според теб?

– Тя е ориентировъчна и трябва да се приема условно, Фили, защото сякаш разглежда идеалната БСП в идеалната държава. Няма да влизам в детайли, стига само да припомня, че БСП всъщност не е и никога не е била истинска лява партия. Тя е шизофренна формация, състояща се от поне две ясно разграничени части. Върхът на партията е нещо като бизнес организация на бивши ченгета, бивши величия от комунистическо време и техните принцове и принцеси, плюс някои специални ядра от защитници на руските интереси в България. Този връх е богат, влиятелен и се крепи във и около властта от една доста бедна, безпросветна, носталгична и маргинална маса здраво манипулирани избиратели. Това обяснява и проблема, с който БСП и сега, на 48-мия си конгрес, пак заяви, че се бори, но с който никога не може да се справи – проблемът със старите муцуни, с липсата на свежа кръв, с неспособността на партията не само да управлява, а и изобщо да произвежда нормална, демократична и гражданска политика и съответния вид политици. БСП не допуска външни хора да излязат напред, да стигнат до върха, всички там трябва да са по един или друг начин „наши момчета”, проверени, опитомени или поне здраво обвързани – така че тя сама се задръства.

– Затова ли в изказването си онзи ден председателят Михаил Миков каза, че „БСП не може да бъде разглеждана като търговско дружество”?

– Точно, Фили. На езика на социалистите това е изявление, ориентирано в две посоки и съответно с две значения. Първото е към широката публика, предназначено е за който се хване и неговият смисъл е: „Не вярвайте на онова, което виждате с очите си – ако те ви казват, че ние сме търговско дружество, не сме”. Вторият план е обърнат навътре, към самите търговци в храма на социализма, чието съществуване Миков в същото това изявление призна, макар и с половин уста. И то гласи: „Ама, другари, айде спрете за малко да правите бизнес с политиката, за да спечелим добри позиции на утрешните избори, пък после ще продължите”. Тук е мястото да напомня и нещо друго, Фили – че новият председател на БСП Михаил Миков е част от проблема, а не част от решението за тази партия. Да оставим настрани, че е нехаризматичен и натоварен с комплекси като личност, това е най-малкото. Той просто е неспособен като политик, няма стратегическо мислене, няма визия за бъдещето, няма сили да устоява принципи и позиции. Всъщност, Фили, ясно доказателство за това беше дори самата подготовка и провеждането на този последен 48 конгрес на социалистите. Какво ще кажеш за факта, че, въпреки изброените дотук проблеми, които, при това, са само върхът на айсберга, конгресът беше проведен под съвършено несвързаното с тях мото: „Време за справедливост”. Каква справедливост, кой на кого ще я въздава, с какъв потенциал разполага, за да го прави – това е абсолютно неясно. Пък и неясно си остана – никаква справедливост конгресът не обсъди. Както, впрочем, и не взе никакви реалистични мерки за излизане на левицата от кризата, в която се намира. Доколкото схващам от различни изявления, не бяха дори временно туширани вътрешните противоречия в БСП, за да се очакват от нея някакви по-стройни и ефективни предизборни действия само след няколко месеца.

– Пламен, защо тогава в началото на разговора ти беше колеблив по въпроса дали социалистите могат изведнъж и неочаквано „да възкръснат”. Всичко, казано от теб дотук, навежда на мисълта, че няма да могат…..

– Така е, Фили, но от друга страна имаме натрупан дълъг исторически опит, който сочи, че тази партия на практика винаги успява да се съвземе от тежки удари. На моменти ми е трудно да си обясня докрай как го прави – например как оцеля и продължи след тъй наречената Луканова зима през 90-та година. Или след хиперинфлацията и липсата дори на хляб, до които управлението на Жан Виденов докара страната през 96-97-ма. В това оцеляване на БСП винаги има още нещо – нещо недоизказано, отвъд резонните политически обяснения, нещо, което сякаш остава зад кадър, което навежда на мисълта за съществуването на призраци. Дали това необяснимо оцеляване е свързано с многото пари, концентрирани в ръцете на хора от тази партия, дали е плод на онези задкулисни зависимости и контакти, за които стана дума, дали говори за добре изучен национален характер и способност в подходящ момент да се натисне подходящото копче, дали е всичко това заедно или нещо съвсем друго – трудно ми е да кажа, Фили. С други думи – неясноти има. Затова, признавам си, когато обсъждаме възможността БСП да изчезне и да спре да трови повече българския политически живот дори със самото си присъствие, аз винаги имам не едно, а две наум и очаквам изненади.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: