120. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАРИЯ СКЛАДОВСКА-КЮРИ /част втора/

март 29, 2015 at 1:04 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов
04. 02.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100517272/velikite-evropeici-maria-sklodovska-kuri-vtora-chast

Когато през 1895 година полякинята Мария Складовска се жени за французина Пиер Кюри, тя не само добавя фамилията му към своята, но вече има до себе си прекрасен съпруг, приятел и учен, с който може да дели и житейски, и научни радости и неволи. По онова време всички подозират, че на тази жена и предстоят велики дела, но никой все още не знае какви точно. Първо, защото преобладаващото мнение тогава е, че във физиката вече е открито почти всичко важно, остават само някои детайли и светът от физическа гледна точка ще е напълно ясен. Второ, няма как да се предположи, че Мария Кюри ще изследва някакви си тайнствени лъчи, защото те самите още не са открити. Това става месеци по-късно, в края на същата тази 95-та, когато Вилхелм Рьонтген информира за съществуването на тъй наречените Х-лъчи, познати сега като рентгенови. Година по-късно пък французинът Анри Бекерел доказва, че ураниевите соли излъчва такива лъчи спонтанно, без влиянието на външни фактори. Мария Кюри веднага проявява интерес към откритието и така започва нейното голямо научно приключение, което и отнема цял живот, а накрая я убива.

Charles Koechlin, Морски пейзажи за пиано

Когато не знаят нищо за това, което изследват, учените започват да пробват всякакви хипотези, тоест, понякога правят дори безумни неща. В случая обаче Мария Кюри не стига чак дотам, че онова, с което се занимава, да гръмне и да срути квартала. Но прави нещо, което изглежда съвършено просто, само че трябва да си твърде умен, за да се сетиш. Тя взима ураниева руда и слага до нея уред, наречен електрометър. Това чувствително към електричеството устройство е разработено 15 години по-рано от съпруга и, Пиер, и в този случай се оказва безценно. С него Мария доказва две важни неща. Първо, че активността на ураниевите компоненти зависи единствено от количеството на присъстващия в тях уран. Второ – че излъчваните лъчи са плод не на взаимодействието между молекулите, а от разпадането на атомите. В интерес на истината, второто е само нейна обоснована хипотеза, която се доказва по-късно. Но, така или иначе, то е огромна стъпка на човечеството в посока откъсване от вярването, наследено от античността – че атомите са най-малките градивни елементи на този свят, които не подлежат на разбиване, разпадане или каквато и да било друга промяна. Вероятно само това е достатъчно, за да получи Мария Кюри Нобеловата награда за физика. Междувременно, точно докато прави своите първи големи открития в територията на радиоактивността, Мария Кюри сколасва да забременее и да роди дъщеря си Ирен. Това я откъсва за малко от работата, но съвсем за малко. Тъй като семейството учени няма собствена лаборатория, тя използва за опитите си една барака, в която духа и вали. А тъй като никой още не познава вредните ефекти от радиацията пък, пробите се търкалят навсякъде, Мария ги разнася по джобовете си и, без да използва каквито и да било защитни средства, редува работата си с грижи за бебето. На този етап нейните изследвания се финансират най-вече от металургични предприятия и мини, които и доставят и съответните суровини.

Charles Koechlin, Персийски часове

След първите си открития Мария Кюри започва да работи основно с две метални руди – питчбленд и торбърнит. Оказва се, че първият от тях е четири пъти по активен в излъчването на тайнствените лъчи, отколкото самият уран, а вторият – два пъти по активен. Тя заключава, че вероятно в рудите има и други, непознати на науката елементи, които излъчват радиация. И започва да ги търси. „Изпаднах в трепетно вълнение и исках да ги намеря колкото може по-бързо” – пише самата Мария Кюри по този повод. Като първа стъпка тя намира, че торият също е радиоактивен, но като химически елемент той е открит около 60 години по-рано от един шведски учен. Все пак Кюри публикува откритието си и продължава търсенето. Някъде на този етап в нейните изследвания, които отиват наистина много напред в научната перспектива, се включва и съпругът и, Пиер Кюри. Двамата експериментират с различни количества руди, и през юли 1898-ма съобщават за откриването на нов елемент, наречен полоний, по името на родната на Мария Полша. През декември пък обявяват и съществуването на елементът радий или радиум, латинската дума за лъч. Оттам те създават и словото, с което и до днес означаваме самия процес на излъчване – радиоактивност. В следващите 4 години семейство Кюри публикува над 30 научни статии по темата, като в същото време прави опити да получи проби от новооткритите елементи в чист вид. През 1902-ра, след като преработват над един тон руда, те успяват да добият една десета от грама радиев хлорид, а чист радий Мария Кюри получава чак през 1910-та. До смъртта си 24 години по-късно тя носи синьото му сияние в една ампула като талисман на врата, а така и никога не успява да получи чист полоний, за да го види на живо. Въпреки че покрай откритията, свързани с радиоактивността, в света бързо се развива огромна – и много богата индустрия – семейство Кюри никога не патентоват откритията си и не получават почти никакви доходи от тях. Получават обаче много слава в научните среди, а през 1903 година – и Нобелова награда за физика. Тази година наградата е тройна, дава се заедно на Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри „като признание за изключителните открития, които те предоставят на света чрез изследванията си върху феномените на радиацията”. Около наградата възниква известен проблем. Отначало Нобеловият комитет не смята да включи Мария Кюри, защото е жена. Тогава, дори в такъв престижен институт, все още властва нещо твърде близко до средновековното убеждение, че жените не са способни на големи открития, защото мозъците им прегряват от много мислене. Е, нещата се оправят навреме – някой предупреждава Пиер Кюри какво се готви, той заминава за Стокхолм и убеждава комисията, че идеите и откритията всъщност принадлежат на Мария, а той е само неин помощник. Така през 1903 година Мария Складовска-Кюри става първата жена, носител на Нобелова награда. Въпреки това обаче никой от семейството не си прави труда да отиде до Стокхолм за церемонията, защото са твърде заети с работа, пък и двамата не понасят шумотевицата. Парите обаче използват, за да наемат първия си научен асистент, който да ги разтовари от по-маловажните лабораторни дела, за да остане време за важните.

Charles Koechlin, Соната за обой, оп. 58, Пасторална

В годините малко преди и след 1903-та семейство Кюри е щастливо. Освен че двамата работят заедно и напредват с пълни темпове, Мария получава доктората си от Сорбоната, двойката е поканена в Англия да изнесе лекции на тема радиоактивност, ражда им се второ момиченце, Пиер получава професорско място в Сорбоната, а университетът, като се опасява да не ги изпусне, най-после започва да изгражда и специализирана лаборатория за тях. Нещастието настъпва през 1906-та. През април, докато в силен пролетен дъжд пресича улицата, Пиер Кюри е прегазен от конски впряг, главата му попада под колелата на каретата и той умира на място. Мария е сломена. Да, от Сорбоната почти веднага и предлагат – и тя приема – да оглави неговата катедра по физика, с което става първата жена, заела подобен пост. Но всъщност преживява смъртта на мъжа си много тежко – показателен е фактът, че се откъсва от пряката си дейност за цели 18 месеца, нещо, което никога друг път през живота си не прави. Не работи, защото работата и напомня за Пиер – но пък в този период обикаля света. После се връща при опитите и, освен че изолира чист радий, успява също да дефинира стандарт за отделна радиоактивна емисия, единица, която, в памет на Пиер, Мария нарича „кюри”. Мария Кюри вече е толкова известна, че в този момент възниква въпросът за нейното приемане за член на Френската академия на науките. Би била първата жена в компанията, но така и не достигат няколко гласа. Консервативните среди подемат публична кампания срещу нея, пресата твърди, че е еврейка и спретва нещо като мини-афера Драйфус. На всичкото отгоре се разкрива, че от известно време Мария има любовна връзка с един физик, който обаче е женен. Скандалът е безмилостен и със сигурност пречи на приемането и в Академията. По този повод дъщеря и Ирен по-късно пише: „Когато майка ми беше номинирана за някаква френска награда, получаваше обвинения, че е чужденка, еврейка, атеистка. Когато трябваше да получи някакво голямо признание от чужбина обаче, пресата я славеше като истински френски герой”. Така става през 1911, когато, напук на всички скандали, Мария Кюри получава втора Нобелова награда – този път за химия, по-специално – за откриването на новите елементи полоний и радий. В следващите години тя прави редица разработки, свързани с практическото приложение на радиацията, включително в медицината, като открива, че лъчението убива по-бързо туморните клетки от здравите и така може да се използва за лечение на рак. По време на Голямата война обучава лекари в полевите болници за работа с рентгеновия апарат, а след войната разгръща и широка обществена активност в полза на науката и създава няколко института. През 1934, вече с натрупани в костите сериозно количество тежки метали, Мария Складовска-Кюри умира от апластична анемия – нейните стволови клетки отказват да произвеждат повече кръвни клетки. Двадесет и осем години по-рано, в деня, когато умира любимият и Пиер, тя пише в дневника си: „И аз ще умра така, като теб. Ще излъчвам сияние, но не защото съм свята, а всички знаят откъде идва тази светлина…..”

Charles Koechlin, Към звездното небе, оп. 129

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Чудесна публикация(първа и втора част),с много неизвестни за мен факти от живота на Мария Кюри,която ме беше впечетлила преди много,много години

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: