СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ВОЛИ И НЕВОЛИ

март 20, 2015 at 7:00 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Нови социологически проучвания в България не отчитат особена динамика в подкрепата за основните партии, избори днес биха довели до почти същата конфигурация в Парламента. Известни промени се отчитат обаче в отношението на българите към Русия на фона на конфликта в Украйна. Разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, агенциите Галъп и Екзакта сочат тенденция на успокояване в обществото и нови избори сега не биха променили практически нищо. В техните цифри обаче все пак има известни разлики. Откъде идват те?

– Разликите изглеждат в рамките на социологическата грешка, Фили. Но май само така изглеждат, а иначе са плод на онова, за което и друг път сме говорили – тенденцията в българската социология агенциите да работят според близостта си до една или друга политическа сила. В случая имам предвид най-вече Галъп, известна като близка до левицата. Екзакта определено има по-обективен поглед, доколкото това е новото име на бившия Национален център за изследване на общественото мнение, НЦИОМ. Второ, тези малки на пръв поглед разлики, дават повод за някои все пак интересни изводи от текущата политика.
И двете агенции например еднозначно отчитат ГЕРБ и БСП като първи политически сили. Според Галъп обаче, ако изборите бяха днес, ГЕРБ биха получили 25 на сто подкрепа, а БСП – 14.6. Докато Екзакта казва – 27.4 за ГЕРБ и 11.1 за социалистите. На пръв поглед – близки резултати. Но обърни внимание, Фили. Според Галъп разликата между ГЕРБ и БСП е само 10.4 на сто, докато Екзакта дава 16. 3.
Това е съществено разминаване и чудесно илюстрира как една невинна промяна в рамките на социологическата грешка може да се превърне в пропагандно оръжие.

– Добре, но защо каза, че на резултатите на Екзакта може повече да се разчита, как се разбира това от самите проучвания?

– Всъщност, аргументите за това са поне три, Фили.
Първият, както казах, е миналият опит, от който не може да не си правим изводи за компетентността или почтеността на съответната агенция.
Вторият аргумент идва от по-общия поглед към ситуацията в България. Той показва, че сривът на БСП от миналата година продължава. Това се видя ясно от междинните избори онзи ден в Сърница. Там социалистите, за разлика от друг път, получиха….. 27 гласа, тоест, към 0 цяло и 0 процента. Така че няма как те да се приближават до ГЕРБ, по-скоро се отдалечават.
Третият аргумент е свързан с друго съотношение вътре в самото проучване – между резултатите на БСП и ДПС. При тях Галъп дава преднина за социалистите от 8.1 на сто, докато според Екзакта тя е само 2.9. Разликата между тези две партии на последните избори обаче беше едва над процент, а като се има предвид спада при БСП и факта, че електоратът на ДПС е постоянен, нещо като Гринуички меридиан на българската политика, то нещата са ясни.

– Добре, но какво се случва според тези проучвания с по-малките партии?

– Категоричният общ извод, Фили, е, че коалицията България без цензура на бившия журналист Николай Бареков остава извън Парламента. За това обаче едва ли има нужда от специално проучване. Тази коалиция вече напълно се разпадна, включително парламентарната и група. В момента депутатите от ББЦ се спасяват – или се пазарят – на кого най-изгодно да продадат гласовете си.
В същото време РБ и ПФ горе-долу запазват позициите, които имат и в момента. Това със сигурност обаче е функция от тяхното участие в управлението и ако по една или друга причина те останат извън него, вероятно бързо ще започнат да губят. Важно е този детайл да се знае, за да може да се прогнозира как ще реагират тези формации при криза вътре в управляващата четворна коалиция.
Останалите две партии – Атака на Волен Сидеров и лявата АБВ на бившия президент Георги Първанов, засега остават под чертата. Ако си спомним ситуацията от последните избори обаче, тогава те стояха по същия начин извън борбата буквално до последната секунда, но изведнъж нещо се случи и попаднаха в Народното събрание.

– А за АБВ, които също са част от управлението, не важи ли казаното относно Реформаторския блок и Патриотичния фронт – печелят, докато стоят в правителството, а иначе губят?

– За АБВ това е трудно да се каже еднозначно, Фили. Първо, те са нова партия и при нея прогнози на базата на минал опит са невъзможни. Второ, АБВ крие много неизвестни и противоречия. Например, тя е откровено лява и проруска партия, която обаче опитва да се представи като по-социалдемократическа и проевропейска от БСП. Това също прави прогнозите несигурни. Трето – външните зависимости на АБВ, които определено съществуват, но не е много ясно докъде се простират и в кой момент чии интереси надделяват, също създават условия за непредвидимост.

– Пламен, какво имаш предвид, като говориш за „външни зависимости” на АБВ?

– Най-вече зависимости от Русия, Фили. Разбира се, надълго и нашироко може да се обсъждат и зависимостите им от бившата комунистическа Държавна сигурност, както и от онова, което в България се нарича „моделът КОЙ”, нещо като актуалното название на българския мафиотски октопод. Но истината е, че тези споменати зависимости – не само на АБВ, но и на други български партии – са вторични, те по един или друг начин, в една или друга степен, също служат на руските интереси.

– Като заговори за това, скоро излезе едно друго интересно проучване, което показа известна промяна в традиционно положителните нагласи на българите спрямо Русия. Доколко то звучи обективно?

– Първо, Фили, проучването е на „Алфа рисърч”, която има добро име и, както често казват хората в България, „много познава”.
Второ, отчита се нещо, което се знае и от по-ранни изследвания – висока привързаност към Русия, декларирана от над 60 на сто от хората. 7 процента от тях дори твърдят, че след руската агресия в Украйна те са увеличили симпатията си към Москва. Обаче тук идва и новият момент, защото в същото време, Фили, се отчита и доста по-силна обратна тенденция – цели 30 на сто от запитаните отговарят, че сега, след анекса на Крим и войната в Източна Украйна, те симпатизират по-малко на Русия.
Или, както обобщават самите социолози – „за една година Русия е успяла да предизвика в България четири пъти повече промени на нагласите в негативна посока, отколкото в позитивна”.
Това, Фили, на фона на истеричната антибългарска кампания в самата Русия и на фона на информационната война, която Москва води в самата България, всъщност е добра новина. Остава само същата тенденция да продължи да се развива. Така някой ден може най-после да осъмнем в общество, което по-добре вижда реалните заплахи пред себе си, а значи – и по-добре умее да се пази от тях.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: