De Profundis: ИВАЙЛО КАЛФИН В МОСКВА НА 3 МАРТ – НО НЕ НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА БОРИС НЕМЦОВ

март 3, 2015 at 2:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/novini/balgariya/40043-de-profundis-ivaylo-kalfin-v-moskva-na-3-mart-no-ne-na-pogrebenieto-na-boris-nemtzov.html

Да пишеш на 3 март за 3 март си е неблагодарна задача – освен неяснотата какво точно празнуваме на този ден, има и прекалено много други неясноти.
Твърде неясно за мен си остава например какво прави министър Ивайло Калфин, сочен отвред за уж истински евросоциалист, а не криптокомунист, на връх 3 март в Москва?
Съществуват няколко опции, но тъй като акълът ми е слаб да отсее зърното от плявата и не мога да разбера истинската логика на подобно пътешествие, ще помоля някой по-умен да ми я посочи:

А. Гражданинът Калфин е в Москва под формата на депутация – за да поднесе коленопреклонно искрените почитания на целия български народ на сегашния руски император Путин, наследник, макар и не по кръв, а само по дух, на онзи император, който през 1878-ма настани свой окупационен корпус в България, за което пък ние с радост му платихме 32.5 тона злато.
Обаче възможно е и обратното.
Представям си – гражданинът Калфин е в Москва, за да настоява лично пред император Путин за това Русия да спазва едностранно денонсираните от нея клаузи на Брест-Литовския мирен договор, подписан на 3 март 1918 година. Датата на подписването е символична, не е случайна, а е специално избрана от тогавашния български министър-председател Васил Радославов.
Десетилетия наред комунистите самоотвержено криеха информацията за това от широката българска публика, едва напоследък тя започна да се прокрадва в медийното пространство, така че с две думи разяснявам за несведущите.
Това е онзи мирен договор, който Кремъл, тогава вече завладян от Ленин, подписва с победителите на Русия в Първата световна война, сред които и България, договор, който носи истинско освобождение от тежкия руски ботуш и отдавна желаната независимост на редица държави – Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Финландия, Беларус, Грузия и Армения.
Та ако Ивайло Калфин като достоен българин иска и сега, през ХХІ век, да издигне глас в защита на независимостта на тези страни, на тяхното право на самоопределение и избор на нещо друго, освен евразийската политика на Кремъл, то тогава московската му авантюра трябва да бъде приветствана.
Обаче се съмнявам.

Б. Целта на посещението е демократичният и интелигентен български политик Калфин да съпреживее веселата, празнична атмосфера, която цари в Кремъл в деня, когато на Троекуровското гробище погребват още топлия труп на разстреляния Борис Немцов, последният реален политически опонент на Путин.
Този път не просто смятам за възможно, а силно се надявам да е обратното.
Надявам се Калфин, макар режимът в Москва да не допуска западни политици да присъстват на погребението на Немцов, все пак да се промъкне по някакъв начин там и да сложи на гроба една българска роза от името на всички ни. Може да се извини пред властите с това, че той самият не е съвсем „западен” политик. Може да се извини с каквото си ще – в края на краищата, да прояви изобретателност, за какво е обучаван и за какво му плащаме вече толкова години заплата от хазната.
Нека поне веднъж най-после да ни отсрами, като покаже на Кремъл, че България е демократична, европейска страна, която държи на правилата и принципите. А убийството на политически противник се смята за особено гадно и нагло тяхно нарушение – независимо дали мразим и в червата този противник или го мразим не чак дотам; дали имаме пряк интерес или нямаме пряк интерес от убийството му; дали сме го убили наистина или някой друг, вдъхновен от нас, го е убил заради нас.
Обаче и тук вероятно ще си остана само с голата надежда.

В. Социалният министър Калфин иска да потвърди пред отговорните руски другари „съжалението” на България за спирането на проекта „Южен поток”, изразено вече със сълзи на очи от посланик Бойко Коцев, и ще настоява за неспирането му.
Вероятно защото този поток е твърде важен от социална гледна точка – да не би да изпаднат членовете и поддръжниците на корумпираната енергийна мафия в България, както и обикновените нашенски рубладжии, до състояние на социално слаби граждани, че как ще ги изхранваме тогава…..
Ресто.
Всъщност, добрата идея би била Ивайло Калфин да нахока посланик Коцев за сълзливото му изявление. И официално да уточни, че България не съжалява, а се радва на спирането на „Южен поток”, защото това дава реална възможност на страната да тръгне към истинска диверсификация на енергийните си доставки. Както и най-после да започне да се вписва по-пълноценно в изграждането на единната европейска енергийна политика.
Друг е въпросът защо изобщо Калфин трябва да се занимава с темата „Южен поток”, след като вече не е външен министър, а този руски проект е политически, не социален. Така, де, донякъде и икономически, но най-вече политически.
Но защо и аз пък изобщо се кахъря да предлагам добри идеи, след като те изглеждат силно утопични, реализацията им изобщо не е в характера на нашия литературен герой.

Г. Политикът от АБВ Калфин ще търси официално одобрение за себе си като нов шеф на своята партия, съответно – на основен руски наместник и момче за руски поръчки в България на мястото на неприятно издишащия Сидеров, тотално провалилия се Миков, както и на склонното да се оттегли от поста си Гоце.
Ще търси. Тук съм напълно положителен в мнението си.
Няма как да не търси руското одобрение за това, защото иначе има риск много скоро в България да не остане нито един оторизиран политик, който да има ума и таланта наистина да поведе широките народни маси към братска любов с Русия. Както са тръгнали нещата напоследък, може да се очаква скоро всички българи да минат изцяло на страната на гадното НАТО – а това е твърде лоша новина за Путин и приятелчетата му тук.
И нищо, че, както е известно, Калфин е кабинетен тип политик, тоест, не е способен да владее и води каквито и да било широки маси накъдето и да било – другарите ще намерят начин да му помогнат в това отношение.

Д. Всичко това, плюс още много, но, в крайна сметка – каквото стане.
„Каквото стане” е известната политика на разгърнатото ветрило от цели. То е като да хвърляш стрелички по мишена с размерите на виенско колело – все нещо ще уцелиш. А всяко уцелване ти гарантира получаването поне на дъвка, ако не на розов плюшен заек от добрия чичко на стрелбището.

След всичко казано обаче ме гложди и друг важен въпрос – с кого министър Ивайло Калфин е съгласувал своето московско посещение навръх 3 март. Защото съм сигурен, че то не може да се реализира току-така, по чисто негово хрумване.
Е, в това отношение възможните отговори изглеждат доста по-лесни, защото са само два – или е съгласувано с премиера Бойко Борисов, или не е съгласувано с премиера Бойко Борисов.
В първия случай работата може да се отчете като голяма грешка на премиера и за назидание той трябва сам да се ритне отзад. Когато му заздравее кракът от операцията, разбира се. Във втория случай пък голямата грешка е на самия Калфин и Борисов трябва да ритне него отзад. Пак когато му заздравее кракът, макар че, в интерес на работата, по-добре би било да го ритне веднага.
А ако Бойко Борисов от казаното дотук не е разбрал защо да се изпрати Калфин, ни в клин, ни в ръкав, точно в този момент в Москва, е толкова голяма политическа грешка, добавям разяснение.
Да оставим настрани всичко друго. Но Калфин в Москва може да потърси и да получи руската благословия не само за бъдещ шеф на АБВ и нов, официално неофициален, шеф на руската пета колона в София.
Той може да потърси и получи благословия за следващ български премиер.
Предупреждавам, за да не ни дойде като гръм от ясно небе в даден момент. „Какъвто е мазен”, както казваше прочутият герой на Алеко, човекът е напълно способен да се договори партийката му да бутне този кабинет – което лесно може да стане още утре – и в България да се стигне до нови избори.
След тях ще изглежда твърде малко вероятно премиерската рулетка да се завърти към трети кабинет Борисов. Много по-вероятно ще бъде, естествено – with a little help from my friends, тя да се завърти и да посочи точно Калфин. Първо, той отдавна е насочил вниманието си към този пост. Второ, доказано способен е на хамелеонство и мимикрия. Трето, изглежда като най-умерен, най-диалогичен политик, добре познат и на Запад, и на Изток, бла-бла-бла, тоест, в един момент може да се окаже най-приемлив за всички намесени фактори вариант.
Така че, г-н Борисов, занапред внимавайте кого и защо пращате в Москва на 3 март! Пък и във всеки друг ден от годината.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: