УДОБНАТА ПОЛИТИКА – НЕЯСНИ РЕФОРМИ В НЕЯСНО БЪДЕЩЕ

февруари 20, 2015 at 9:32 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В България има известна стабилизация и твърде малко реформи – така могат да се обобщят оценките за стоте дни управление на втория кабинет Борисов. Какви са възможностите и предизвикателствата пред него – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, последните социологически проучвания отчитат растящо доверие към новото правителство на Борисов. Доколко трайна е тази тенденция?

– Засега е рано да се каже, Фили, трябва да се изчакат резултатите от местните избори през есента и да се види посоката и интензивността на стъпките, които след това ще се предприемат. Тогава ще може да се даде по-сериозна прогноза дали правителството има шанс да се утвърди и да изкара пълен мандат. Да, засега има растящо доверие към кабинета Борисов, което само за последния месец се е покачило от 24 на 32 процента. Обаче не бива да се забравя, че негативните нагласи продължават да преобладават.

– Да се спрем, все пак, на позитивните – с какво се обяснява растящото доверие?

– Счита се, че то се базира на няколко фактора. Първият е постигнатата видима вътрешна стабилизация на държавата. Социолозите отчитат например, че желанието за протести сред българите е спаднало наполовина. Самата коалиционна структура на управлението продължава да изглежда ако не невъзможна, то поне много нестабилна. В нея участват ГЕРБ и РБ – дясно-центристки формации с европейска ориентация, ПФ – лява и националистическа коалиция с откровено анти-европейски нагласи, както и АБВ – лява, проруска и едва-едва прикрито анти-европейска партия. Всъщност обаче засега изглежда, че тази компания от орел, рак, щука и котка успява да намери вътрешни баланси и противоречията помежду им не водят до големи сътресения в управлението. Напротив, то – или поне ГЕРБ, които са в средата на коалицията и я крепят – успяват да реализират идеите си без особени усилия. Да, по този начин не се реализират реформи, но стабилност се реализира. Вторият фактор за усещаната стабилизация е възвърнатото доверие от страна на ЕС към България. В това отношение правителството на Пламен Орешарски нанесе големи поражения. Но кабинетът Борисов бързо успя да отвори спрените финансови потоци от ЕС и получи висока оценка от Брюксел, защото устиска и не предаде общата европейска енергийна стратегия по темата за строителството на руския газопровод „Южен поток”. Третия стълб на стабилизацията, Фили, е свързан с липсата на алтернатива. Просто в страната няма политически значим фактор, който би могъл дори да поиска властта, какво остава – да я упражнява. Вижда се и с просто око, че двете основни опозиционни сили – БСП и ДПС, имат сериозни проблеми. При социалистите те са свързани с разрухата, до която ги доведе предишният лидер Сергей Станишев, а ДПС пък е поставено във все по-растяща политическа изолация.

– Пламен, каза, че прогнози могат да се правят след местните избори, тоест, до тогава сериозни реформи не могат да се очакват. Това обаче не носи ли риск те да се забавят прекалено много и някои от нереформираните системи да гръмнат?

– ГЕРБ сякаш калкулират този риск, Фили и очевидно засега залагат на картата на стабилността, като побутват настрани онази с реформите. Това в момента може да се окаже печеливша тактика, особено на фона на външните сътресения, които са все по-близо до България. Имам предвид ясно очертаващия се финансов срив на Гърция, след като преговорите за дълга с европейските партньори са в задънена улица. Също – очакваното задълбочаване на конфликта в Украйна, след като последното примирие от Минск изглежда не работи, Русия се държи все по-нагло, а САЩ и някои европейски страни са все по-решени да предоставят необходимата военна помощ на Украйна. Имам предвид също растящото внимание, което Европа и САЩ са принудени да отделят на заплахата от ислямския тероризъм. На този фон е разбираемо, че в България няма масови протести с искане за тежки реформи. Да, те са необходими, но се пита също – доколко общество е готово да ги посрещне, доколко е информирано за новите тежести, които ще трябва да понесе и за новите жертви, които ще трябва да направи.

– Всъщност, това не е валидно за всички сфери, където са необходими реформи. Например в съдебната система те пряко засягат много ограничен кръг хора, които ще трябва да се съобразят с обществения интерес, който пък е огромен…..

– Така е, Фили, определено. Онзи ден седем посланици на европейски страни в София излязоха с открито писмо, в което за пореден път настояват да се извърши тази най-наболяла за страната реформа – съдебната. Но няма да стане. Пак няма да стане. Не и в близките месеци – колкото и тя да е необходима.

– Защо, смяташ, че правителството няма политическа воля за това ли?

– Дали има или не засега не може да се каже еднозначно, Фили, защото въпросът не е поставен ребром, за да се видят реакциите на коалиционните партньори. Пък и волята в случая е само част от проблема, въпросът опира до технология и концепция. Трябва да има например промяна в Конституцията, която да прецизира баланса между властите. Защото се вижда, че с досегашните реформи на парче в тази посока работата не върви и дисбалансът, при който съдебната система е напълно независима от никого, докато всички останали са напълно зависими от нея, е неправилен и не работи. Не смятам обаче, че правителството на Борисов ще намери сили, за да тръгне към такава промяна, а дори да намери, чака го жестока съпротива в Парламента. Вторият важен фактор, за да се реализира истинска съдебна реформа, е да има реформа в МВР и специалните служби. Тези сфери в България са нещо повече от скачени съдове и докато не се отчете зависимостта помежду им, докато не бъде вместена тя в нормалните граници на закона, нито едната система ще работи, нито другата.

– Пламен, говорим за стабилизация, но може ли в обозримо бъдеще да стане обратното, да се стигне до срив на това управление?

– Това е твърде лесно, Фили и факторите, които могат да го предизвикат, са много, не само липсата на реформи. Дори в момента управлението минава през криза заради отказа на ПФ и АБВ да подкрепят кредитна линия от над 16 милиарда лева, за която правителството поиска одобрение от Парламента. Аз обаче ще спомена един друг фактор за нестабилност, който е и основополагащ, и много актуален – отношенията с Русия. Имам усещането, Фили, че в това отношение Бойко Борисов все повече се кани да играе играта на унгарския премиер Виктор Орбан. Това е игра на ръба на бръснача между Европа и Русия, която е изключително опасна. България няма нито историята и географията, нито обществената мисъл и нагласи, нито гражданската съвест на унгарците, а самият Борисов пък няма стратегическото мислене на Орбан. Така че с подобна игра ние сме обречени само на неприятно подхлъзване и, евентуално, на евразийско, а не на европейско бъдеще.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: