СЪС ИЛИ БЕЗ СИРИЗА, ГОЛЯМАТА ГРЪЦКА ВЕСЕЛБА Е ВЕЧЕ В МИНАЛОТО

януари 30, 2015 at 7:04 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ С лозунги за опрощаване на гръцкия дълг, лявата партия СИРИЗА спечели изборите и състави коалиционен кабинет с дясната „Независими гърци”. Смята се, че управлението им може да доведе до сътресения в Европейския съюз, включително и в България. Какви и колко големи са опасностите – разговаряме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, от години на власт в Гърция се сменяха традиционната левица ПАСОК и традиционната десница Нова демокрация. Сега идват две нови, крайни и малки партии, но с големи обещания за премахване на дълга. Защо гърците им повярваха?

– Защото на хората им се иска обещанията да се сбъднат, Фили и да отпаднат негативните ефекти от плащането на дълга. Май у всеки човек има заложена вяра, че вълшебните приказки стават истина – влюбените се женят и всички три дни ядем, пием и се веселим.

– Тази веселба в Гърция обаче не се ли състоя вече, тоест, тя не е ли в миналото, а не в бъдещето на гърците?

– Да, и там е проблемът. Дойде време да се плаща сметката, но хората не са готови за това. А сметката на страната е огромна. В момента гръцкият дълг се изчислява на 316 милиарда евро, но каква е неговата структура? 200 милиарда се дължат на Европейския фонд за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност – институции, до които Гърция има достъп като член на Еврозоната. Това означава обаче, че зад тези 200 милиарда стоят държавни гаранции, най-вече от страна на Франция и Германия. Ако Гърция фалира, те трябва да платят. Ако дългът на Гърция бъде опростен пък, на какво основание ще се откаже опростяване на испанския, ирландския, италианския дълг? Така рискът от нова нестабилност в едва излизащата от кризата Европа буквално чука на вратата. Останалите над 100 милиарда евро Гърция дължи на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и частни кредитори. Тези институции не си поплюват за мерките, които кредитополучателите трябва да вземат, за да върнат своите дългове. Те вече имат договори с предишното гръцко управление за разсрочване на дълга, за намаляване на лихвите, дори за отписване на цели 101 милиарда евро от него – но срещу това поставиха условия за строг режим на икономии, за намаляване на държавните разходи като процент от БВП, за повишена ефективност на икономиката.

– Доколко проработиха тези мерки?

– Как да се изразя, Фили? Да кажем, че на първия етап проработиха криво-ляво. Тоест, някакъв минимален ефект има. Вероятно с упоритост и постоянство след 10 години биха довели и до по-чувствителна редукция на дълга. Но това е в чисто икономически план. В социален нещата се усложниха. Гърците са силно засегнати от икономиите, не удържаха на режима на икономии и в неделя избраха популизма в неговия най-лош вариант. Онзи ден говорител на вече управляващата партия СЕРИЗА например каза пред ВВС – нереалистично е да се очаква Гърция напълно да погаси огромния си дълг. А лидерът на партията, харизматичният иначе, но краен левичар и популист Алексис Ципрас, през кампанията обещаваше не друго, а цялостно отписване на дълга, заедно с възстановяване на икономическото положение на гърците отпреди избухването на дълговата криза. В най-масовия случай това означава например връщане на пенсиите и заплатите в държавния сектор, които бяха намалени с около 30 процента, към предишните им нива. Като се има предвид, Фили, че през 2013 година в държавния сектор на Гърция бяха заети 59 на сто от работещите, спрямо 49 на сто средно за Европейския съюз, можем да разберем за какво безумно харчене става дума. Всъщност на всички отдавна е известно, че назначенията в държавния сектор са един от начините гръцките политици да си осигуряват властта. Тоест, властта купува гласове и всички са доволни, но сега, когато пари вече няма, тези гласове сменят властта с надеждата някой отново да ги купи и да им осигури спокойствие. Защото трябва да се има предвид, че не говорим за заплати и пенсии като българските, а няколко пъти по-големи от тях, при напълно сравними цени на пазара за каквито и да било стоки.

– Така или иначе, Пламен, основните кредитори вече заявиха, че няма да се поддадат на поредния гръцки натиск за редуциране на дълга. Какво значи това за Европа, заплашена ли е например стабилността на еврозоната при фалит на Гърция?

– Негативни ефекти със сигурност ще има, Фили. Както казва Джон Мейнард Кейнс – ако дължиш хиляди, заплашен си ти, ако дължиш милиони, заплашена е банката. Та в случая голямата банка на Гърция, която се нарича Европейски съюз, може да изпита редица негативни ефекти. Те всъщност вече започнаха със сериозно нарушения баланс евро-долар. Колкото до разпад на еврозоната, повечето икономисти смятат, че подобна опасност няма. Въпрос е обаче какво ще прави самата Гърция и тук нещата са истински Параграф 22. Тъй като няма механизъм, грубо казано, за изгонване на дадена страна от еврозоната, Гърция може да си стои докогато иска. От друга страна обаче – не може да стои, без да спазва правилата и трябва да бъде изгонена. Вариантът е Атина да напусне сама и да се върне към разплащане с драхмата. Предизборната антиевропейска риторика на крайно лявата СИРИЗА и нейният крайно десен партньор, „Независими гърци” изобщо не изключваха този вариант. Тогава фалитът на Гърция вероятно ще трябва и да се признае официално, защото, както писа онзи ден някой – не може да се очаква растеж от икономика, която се движи към социалистическа Куба, а не към капиталистически Сингапур. При излизане от еврозоната и връщане към драхмата обаче управляващите ще имат само два варианта – или пускат печатницата за пари и замазват положението временно, след което рухва с гръм и трясък, или намират отнякъде нови кредитори. Единственият кандидат за нов кредитор, независимо от собственото си тежко положение, е Русия – а това, Фили, означава, че, освен икономически, евентуалният фалит на Гърция може да има за Европа и сериозни, много сериозни политически последствия.

– Това е общо за Европа, Пламен, но доколко гръцките проблеми могат да засегнат пряко България?

– Има такива опасения, Фили, макар че сега, в началото на острата фаза на тази криза, за България има дори известни изгоди. Например стана ясно, че поне милиард и половина евро, а може би и повече, от бурно изтичащите в момента навън гръцки пари, са дошли именно в България. Друг е въпросът, че нашата икономика не генерира достатъчно възможности за реализацията им. Знае се също, че малки и средни гръцки фирми вече изнасят спешно бизнеса си тук. Поради силната свързаност на двете икономики обаче тези ползи са по-малки от вредите, които една истинска гръцка катастрофа би нанесла на България. Всъщност обаче, Фили, повечето специалисти, пък и политиците от Евросъюза, засега не бързат с прогнозите – всички чакат да видят първите стъпки и конкретните искания, с които новото гръцко правителство реално ще излезе. Смята се, че те ще са далеч по приглушени, отколкото гръмките и войнствени заявки от времето на предизборната кампания.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: