De Profundis: ЩЕ СЕ СЪБУДИ ЛИ ЕВРОПА ЗА ДЖИХАД НА РАЗУМА?

януари 22, 2015 at 12:34 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/37035-de-profundis-ste-se-sabudi-li-evropa-za-dzhihad-na-razuma.html

Докато в Брюксел външните министри на Европейския съюз обсъждаха развитието на отношенията с Русия в зависимост от развитието на украинската криза, руски войници за пореден път влязоха в Украйна, за да подпомогнат проруските сепаратисти в Донецк и Луганск. Без солидната помощ на Москва и пряката руска намеса, разбира се, тези терористи отдавна да са издухани и единственият украински проблем с Русия да е останал откраднатият от Кремъл Крим.
Но не – и сега, заради опита на законното правителство в Киев да си върне контрола над летището на украинския град Донецк, руският военен министър Григорий Красин отправи директна заплаха, като каза, че „Украйна прави голяма стратегическа грешка, като разчита на военната сила”. Това предупреждение звучи, сякаш не Русия напада Украйна, а Украйна напада Русия.
Ами на какво, освен на военна сила да разчита, бе, другарю министър, на силата на разума в Кремъл ли? На това вече отдавна никой по света не разчита, най-малко украинците, защото е ясно, че такава сила в Кремъл не витае.
Очевидно не може да се разчита също на постигнатите по-рано в Минск споразумения за стъпките, по които да настане мир в Украйна. Сепаратистите в Донецк и Луганск използват тези споразумения единствено, за да печелят време и да заздравят позициите си, а руската пропаганда – за да забърка все по-голяма каша, максимално да отрови мозъците и да фалшифицира истината по отношение на това кой кой е в украинския конфликт и каква роля играе в него.
С други думи – император Путин и неговата свита продължават денем да си правят ПР на миролюбци, докато нощем подклаждат казана на типичната си руска бесовщина. А ако някой от публиката не знае какво означава бесовщина, да прочете великия руски писател Достоевски.
Но…..
Докато същите тези външни министри обсъждаха в същия този Брюксел общи европейски мерки за борба с радикалния ислямски тероризъм, в подчинената на Москва чеченска столица Грозни се състоя демонстрация, която протестира срещу базисния демократичен принцип за свободата на словото, в частност – срещу „Шарли ебдо”. В сборището, както се съобщава, освен мюсюлмани и ислямски духовници, е участвал и висш представител на руската православна църква – Варлаам, епископ на Грозни и Махачкала.
Според руски източници, пред множеството Рамзан Кадиров, назначеният от руснаците чеченски президент, е заявил: „Ние решително осъждаме авторите на карикатурите и политиците, които ги подкрепят, прикривайки се със свободата на словото. Днес виждаме, че Европа не си е направила необходимите изводи от кървавите събития в Париж. Вместо да осъдят тези, които откриха стрелба и тези, които дадоха повод за това със своите карикатури, френските власти организираха улично шоу с лозунги в подкрепа на медийния произвол, водещ до кръвопролитие”.
Много интересно изказване.
От него личи, че свободата на словото е мръсна идея; че да убиваш хора, защото имат мнение, различно от твоето, е правилна постъпка; че убиецът с автомат и художникът с молив са еднакво виновни за смъртта на художника; че ние, Европа, трябва да слушаме какво ни казват терористите чрез куршуми и бомби в нашите собствени градове и да изпълняваме онова, което убийците искат от нас. Както го искат, разбира се, и стоящите зад тях политически интереси – защото тероризмът никога не е сам за себе си, а е неотделим от призраците, които се крият зад гърба му, докато в същото време му палят фитилите, обучават го, финансират го и му пазят гърба в международните организации като ООН…..
Православният епископ Варлаам обаче не е останал по-назад и също е взел думата пред събралото се в Грозни множество. „Днес ние сме заедно с вас, за да кажем „не” на злото – подхваща изказването си Негово Нищожество и продължава с обяснение кое е злото „злото, което Западът се опитва да разпространи, за да всее раздор между нашите религии”.
Къде го чукаш, къде се пука.
Ама – ах, този гаден, гнил Запад! Как най-светлите руски умове като Варлаам го мразят в червата от века и как пък в резултат от това мръсният Запад досега не се срина, а обратно – благоденства, расте и току пробутва на целия останал свят отвратителните си идеи за някаква си демокрация и някаква си свобода…..
Справка по темата – може великият Гогол, може великите Чехов, Тургенев или пак Достоевски.
Нали се сещате – „злото, което Западът се опитва да разпространи”, е точно свободата на словото. За нормалния, демократичен свят то е безкрайно необходимо, защото всъщност без него няма и свобода на мисълта. А без свобода на мисълта, няма развитие, няма и човек, който е основната ценност на Запада. Да, свободната мисъл може не винаги да е правилна и истинна. Но принципът за свободата включва дори свободата да се греши. По същия начин, по който Бог ни е дал свободната воля, а тя включва и свободната воля да не вярваш в Бога…..
Само че ние самите много ще сгрешим, ако помислим, че авторското право върху цитираните дотук приказки принадлежи наистина на Рамзан Кадиров и на епископ Варлаам. Всъщност, това са приказки, съчинени от кремълската пропаганда и вдъхновени от визиите на самия император Путин. Защото нали никой не може да си представи как в Грозни се прави спонтанна демонстрация с участието на около 1 милион мюсюлмани и Кремъл радостно се изненадва, като научава за събитието от свои добре информирани източници?
Това е събитие подготвено, това е събитие организирано, то е нагледен урок и пряк отговор на въпроса за истинското мнение на Путин относно случилото се в Париж и изобщо по темата за радикалния ислямски тероризъм. С организирането на това събитие руският империализъм и лично Путин открито заявяват на Европа и на целия демократичен свят – ние, Кремъл, сме съюзници с ислямския тероризъм.
Ние имаме еднаква цел – разгром на Запада, ние имаме еднакво мислене, основано на диктаторски принципи и отричане на човешките права, ние имаме еднакви интереси – да не допуснем никога повече в света някаква си свобода да ограничи възможностите ни да диктуваме изцяло живота на хората. Такива и още много подобни неща заявява Москва чрез организирането на митинга в Грозни.
Има ли кой да чуе това послание?
Засега като гледам – няма. Европа, въпреки че на срещата в Брюксел външните министри разгледаха на едно и също място по едно и също време двете теми – за реакциите спрямо руската агресия в Украйна и спрямо ислямския тероризъм, все пак ги разгледаха поотделно. Сякаш засега никой не вижда, че тези две теми са едно цяло, че те са неотделими една от друга, че те са скачени съдове, тоест, да се справиш с първото значи да се справиш и с второто – и обратно.
Само за последните десетина дни аргументите, преки и косвени, в полза на подобен извод станаха толкова много, че започвам вече да се учудвам на неспособността да се събере две и две. Европа сякаш продължава да има пелена пред очите си и дълбоко в себе си да разчита на някаква промяна, на някакво вразумяване, на някаква проява на приличие от страна на Путин и кремълската клика. Май очаква просто да се засрамят и съвестта им да се събуди…..Също както продължава да разчита на проява на разум от радикалните ислямски терористи – затова и отказва засега да ги лишава от европейско гражданство, като си ги праща да безчинстват по родните места.
Все пак твърдата позиция за продължаване на европейските санкции спрямо Русия, позиция, подкрепяна и от България, според българския министър на външните работи Даниел Митов, е правилна стъпка. Тя обаче трябва съвсем скоро да се преосмисли в посока, която обхваща не само развитията в Украйна, а и развитията в самата Русия. Не може Европа да продължава да смята, че държава, която не признава принципите на демокрацията и свободата, ще бъде равностоен партньор на държави, за които това са основни ценности. Не може държава, която на думи е против тероризма, а на дело го подкрепя, да бъде част от общността, бореща се срещу този тероризъм – с фалшивото си участие тя ще донесе много повече вреди.
В същото време, много повече трябва да се втвърди политиката на Европа спрямо самите радикални ислямски терористи, спрямо техните терористични групи и режимите, които ги подкрепят; много повече трябва да станат изискванията към мирната мюсюлманска общност да обуздае хората си, които фактически воюват и срещу самата нея; много повече трябва да се задълбочи европейското сътрудничество за справяне с проблема със САЩ и Израел; много повече и по-умна обща европейска политика трябва да се води по отношение използването на огромните пропагандни възможности, които притежаваме.
Това не е призив за война на християнството срещу исляма.
Напротив – виждаме, че точно руската пропаганда има най-голяма изгода от подобно тълкуване на събитията. Пък и надали християнството в днешни времена, може да бъде носител на истинския обединителен дух на Европа.
Такъв носител обаче може и трябва да бъде разумът.
Затова аз призовавам за джихад – само че за джихад на разума срещу простотията, срещу фанатизма, срещу наглостта в света изобщо, независимо откъде идват те – от ислямският свят, от руските степи, от крайната левица или от крайната десница, от самата наша собствена душа.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: