ОБИДЕНИТЕ УБИЙЦИ И ПРЕСТЪПНИЯТ СВЯТ НА СВОБОДАТА

януари 16, 2015 at 9:59 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Продължава отзвукът от атентата в Париж, при който бяха убити 17 души, включително журналисти от вестник „Шарли ебдо”. Лозунгът „Аз съм Шарли” стана символ на подкрепа за свободата изобщо, но той не се възприема еднозначно. Кой е Шарли и кой не, включително в България – темата днес обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, ти Шарли ли си?

– Да, Фили, аз съм Шарли, макар че работата с този френски сатиричен вестник излезе странна – поне в две отношения. Първо, както с горчивина каза един от оцелелите по случайност карикатуристи: „ние просто рисувахме обикновени чичковци и лелки, като опитвахме да разрушим символите изобщо – а сега по ирония сами се превърнахме в символ”. Но стават такива работи и на индивидуално ниво те трудно се преодоляват. По изключение обаче в случая няма да защитя индивида, Фили, защото смятам за по-важен общия ефект – след трагедията в Париж много хора по света казаха гласно, а покрай тях още мнозина чуха, че базисните принципи на демокрацията като свободата на словото, не богат да бъдат убити, защото то е все едно да се опитваш да убиеш гравитацията, като я замеряш с ябълки. Убийците не си дават сметка, но като се борят против тези принципи, само ги правят по-силни – и в случая това не е клише. Втората странност е фактът, че на публично ниво тази парижка история продължава да се разглежда като нещо изолирано, индивидуално, а не като част от общата война, която през последните поне 14 години се води срещу страните от демократичната общност. Ако слуша повечето медии, човек лесно може да остане с впечатлението, че атаката срещу редакцията на „Шарли ебдо” сякаш наистина е отмъщение на мюсюлмани, обидени заради карикатура на пророка Мохамед. Някак ей така звучи цялата работа – сутринта излиза карикатурата, двама братя французи от алжирски произход си пият кафето и четат вестник, виждат я, споглеждат се намръщено, озъбват се в посока на враговете, грабват по един автомат „Калашников” и хукват да отмъстят за пророка. Де да бяха така прости нещата, но не са.

– Но, Пламен, не са ли наистина тези карикатури обидни за исляма? Ето, дори броят на вестника след атентата отново бе с Мохамед на първа страница, а мюсюлмански организации казаха, че това е провокация…..

– Онзи ден гледах документален филм, Фили, на колега от Дания, който пътува в някои арабски страни и Иран. Преди години там имаше ексцесии заради публикувана в датски вестник подобна карикатура. Колегата навсякъде питаше организатори на протестите – вие видяхте ли самата карикатура. Нито един не беше я виждал. А как разбрахте, че тя е обидна за Пророка? Най-смисленият отговор на този въпрос даде един иранец – дойде един студент от университета и ми каза, че има такава карикатура. Толкоз по въпроса за обидата, Фили. Тук не е място да влизаме и в естетически теми, във въпроси за развитието на френската традиция на карикатурата, нейните отлики от английската или българската. Тук дори не е място да разискваме дали, след като шериатът забранява на мюсюлманите да изобразяват пророка, забраната важи и за немюсюлманите и как се прилага сред тях. Още повече, тази забрана пък е валидна само за мюсюлманите-сунити, до скоро братята им шиити в Иран издаваха в милионни тиражи плакати с изображения на пророка за домашна употреба. Всъщност това, което става веднага ясно от цялата история, Фили, е фактът, че, както при ударите срещу кулите в Ню Йорк, при атентатите в Мадрид, Лондон, на летище Бургас и навсякъде другаде, ислямът се използва като плащ, под който лица, групи и организации прокарват едни или други свои интереси в едни или друг район на света. Затова в коментарите си през последните дни аз постоянно подчертавам, че е много погрешно атентатът в Париж да се тълкува като война на цивилизациите. Никакъв ислям срещу никакво християнство не се бие. Да, война има, но това е война на фанатизма и тоталитарното мислене срещу демокрацията. И радикалният ислям е само част от армията на злото, но не и цялата.

– Какво имаш предвид?

– Атаките на ислямски терористи, Фили, имат същата цел, носят същия заряд, дори на моменти си служат със същите думи и изрази, които са характерни за риториката и политическата практика на путинова Русия или на режима в Северна Корея. Става дума за една и съща омраза към принципите на свободния и демократичен свят, става дума за еднаква готовност да се отиде далеч в тази омраза, става дума дори за използване на една и съща пропагандна технология. По същия начин, по който убийците в Париж опитаха да внушат на света, че са едва ли не жертви, защото сме ги обидили с нашите карикатури, руснаците, след като анексираха Крим от Украйна, започнаха да призовават Запада, представи си, да спазва принципите на международното право. Всъщност аз наричам това, Фили, война на взривоопасната комбинация от простотия и наглост, срещу разума и демокрацията. Имам предвид простотията да смяташ, че всички останали са ти длъжни и наглостта да налагаш тази простотия на всички останали с всички възможни средства. Радикалният ислям казва – вие сте длъжни да зачитате моите права, защото това е ваш принцип, а аз не съм длъжен да зачитам вашите права, защото това е мой принцип. Ами прочети, Фили, кое да е от последните пет изказвания на Путин и ще видиш, че той казва буквално, ама буквално същото.

– Пламен, мислиш ли, че има и пряка връзка между двете, а не е случайно съвпадение на риторични похвати?

– Честно казано, мисля че има връзка, Фили, но все още е много трудно тя да се докаже. Едва онзи ден за първи път попаднах на живо свидетелство в тази посока. Йон Михай Пачепа, генерал и бивш шеф на румънската служба за външно разузнаване, избягал в САЩ през 1979 година, наскоро издава книга, наречена „Дезинформация”. В нея той, според съобщение на „Дейли мейл”, твърди, че „причините за ислямския тероризъм се крият в тайна операция на КГБ, започнала през 1970 година”. Пачепа разкрива, че в операцията, която е свързана с разпространение на „подходяща” литература в арабския свят и наводняването им с тъй наречените „агенти на влияние”, освен руските и румънските, със сигурност са участвали българските и унгарските спецслужби. В същото време, Фили, по повод атентатите в Париж достатъчно е човек тук да чуе изявленията дори само на Волен Сидеров и веднага може да си даде сметка, че руските му господари съвсем не са безучастни в тази война, за която става въпрос. Онзи ден Сидеров буквално с пяна на устата например обвини българското правителство, че „участва в игра на ЦРУ, като снабдява с оръжие джихадистите в Сирия и Ирак, както и фашистката хунта в Киев, с което всъщност застава на страната на САЩ в битката на Вашингтон срещу Москва”. Колкото и да ми е трудно, Фили, изчетох целия този цитат, за да могат нашите слушатели добре да се ориентират. Както и при другите изказвания на Сидеров, това ориентиране става съвсем просто – трябва само да се обърне изцяло обратно неговият смисъл и всеки разбира точно за какво иде реч.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: