ОБИДЕНИТЕ УБИЙЦИ И ПРЕСТЪПНИЯТ СВЯТ НА СВОБОДАТА

януари 16, 2015 at 9:59 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Продължава отзвукът от атентата в Париж, при който бяха убити 17 души, включително журналисти от вестник „Шарли ебдо”. Лозунгът „Аз съм Шарли” стана символ на подкрепа за свободата изобщо, но той не се възприема еднозначно. Кой е Шарли и кой не, включително в България – темата днес обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, ти Шарли ли си?

– Да, Фили, аз съм Шарли, макар че работата с този френски сатиричен вестник излезе странна – поне в две отношения. Първо, както с горчивина каза един от оцелелите по случайност карикатуристи: „ние просто рисувахме обикновени чичковци и лелки, като опитвахме да разрушим символите изобщо – а сега по ирония сами се превърнахме в символ”. Но стават такива работи и на индивидуално ниво те трудно се преодоляват. По изключение обаче в случая няма да защитя индивида, Фили, защото смятам за по-важен общия ефект – след трагедията в Париж много хора по света казаха гласно, а покрай тях още мнозина чуха, че базисните принципи на демокрацията като свободата на словото, не богат да бъдат убити, защото то е все едно да се опитваш да убиеш гравитацията, като я замеряш с ябълки. Убийците не си дават сметка, но като се борят против тези принципи, само ги правят по-силни – и в случая това не е клише. Втората странност е фактът, че на публично ниво тази парижка история продължава да се разглежда като нещо изолирано, индивидуално, а не като част от общата война, която през последните поне 14 години се води срещу страните от демократичната общност. Ако слуша повечето медии, човек лесно може да остане с впечатлението, че атаката срещу редакцията на „Шарли ебдо” сякаш наистина е отмъщение на мюсюлмани, обидени заради карикатура на пророка Мохамед. Някак ей така звучи цялата работа – сутринта излиза карикатурата, двама братя французи от алжирски произход си пият кафето и четат вестник, виждат я, споглеждат се намръщено, озъбват се в посока на враговете, грабват по един автомат „Калашников” и хукват да отмъстят за пророка. Де да бяха така прости нещата, но не са.

– Но, Пламен, не са ли наистина тези карикатури обидни за исляма? Ето, дори броят на вестника след атентата отново бе с Мохамед на първа страница, а мюсюлмански организации казаха, че това е провокация…..

– Онзи ден гледах документален филм, Фили, на колега от Дания, който пътува в някои арабски страни и Иран. Преди години там имаше ексцесии заради публикувана в датски вестник подобна карикатура. Колегата навсякъде питаше организатори на протестите – вие видяхте ли самата карикатура. Нито един не беше я виждал. А как разбрахте, че тя е обидна за Пророка? Най-смисленият отговор на този въпрос даде един иранец – дойде един студент от университета и ми каза, че има такава карикатура. Толкоз по въпроса за обидата, Фили. Тук не е място да влизаме и в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар