2014 – ГОДИНА НА ИЗНЕНАДИТЕ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ /част втора/

декември 28, 2014 at 11:08 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Избори за европейски и български парламент, създаване на странни мнозинства и смяна на две правителства, руска агресия срещу Украйна и информационна война срещу България, колебания, въпроси и натиск за „Южен поток” – това са основните събития от отиващата си 2014 година, които и тази седмица продължаваме да коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, каза, че основната дума, която характеризира българската 2014-та година, е „изненада”. Миналата седмица приключихме с това, че на евроизборите БСП се срина и се стигна до нов парламентарен вот. Не стана ли обаче всичко изненадващо лесно?

– Така изглежда, Фили. Месеци наред българските граждани протестираха срещу управлението на левицата и правителството на Орешарски, но те не падаха, обратно, закрепваха се все повече във властта, като репей. А сега изведнъж, само заради някакъв си резултат от някакви си избори – бум, управлението се срути. Така нещата просто не стават. Поне тук, в България, не стават. За да падне кабинетът Орешарски и да се стигне до нови избори имаше няколко важни фактора, Фили, които се насложиха един върху друг. Първо, БСП, партията, която по принцип е основен елемент на руската пета колона в България, пак не успя да изпълни ангажимента си и да докара строителството на руския газопровод „Южен поток” до успешен старт. Второ, това, заедно с други натрупани напрежения, превърнаха БСП във все по-видима арена на силни вътрешно-партийни борби. Трето, правителството и управляващото мнозинство бързо натрупаха страхотни негативи, включително дойде поредното спиране на европейските пари за България. Четвърто, ДПС, партията, която подкрепяше социалистите в три поредни правителства, започна да разбира, че сега участието и носи само негативи – най-вече заради спрените евро-фондове и заради съвместното участие във властта заедно с ксенофобската и националистическа партия Атака. Сътрудничеството с Атака донесе негативи за ДПС също и в международен план. Да не влизам в още подробности – факт е, че кабинетът Орешарски падна не заради действията на опозицията, а защото след евро-изборите именно ДПС изведнъж заяви, че правителството не може повече да остане на власт. След което настъпи период на безвремие.

– Да, новите избори можеше да бъдат доста по-рано, но бяха чак на 5 октомври. Донесе ли служебното правителство, което управлява дотогава, някаква изненада?

– Аз си спомням поне две изненади, Фили. Първо, тази, че за премиер на това иначе дясно-центристко по състав и характер правителство, президентът Росен Плевнелиев назначи Георги Близнашки, човек от БСП, който по-рано критикува БСП от леви позиции и беше изключен. Все пак обаче, като цяло, той не успя да направи големи поразии в управлението. Втората изненада беше изключително достойната позиция, която зае служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов по отношение на Русия. В един доклад на министерството, подготвен за среща на НАТО в Уелс, бе записано еднозначно, че от известно време Русия води целенасочена информационна война срещу България и че именно агресивното поведение на Москва е най-голямата заплаха за националната сигурност на страната. Тези точни формулировки бяха на бърза ръка редактирани от премиера Близнашки, но фактът си остана факт. И този пример за достойно поведение от страна на един политик наистина е изненадващ, на фона на пълното безгръбначие, което иначе българската политическа класа повече от столетие проявява по отношение на Москва.

– Пламен, информационната война на руснаците срещу България включваше и натиск за реализация на проекта „Южен поток” през главата на Брюксел и в ущърб на общата европейска енергийна политика. Защо не се реализира това?

– Има известна доза случайност в цялата работа, Фили. Например, правителството на Орешарски падна, преди да успее да свърши тази работа. Служебното правителство пък не би могло в действителност да я свърши, защото за реализацията на такъв сериозен проект се иска одобрение на Парламента. Докато правителството на Бойко Борисов, което дойде на власт след извънредните избори, не успя още да се огледа, когато нервите на Путин не издържаха и той обяви, че Русия се отказва от проекта изобщо. Спирането на „Южен поток” само по себе си беше изненада – и то далеч по-голяма от факта, че за него Путин обвини България. Просто руснаците, по типичния си маниер, винаги търсят външен виновник, за да се оправдаят в собствените си очи. В този случай виновник, освен България, е и Европейският съюз. Да, Съединените щати са още повече и дори най-виновни за всички руски беди, но ЕС е съвсем малко по-назад от тях, защото ги слуша и им се подчинява. Разбирай – вместо да слуша и да се подчинява на Москва.

– Няколко пъти вече споменаваме предсрочните избори през 2014-та, но сякаш все не можем да стигнем до тях. А каква беше изненадата, която те поднесоха.

– В това отношение изненадите бяха няколко, Фили. Първо, твърде ниският процент избирателна активност. За първи път от 89-та година насам на парламентарни избори до урните отидоха да гласуват под 50 процента от избирателите. Второ, тази ниска активност доведе до силно фрагментиране на новоизбрания парламент. В него успяха да попаднат формации, които по принцип социолозите сочеха за тотално губещи – партия Атака и новосъздадената АБВ на бившия президент Георги Първанов. Така вместо максимум 6, както се очакваше, в момента имаме 8-партиен парламент. Трето, тази странна конфигурация се отрази върху създаването на новото мнозинство и новото правителство. ГЕРБ, партията, която предварително бе известна като фаворит на тези избори, наистина победи, но получи цели 20 депутатски места по-малко от очакваното, което и без това беше под половината мандати. Така Бойко Борисов не само не можа да състави самостоятелно правителство, както много искаше; не само не успя да състави по-практичната коалиция с още само един партньор, както поне се надяваше; не, Борисов бе принуден да търси подкрепа за управлението си повече по математическа, отколкото по политическа логика. Така се стигна до сегашното правителство, крепено от твърде странно мнозинство. В него, освен приеманите за дясно-центристки и про-европейски партии ГЕРБ и РБ, участват изключително ксенофобския и националистически Патриотичен фронт, както и лявата АБВ. На всичкото отгоре, последните две формации са известни със своите фактически анти-европейски и анти-натовски виждания и програми. Затова, Фили, ако ме питаш дали сегашното правителство ще изкара пълния си мандат, аз ще кажа – не. Толкова е лесно то да падне, та съм сигурен, че все някой предсрочно ще се изкуши да го бутне. Пробите за това вече започнаха.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: