110. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХАЙНРИХ ШЛИМАН /част първа/

декември 14, 2014 at 12:46 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов
26. 11. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100490136/velikite-evropeici-hainrih-shliman-parva-chast

Хайнрих Шлиман е името на човека, който доказа, че най-красивите приказки на човечеството съвсем не са празни приказки, а истина. Той отиде на Егейския бряг и разкопа своята Троя, с което разкри, че Омир е още по-голям поет, отколкото беше смятан дотогава, показа историята на антична Гърция като още по-прекрасна и още по-трагична, отколкото всички я знаеха, очовечи боговете и обожестви хората, които и до днес участват в битките и драмите на древния Илион. Въпреки че направи всичко това по възможно най-погрешния начин, защото го направи, Шлиман обезсмърти и себе си.

Николаос Йоанидис, Илиада, песен на старогръцки

Превод: Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир за грабливите птици.

Така звучат – на старогръцки и в превод от старогръцки – първите строфи от „Илиада” на Омир. Така започва онази дълга песен, която всеки от нас знае, независимо дали подозира това. Знаем я не само защото части от нея се изучават от всяко дете във всяко начално училище, но и защото цялата тази книга е основна нишка, втъкана в духа на европейската цивилизация и естетиката на световната литература. Хайнрих Шлиман също я знае, при това е влюбен в нея от дете. Той е роден през 1822 година в Германия, а тогава историите от древна Гърция и Рим все още са домашните приказки на Европа, всички ги считат за чист мит, за прекрасна измислица на умните гърци, която носи забавление, но и мъдрост. Когато е на 8, Шлиман получава като коледен подарък книгата „Световна история за деца”. В нея има илюстрация на Троя в пламъци, на която се виждат изобразени и дебелите стени на града. Както сам той пише – „тогава реших, че този град не може да изчезне току-така, че някой ден аз трябва да намеря тези стени и да ги покажа на света” – по детски наивно решение, което наистина определя живота му. Пътят до Троя обаче е дълъг. Когато е на 9, умира майката на Шлиман, а баща му, протестантски министер, нещо като половин пастор, го праща да живее при вуйчото. Детето ходи на училище, но прекъсва, защото се оказва, че баща му леко е бъркал в църковната каса, изгонен е от служба и не може да плаща за образованието. На 14 Шлиман постъпва като чирак в една бакалница и там среща за втори път Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар