De Profundis: АКО ИМАМЕ ИСТИНСКА ПОЗИЦИЯ, НЕ СМЕ ОБРЕЧЕНИ НА ИЗОЛАЦИЯ И ЗАГУБИ ОТ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯ КОНФЛИКТ, КОЙТО ТЕЧЕ В МОМЕНТА

декември 10, 2014 at 1:41 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/34133-ste-se-sabudim-v-napalno-pogreshnata-darzhava-ako-ne-razlichavame-boga-ot-dyavola.html

Знам със сигурност, че напоследък всеки ден си лягам в правилната държава, затова всеки ден се учудвам, че се будя в грешната.
И знам със сигурност, че това е ефект от сериозното изкривяване на действителността, предизвикано от историята – или истерията – свързана с руския газопровод „Южен поток”, тръбата, която руснаците искат да ни пробутат за европейска. И от която се отказаха уж заради България. Но напук не само на България, а и на цяла Европа.
Възхищавам им се, на това се вика богати хора – могат да си позволят ей така, просто напук, да се откажат да продадат нещо на единствения купувач, който имат. А и на когото изобщо могат да го продадат – доколкото от техническа гледна точка е прекалено скъпо, ако не и невъзможно, тепърва да се преориентират към Китай газовите находища, ориентирани към Европа.
Ама не се били отказали просто напук, а защото купувачът бил имал условия.
Естествено, че ще има. Живеем в свободния свят на свободния пазар. В него купувачът избира, значи – той поставя и условията. Ако радио Гаварит Москва още не е разбрало това, то защо изобщо гаварит?
Само в изумителната социалистическа икономика стриктно се спазваше обратният принцип – продавачът да диктува на купувача какво той иска да си купи, да му казва кога може и кога не може да го купи, на каква цена трябва да стане покупката. Тридесет години ме работиха комунистите по тази схема, та знам. Но знам и още нещо, че, освен изумителна, тази обратна икономика беше и безумна – затова рухна.
А сега пак гаварит ли, гаварит.
Тотално ме обърка например идеята на вторнишкия обяд в Брюксел с представители на страните, замесени с идеята за „Южен поток”, България официално да настоява газопроводът да бъде построен. Първо си казах – добре, че самата среща е неофициална. Но после се сетих, че ние често и на неофициални срещу съумяваме твърде официално да се изложим. Защото, нека помислим – какво значи подобно настояване?
Нали не Брюксел строи газопровода, а Москва. Ако то означава в името на руския Поток Европа да се откаже от изискванията си по общата енергийна политика, които гарантират включително нашите собствени национални интереси, това е безумно. При това е безумно и само по себе си, не само защото Европа няма да се откаже и ние пък ще останем в изолация.
Но май все пак няма да настояваме за това – поне ако се съди по думите на премиера Борисов, който продължава да твърди, че строежът може да се реализира само при стриктно спазване на европейските правила.
Тогава остава другата опция, че настояваме Брюксел някак си да принуди Москва да строи „Южен поток”, защото реализацията на проекта е тотално в наша полза, а нереализацията му – в наша вреда. Нищо, че, доколкото стана ясно от документите, крити дълго време от премиера, в тях няма никакво доказателство за правотата на подобна теза. Обратно, всичко навежда на мисълта за замесени нулеви ползи за България, още излишни тежести върху гърба на данъкоплатеца, плюс вихрена корупция сред любимата ни политико-ченгеджийско-мафиотска класа.
Така или иначе обаче, независимо от всякакви икономически „ползи” и корупционни вреди, истинската позиция на България не само пред Брюксел, а и пред Москва, трябваше и трябва да бъде, че ние всъщност благодарим на Путин и сме доволни да се отървем от този проект, който е политически воденичен камък на шията ни.
Като не заемаме тази позиция обаче, отново изпускаме шанса да намерим своето място в геополитическата игра, място, за което България винаги мечтае и от което винаги се страхува – особено щом устояването на нашите интереси може по някакъв начин да засегне руските.
Да, разни пророци тук пак подхванаха песничката за добрата Европа, която аха да се прегърне с добрата Русия, но лошите САЩ все не и дават. Онзи ден слушам Татяна Дончева например да плещи глупости по тази тема. И да внушава, че голяма игра се води между Русия и Щатите, а ние, видите ли, сме толкова малки, та чак сме обречени да правим, каквото те се разберат, често дори в наша вреда.
Ами така ще е – докато политици с подобно мислене мислят вместо нас.
Така или иначе, тезата за добрата Европа и лошите Щати напоследък леко поизчезна от палитрата на руската информационна война срещу света, но ето, че пак се появи. Тъй като моят любимец Сергей Лавров е или болен, или нещо в немилост, сега в ролята му на Иванушка Дурачок се въплъти Сергей Рябков, руски зам.-министър на външните работи. „Санкциите на САЩ срещу Русия целят да създадат условия за смяна на властта в страната” – каза той компетентно. Е, вярно, пропусна още по-компетентно да ни информира дали санкциите на ЕС преследват същата цел като американските. А тези на Австралия, Канада, Япония? За тях какво да кажем?
Но всъщност Рябков много греши. При това докато смята, греши съзнателно, всъщност греши наистина. Защото целта на санкциите на Запада не е свалянето на Путин и неговата клика от власт. Да, подобен ефект е добре дошъл, но все пак е вторичен.
Целта е да се даде възможност на руското общество да разбере къде се намира и да направи свой истински цивилизационен избор – ще мине ли откъм светлата страна или ще продължи да бъде откъм тъмната.
Както е известно на всички, но и както всички много обичат да забравят, поне от 2001 година насам се води война, в която свободният, демократичен свят е изправен пред заплахата на дългосрочен тормоз – или дори унищожение – от античовешките сили на мрака. Да, казвам го така общо, защото тук не се включват само радикалните идеи и действия на някои ислямски групи и общества.
Отчетливо откъм тъмната страна на живота е Северна Корея, чието зло дори е трудно да се опише. Иран, Палестина и Сирия, които с черните си офицери вече десетилетия държат целия Близък Изток, а оттам и света, в шах. Богатата Венецуела, която, само чрез простото възприемане на социалистическата идея, успя на живо да ни демонстрира как една страна може лесно да се превърна в бедна и агресивна.
Поне от 2008 година, от момента на агресията в Грузия, сред тази мрачна кохорта се нарежда и Русия. Друг въпрос е дали тя не е там от доста по-рано и дори – дали не стои в самата основа на цялата тъмна страна. Но засега, за повече прегледност, ще подминем този въпрос. Ще приемем, че наистина руската агресия в Грузия беше началото, а точката над и-то засега поставя руската агресия в Украйна.
Човекът е основна ценност на онова, което наричаме Запад, а Западът е набор от демократични общества, хората в които като цяло просперират, защото имат правила, които спазват. Дълго време тази наша общност се отнасяше с Русия като към истински партньор и дори се правеше на разсеяна, че Кремъл всъщност не е такъв. В един момент обаче Путин най-после показа истинското си лице, като открито застана срещу демократичния свят и каза: В нашите отношения ще става така – с мен вие ще играете по вашите собствени правила и ще ми давате всичко, което поискам, защото имам права. Ще ми давате пари при добри условия от вашите банки, високи технологии от вашите фирми, облекчени търговски режими и статути, ще ме приемете в най-висшите общности, където се обсъжда бъдещето на човечеството, ще ми гарантирате мир и стабилност, ще воювате вместо мен с досадния тероризъм, докато аз ви плюя свободно за това. И прочие. От своя страна обаче аз няма да играя с вас по същите правила, защото имам правото на свои собствени правила, според които ще правя каквото си искам, а вие трябва да ме оставите на мира, за да го правя.
Е, сега, чрез санкциите, наистина започнахме да го оставяме на мира, като постепенно го освобождаваме от всички гореизброени връзки с нас. Но той пък, колкото повече го оставяме на мира, толкова повече скача насреща ни и се зъби, че не му помагаме да ни тормози още.
Това е картинката. Това е същността на „глобалната война”, която се води, уж от САЩ, срещу Русия.
Истината е, че това не е „война” на САЩ, а част от истинския библейски конфликт на Армагедон, в който демократичният свят е принудително въвлечен. За да се защити, той трябва да е готов да използва всички средства, защото иначе ще изчезне – а с него и надеждата за човека.
Къде е България във всичко това? Ако вярваме на тъпите нашенски пророци – България е твърде малка, за да участва със своя позиция в глобалната игра и трябва само да си трае. Когато атовете се ритат, магаретата теглят – така ни учат тези мъдреци.
Големи глупости. Всъщност правилният начин за България не просто да оцелее, а и да просперира в тази ситуация, е да научи наизуст и да изиграе добре своята роля във въпросния геополитически конфликт. Тя може да изглежда малка и незначителна, но всъщност е голяма и важна.
Българската роля се състои в това да потвърждаваме постоянно нашия цивилизационен избор, да държим на принципите, заложени в основата на нашия, демократичния свят, да го подкрепяме в усилията му да се справи с предизвикателствата и да заявяваме тази своя позиция открито.
Това е, всъщност нищо повече не се иска.
А-а-а, да! Трябва да се научим да различаваме Бога от Дявола, както и да наричаме всеки от тях с истинското му име. Иначе не само аз, но и всички българи един близък ден неочаквано ще се събудим в напълно погрешната държава.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: