105. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТИЦИАН

ноември 22, 2014 at 2:00 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
22. 10. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100475560/velikite-evropeici-tician

„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко.

Винченцо Капирола, лютня

Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за един от най-разнообразните италиански художници. Голям майстор е и на портрета, и на фоновия пейзаж, прочут е както с митологичните си езически сюжети, така и с дълбоките си християнски визии. С годините маниерът му се променя чувствително, дори казват – драстично. Късните му платна са мрачни и тъмни, изчезват яркостта и блясъкът на ранния Тициан, но като цяло работата му с четката и финеса на тона са невероятни. Живописният му подход, особено при полагането и използването на цветовете, оказват огромно влияние не само върху художниците от ХVІ век, но и върху цялото западно изкуство.

Винченцо Капирола, лютня

Истинската година на раждане на Тициан остава неизвестна. По този въпрос още има спорове и се споменават най-различни възможности от последните 30 години на ХV век. Напоследък везните сякаш накланят в полза на онези, които приемат варианта, че събитието е станало около 1490-та. Специалисти от прочутия музей Метрополитън пък фиксират 1488 година като най-вероятна. Защо обаче това е чак толкова важно – пита се нормалният човек. Ами наистина не е без значение дали този велик художник е живял 80, 90 или сто години, защото това ще ни даде много допълнителна информация за развитието му и за самия него. Но какво казва по въпроса самият Тициан – не спира да пита любопитният. Когато е вече в напреднала възраст, в писмо до своя приятел и покровител, испанския крал Филип ІІ, Тициан посочва 1474 като година на раждането си. А защо тази информация не се приема за достоверна? Честно казано – не знам. Не е първият случай, на който се натъквам – учените просто отхвърлят свидетелствата за някакво събитие като неверни и после цял живот да се занимават с проучване кое е вярното. Според мен даден човек най-добре би трябвало да знае кога е роден. Е, някога може да се сгреши с някоя и друга година поради суета или заради лоша памет на късна възраст, но да сгреши самият Тициан с цели 10-15 лета ми се вижда малко вероятно. Защото всъщност дори според учените е сигурно, че той умира през 1576-та и, ако се приеме неговата версия, то значи е живял над век. При това рисува гениално до самия си край, което значи, че е напълно с всичкия си. Изглежда обаче мнозина просто не могат да повярват, че е възможно човек от ония времена, когато хората мрат като мухи и 50-годишната възраст е дълбока старост, да доживее до над сто.

Джироламо Парабоско

За разлика от неизвестната година, сигурно е мястото, където е роден Тициано Вечелио – то е близо до Венеция, в градчето Кадоре, на чиито замък баща му, Грегорио, е управител. Семейството е богато и влиятелно, но няма данни Тициан да е учил кой знае колко през ранните си години, показателен е фактът, че той дори не знае латински. Така или иначе, когато е на десет, отива във Венеция и чиракува при различни художници, докато накрая попада в работилницата на най-известния за времето си венециански майстор – Джовани Белини. За разлика от Флорентинската художествена школа, която залага повече на рисунъка и пластиката, за венецианската живопис основа се явява работата с цвета, неговото богатство и хармония. И Тициан, естествено, тръгва в тази посока, за да я доведе до съвършенство. Трябва да се помни също, че когато той още чиракува, в Милано Леонардо да Винчи, в Рим Рафаело и Микеланджело във Флоренция вече творят своите най-големи чудеса. Така или иначе, докато се учи при Белини, а това изглежда продължава доста години, Тициан работи по редица фрески и майсторът в него изпъква все повече. Най-знаменателното събитие в живота му от това време обаче е приятелството му с художника Джорджо да Кастелфранко, прочут и до днес като Джорджоне. Джорджоне е малко по-възрастен, има вече самостоятелни поръчки и Тициан, докато му помага за изпълнението им, изучава стила на Джорджоне в детайли. Отначало му подражава, после бързо се отдалечава от него и изгражда свой собствен стил. Едновременно с приятелството, между двамата има и известно съперничество, което обаче скоро е прекъснато от ранната смърт на Джорджоне. Тициан довършва някои от вече започнатите негови работи и остава сам да свети като най-ярката звезда на художническия небосклон на Венеция.

Доменико Ферабоско

Първите запазени неща, които със сигурност са на Тициан, датират от 1507 година. От 509-та е прекрасният му портрет „Мъжът с ватираните ръкави”, чиято композиция по-късно Ремрбанд буквално краде и използва за свой автопортрет. Около 1515-та година пък Тициан рисува поредица портрети с един и същи женски образ в различни роли. Това са „Дамата с огледалото”, „Саломея” и „Флора”. И отново има спорове коя е изобразената фантастична красавица. Като най-вероятно се сочи да е Лаура Дианти, любовница на Алфонсо д`Есте, херцогът на Ферара, дамата, за която той се жени след смъртта на втората си жена Лукреция Борджия. Обаче начинът, по който Тициан подхожда към този образ, неговата настойчивост да го рисува много пъти под една или друга форма, говорят по-скоро за силна лична връзка. И наистина има такава хипотеза. Смята се, че около 1512 година, по време на някое от прочутите венециански соарета, Тициан среща Виоланта, дъщеря на колега-художник, в която се влюбва безумно, дори се твърди, че има намерение да и предложи брак. Изведнъж обаче, по неизвестни и досега причини, връзката се разпада, от нея остават само фантастични портрети на самата красота. Тази красота Тициан пренася после и през своите езически Венери и Данаи, а също и през малките си мадони, които и досега могат да се видят из най-големите музеи в света.

Винченцо Капирола

Разбира се, въпреки разочарованието с Виоланта, дългият живот на великия художник Тициан не минава без любов. Някъде около 1520 година той заживява със Сесилия, от която има четири деца – двама сина и две дъщери. Историята е интересна. Сесилия е младо момиче, дъщеря на бръснар от Кадоре, родното място на художника. Той я наема за прислужница и, тъй като явно от рисуване не му остава много време за създаване на романтични връзки, пък и със сигурност тя отговаря на високите му критерии за женска красота, двамата се залюбват и заживяват заедно, макар и без брак. Минават пет години, Сесилия е родила двама сина и всичко в дома е наред, когато тя изведнъж се разболява много тежко. Тициан веднага докарва свещеник и двамата се женят, както се смята, на нейния смъртен одър. Дали и доколко сватбата сама по себе си е повлияла – остава неясно, но факт е, че след нея Сесилия като по чудо оздравява и животът на семейството продължава щастливо. Тя умира през 1530 година, докато ражда втората им дъщеря Лавиния. Тициан се мести заедно с децата в нова разкошна къща и вика от Кадоре сестра си, която поема занапред грижите за дома. Макар да остава сам до края, със сигурност по отношение на жените през следващите години той не стои мирен. Не само възможностите му са вече огромни, но и има за пръв приятел писателя Пиетро Аретино, заклеймяван през вековете от хората с по-слаби нерви като порнограф, известен и досега най-вече със своите…..нека ги наречем „силно еротични” произведения. Да, не винаги изкуството черпи сюжети от повърхността на живота, но представете си картинката – какво да правят двама здрави, богати и известни мъже в прекрасната и пълна с красиви жени Венеция, единият писател, другият художник, наоколо е разпуснатият ХVІ век, нещо повече, наоколо е истинският Ренесанс…..

Доменико Ферабоско, Фантазия

Така или иначе, по времето, когато жена му умира, на художника Тициан, макар той да не го знае, му остават още цели 46 години прекрасен живот, пълен с рисуване, обиколки из Европа, приятелства с владетели и всякакви известни и неизвестни хора от епохата. През 1576 той рисува последната си картина – недовършената „Пиета”. С нея, както се смята, приготвя изображение за гробницата си. В края на август чумата го отнася, намират го мъртъв, с четка в ръка. Въпреки строгите правила, великият Тициан не е захвърлен в общия гроб на чумавите. Погребан е в църквата Санта Мария Глориоза във Ферари, където и досега го закриля собственото му изображение на прочутата Мадона от Пезаро.

Франческо Кортесиа

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: