De Profundis: КЪДЕ СЕ СКРИХА НЯКОИ ОТПАДЪЦИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД ОТ ЛОШО КЪМ ПО-ЛОШО

ноември 20, 2014 at 1:45 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/32709-de-profundis-kade-se-skriha-nyakoi-otpadatzi-na-balgarskiya-prehod-ot-losho-kam-polosho.html

Къде си днеска, лански сняг? – още през ХV век попита Франсоа Вийон в прочутата си „Балада за някогашните жени”. И той наистина питаше за някогашните известни жени – както и за преходността на света изобщо.
През ХХ век в „Параграф 22” пък Джоузеф Хелър едновременно пародира и смислово отведе още по-нататък това питане. Къде са сноудъните от миналата година? – зададе той прочутия си въпрос без отговор, като визираше мъртвия пилот Сноудън, но и не само.
В тази велика компания, чудя се как е по-правилно аз, дребният, да ви питам за онези истински герои на нашето време, които така умело изчезват от полезрението ни, че за нула време забравяме славните им подвизи, гадостите, които са ни сътворили, вината, която имат, за да сме ние в състоянието, в което сме – нещо като още живи сноудъни, макар и не съвсем.
Къде, например, е ланският ни Пламен Орешарски?
Лесно е, ще кажат мнозина – яде парите на българските данъкоплатци, като преподава в УНСС и извайва умовете на утрешните водещи икономисти на страната. Само се моля те да не са много добри студенти. Или поне да не усвоят неговия новаторски пример от 2008-ма, когато уж десният финансов министър в лявото правителство на Станишев проспа бурното развитие на цяла световна икономическа криза от първа величина.
Това е все едно пазачът на фара да проспи урагана „Катрина”.
Нещо повече, до самите избори през 2009-та същият Орешарски нагло ни успокояваше, че в България криза няма и няма да има. Един вид – тя е само оттатък, при гадните капиталисти, защото те не разбират от икономика, а ние тук, с добричките и умни социалисти начело, ще излезем сухи от водата.
Е, „ние тук” не излязохме. Само те, добрите социалисти, излязоха – бяха достатъчно политически умни, та да не обръщат внимание на кризата, чак докато я пробутат на следващото правителство да се справи с нея.
През 2013-та пък, сякаш като награда за тази народополезна дейност, БСП издигна Орешарски до министър-председател – сякаш нарочно, за да продължи с белите. Той и досега не признава, че през само едногодишния му мандат България се върна поне четири, ако не и осем години назад и за малко да бъде позорно изгонена от ЕС заради гнусното си руско-поклонническо поведение. Напротив, миналата седмица Орешарски нагло заяви, че част от постиженията на кабинета „Близнашки” всъщност са негови. И че затворените европейски фондове се отварят сега, но точно той е предприел стъпките, за да се случи това. А допълнителният намек е, че тези фондове за кой ли пореден път се затварят именно при управлението на БСП, защото гадните европейци мразят и в червата българските социалисти, та врътват кранчето всеки път, щом те са на власт.
За да разберете колко в действителност му е акълът на този човек обаче, най-добре отворете неговия фейсбук и вижте какво пише там. Добре, де, не го отваряйте, ще изпадате в излишен душевен смут, аз ще ви кажа. В сайта си Пламен Орешарски пише съчинения по теми от текущия календар на ниво ученик от осми клас в професионално-техническо училище. Явно въпросният тип все още се изживява като велик български политик и държавник, обажда се само по официални поводи и лайтмотивът му е как всички трябва да се прегърнем и заедно да оправим страната и себе си.
Твърде умилително е да се чете това, обаче въпросната съвършено идиотска теза не е откритие на Орешарски. Комунистите започнаха опити да я наложат в българската политика още на 10 ноември 1989, но стана чак през 2001-ва, когато на власт дойде един друг почитател на ланския сняг – гражданинът Симеон Борисов.
Трябва да му се признае, още с появата си на политическата сцена, бившият цар и настоящ ответник пред Темида за неправомерно получени и използвани държавни имоти, успя в две неща. Първо, доказа на всички, че българският политик е морално по-гъвкав от куче, което си ближе топките. Защото, за разлика от кучето, може да си ги оближе, като се сгъне не само напред, но и назад, през гърба. Второ, внуши на цялото народонаселение, че двуполюсният модел, който всъщност би бил полезен за страна като България, е нещо лошо. Така че лично го замести с онзи добър за всички модел, което виждаме и досега – власт на популизма, продажността, корупцията, игра по руската свирка и прочие благини.
Признавам обаче, че гражданинът Симеон Борисов отдавна не ми е толкова интересен, колкото неговият наследник и партньор в управлението, другарят Станишев.
Знам, ако попитам къде изчезна пък тоз титан на българската политика, ще отговорите – в Брюксел и се бори за освобождението на други поробени народи…..Не, не, това беше Левски. Трябва да признаем обаче, че и Станишев най-после се пребори за нещо в своя живот – вместо веднага след поредните катастрофално загубени избори да се запъти към бунището на историята, където му е мястото, той успя да отложи още малко нещата, като се уреди депутат от ЕП и сега с удоволствие папка парите на европейските данъкоплатци. Тоест, и на българските, но не само.
Онзи ден главният прокурор Цацаров предприе титанична стъпка – поиска имунитета му за едно дело, което се точи от 2009-та и все не се източва. Помните ли – делото за някакви си изгубени секретни документи, които пък добрият гражданин Алексей Петров намери лично да се въргалят на улицата и отнесе на премиера Бойко Борисов, за да докаже лоялността си на честно ченге и патриотичен мафиот едновременно.
Апропо, грях ли ще бъде ей така, между другото, да попитам къде пък се покри и въпросният Петров, след като дори разследването срещу него по делото „Октопод” бе тихо прекратено в началото на тази година. Той беше толкова граждански активен като арестант, че сега, като свободен гражданин, мълчанието му ме смущава.
Но да продължим с горкия Станишев, заплашен най-компетентната /или най-компрометираната, по избор/ прокуратура в ЕС да си свърши поне веднъж работата и да дотътри точно неговото дело със секретните папки до съда. Дори не казвам – да спечели делото, а само да го докара до съда. На вас това вярва ли ви се? Защото на мен не ми се. А очевидно и на самия другар Станишев не му се, по-скоро е сигурен, че ще излезе сух, затова призовава ЕП по-бързо да му снеме имунитета. Сам не можел да си го снеме, защото в Брюксел пък нямало такава процедура…..
Ами как ще има, те европейците рядко избират за депутати хора, чието място отнапред е известно, че е в затвора, как да се сетят за съответната процедура.
Според мен обаче Станишев, този българо-руско-европейски политически Йети, ще остане в историята не само с гадните резултати от своите две управления – веднъж пряко и веднъж чрез куклата на конци Орешарски – но и със знаменитата си реплика по адрес на новосъздадената коалиция, направила възможно второто правителство на Борисов. Той определи тази коалиция като „най-безпринципната, която България някога е имала”.
Тук всички, освен потресени, със сигурност сме и буквално принудени да изпаднем в истинско дзен-прозрение. А то гласи, че, за разлика от комунистическата партия, която, според известния поетичен израз на Христо Радевски, ”е права, когато съгреши дори”, то нейният доскорошен лидер Сергей Станишев – обратно, той се е изхитрил да греши, дори когато е прав.
И аз изобщо не харесвам формата на сегашната управляваща коалиция, пълен с гоцета и други политически плазмодии, но мога да го кажа с чиста съвест, докато Станишев не може. Не би трябвало да може.
Защото нали всички помним, че именно той е човекът, създал първо куция краво-магаре-камилски коалиционнен хибрид от БСП-НДСВ-ДПС в блатното съотношение 3-5-8, а после и най-невъзможния политикозавър БСП-ДПС-Атака? Така че е крайно време да се запитаме – този ли точно другар ще ни учи нас коя коалиция каква е, той ли ще ни коментира сложната природа на политическата принципност и безпринципност, той ли ще продължи да се произнася кое е добро и кое е лошо за българина.
Нещо повече, като представител на ПЕС, наскоро Станишев, след като препълни с акъл българските, отиде да даде малко акъл и на северно-европейските социалисти, като в Осло най-безсрамно похвали скандинавския модел, успял „да съчетае икономическата ефективност и социалната справедливост”.
Според мен в случая Сергей Станишев пак сгреши, както винаги, щом се заеме с нещо и отново не успя да помогне на родината си.
Той трябваше да пробута на скандинавците като най-добър знаменития български модел, при който цялата икономическа ефективност и цялата социална справедливост на държавата се насочват къмз свирката. Не, бе, шегувам се – съсредоточени са в ръцете на лицето Делян Пеевски. Така можехме да изпратим Пеевски в Скандинавия, а ние тук да си отживеем без него.
Пък можехме и ДПС да им пробутаме покрай това.
Всъщност, извинявайте, че изобщо ви занимавам днес с припомняне на имената и делата на всички тези отпадъци на българския преход от лошо към по-лошо, но какво да се прави – ако като общество продължаваме да забравяме реалността със същите темпове, с които го правим в момента, заледеният лански сняг ще се плъзне по наклонената плоскост на покрива и изневиделица ще ни прасне по главата.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    На фасадата на УНСС , от върха вертикално се спуска надпис :
    „Утре Наш Става Света“ ,така че българският икономически модел ще завладее целия свят.Каква ли бедност ще настъпи ???

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: