ПРАВИТЕЛСТВОТО КАТО НЕЩО, ДОМЪКНАТО ОТ КОТКАТА

ноември 7, 2014 at 8:56 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Всяка информация за съставяне на правителство в България е предпоследна – за пореден път това стана ясно, когато в сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов получи мандат от президента, но отново отложи окончателното си решение за по-късно. Темата продължаваме да следим с Пламен Асенов.

– Пламен, защо, след като в началото на седмицата ГЕРБ постигна споразумение с Реформаторския блок, драмата около съставянето на правителството продължи?

– „Всички искат правителство и всички слагат по един препъникамък пред него” – може би в тези думи на Бойко Борисов се крие най-точният отговор на твоя въпрос, Фили. Миналата седмица, докато ГЕРБ уточняваше тежките си проблеми с Реформаторския блок, в същото време имаше договорка с Патриотичния фронт и тяхната подкрепа за евентуалния бъдещ кабинет бе, общо взето, сигурна. Тази подкрепа се смяташе за важен фактор, дори въпреки открито заявеното негативно отношение на Европейската народна партия към такъв политически флирт на десницата с откровени националисти. После настъпи пробив. ГЕРБ и РБ все пак успяха да се разберат, те уточниха съвместна програмна декларация, както и разпределението на 18 министерски поста, 6 от които са за блока. В този момент обаче се оказа пък, че Патриотичният фронт възразява срещу програмната декларация, защото тя не включва много от мерките, които те биха искали да реализира следващото правителство. „Няма да подкрепим правителство с такава програма” – заявиха от Патриотичния фронт. Така се стигна до нов цикъл неяснота и съответно, вече дори след като Бойко Борисов получи мандат от президента – до нов цикъл разговори. И така – последната предпоследна идея, лансирана преди нашият разговор да се състои, Фили, е кабинет на малцинството с премиер Бойко Борисов, който обаче всъщност има мнозинство от 137 гласа в Парламента заради подкрепата, която има от Патриотичния фронт и партия АБВ на бившия президент Георги Първанов.

– Не е ли твърде странен този управленски формат – събират се заедно две дясно-центристки и европейски, една откровено лява и проруска партия и една силно националистическа и анти-европейска формация…..

– Невероятно странна е тази политическа композиция, Фили. По принцип тя се води дясно-центристка, но, както справедливо отбеляза Ивайло Калфин от АБВ – ако ние влезем в нея, тя вече няма да е дясно-центристка. Аз, честно казано, не мога да си представя как това нещо, домъкнато от котката, според великия израз на Уудхаус, ще може не просто да съществува, а и да работи като екип, нещо повече – да извършва тежки реформи. И казвам това не само от абстрактна, теоретична позиция, но и заради впечатленията от досегашното политическо поведение и прояви на тези партии. Ако се опитаме да направим една бърза дисекция на коалицията, в момента, Фили, можем да оставим настрани въпроса за търканията и тромавите механизми на взаимодействие вътре в Реформаторския блок, както и за напреженията между тях и ГЕРБ. Първо, те и двете формации се водят дясно-центристки, тоест, от едно политическо семейство са и нямат големи разминавания в програмно отношение. Второ – членуват в ЕНП, следователно има кой да им скръцне със зъби, ако заплашат наистина да се самоубият чрез глупави спорове помежду си. Трето – те са заедно в основата на една толкова сложна коалиция, че буквално са длъжни да намерят общ език, ако искат да оцелеят. Но какво да кажем за партньорството им с Патриотичния фронт? Всички в България са наясно, че целта за това е една – да се избегне по всякакъв начин сътрудничеството със силно негативно натоварената партия ДПС. Иначе този „фронт” е политическа каша, в която бивши служители и сътрудници на комунистическата ДС са забъркани с идеи, които не изглеждат толкова крайно фашизирана, колкото тези на Атака, само защото не се крещят шумно по площадите, а се разпространяват малко по-тихо. Поне засега.

– Пламен, неслучайно миналата седмица срещу включването на „патриотите” в дясната коалиция възрази лично председателя на Европейската народна партия Жозеф Дол.

– Позволи ми първо да те коригирам леко, Фили. Да, и всички български медии за по-лесно наричат хората от Патриотичния фронт просто „патриотите”, но това е ужасна грешка. Защото ако те са „патриоти”, то ние с теб какви сме – родоотстъпници, изменници? Най-малкото излиза, че изоставаме със своя патриотизъм – при това в сравнение с бивши ченгета и доносници, които отново и отново изплуват като мръсна пяна на обществената повърхност.
И, да, съвсем нормално Жозеф Дол беше ужасен, Фили, от програмата на тази партия. Тя иска например в Югоизточна България да се възстановят ракетните комплекси от комунистическо време, насочени срещу Турция и Гърция, с които сега сме съюзници в НАТО. Залагат също искане да се възстанови наборната военна служба, както и тъй наречените Трудови войски – псевдо-военни части, които при комунизма се ползваха като безплатна работна ръка и в които служеха предимно хора от малцинствата. Има и още много безумия в тази програма. Не знам как ГЕРБ и РБ са отклонили сега подобни искания, но те със сигурност са временно оставени настрани, тоест, ще изплуват отново – и то в най-неподходящия момент.

– Пламен, а как се озова в тази коалиция партията АБВ на бившия президент Първанов и каква е нейната роля?

– Предполагам, Фили, че участието на АБВ в новата управляваща коалиция трябва да играе ролята на успокояващ фактор за Москва. Или поне така си мисли Бойко Борисов и всички онези, които са се съгласили десницата да търси подкрепа от лявата азбучна партия. Другото нещо, което предполагам, е, че АБВ е необходима на Борисов, за да оправдае някои отстъпки, които отсега е готов да направи пред Москва, но които ще срещнат съпротива от българското гражданско общество. Така той винаги може да каже – АБВ ме натиснаха, иначе правителството щеше да падне. Иначе по никакъв друг начин, Фили, не мога да си обясня присъствието в новата дясно-центристка коалиция, на партията, чиито лидер Георги Първанов, беше и продължава да е основен застъпник на силното руско присъствие в България – особено в сферата на енергетиката, но и не само. Това е човекът, който на практика нито една европейска държава не канеше на официални посещения, особено през втория му мандат. Това е човекът, който години наред страстно отричаше пред цялото българско общество да има нещо общо с бившата комунистическа ДС, а после се оказа, че просто страстно е лъгал. Да не припомням, Фили, всички „заслуги” на лицето Георги Първанов за негативното развитие на българския преход през последните 25 години, особено през последните 17 от тях. Така или иначе, аз лично не виждам измеренията на онзи компромис, който си струва да бъде направен от една истинска десница, за да се спечели подкрепа от тази партия. Но може би в цялата ситуация има намесени някакви висши интереси, за които аз не знам. Или може пък нищо да не разбирам от компромиси, нали така?

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: