De Profundis: РУБИКОН Е ПРЕМИНАТ, ОСТАВА ДА ВИДИМ КОИ И КОЛКО ЩЕ СА УДАВНИЦИТЕ

октомври 29, 2014 at 2:19 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/31214-de-profundis-rubikon-e-preminat-ostava-da-vidim-koi-i-kolko-ste-sa-udavnitzite.html

Слава, Богу, стигна се до политически най-чистия вариант – ГЕРБ и РБ да направят правителство на малцинството и допълнително да се търси плаваща парламентарна подкрепа за всяка негова стъпка.
Като казвам, че този вариант е най-чист, не твърдя, че той е и най-лесен с оглед стабилността на бъдещото управление, напротив, най-трудният е. Причините за това са много.
Първо, ГЕРБ изначално не са диалогична партия и отминалите сякаш безкрайни – а част от тях и напълно излишни – кръгове консултации с всички парламентарно представени партии могат да се приемат като доказателство за обратното само от човек с много повърхностен политически поглед.
Второ, не е ясно колко дълго оттук нататък Реформаторският блок ще продължи да бъде блок.
Лошото е, че противоречията вътре в него са не просто и не изцяло джафкане на лична основа, а са примесени с принципни моменти. Всъщност, наличието на принципи само по себе си е хубаво, де, но сега го наричам „лошо” само и единствено от гледна точка на възможността развитието на тези базисни противоречия да повлияе негативно върху бъдещото управление.
Всички знаят, че понякога властта сплотява, но често и разделя. Нейното консумиране обаче по-лесно може да заглади личните конфликти, далеч по-трудно е да преодолее принципните, точно те обикновено са разцепващия фактор – независимо под каква форма се проявяват.
Освен всичко друго, партньорството между една по-сплотена и една разводнена като политическо тяло и поведение формация поставя под сериозен въпрос и способността на бъдещото управление да проявява необходимата – не, а задължителната за ситуацията, в която се намира страната, политическа гъвкавост.
Трето, има опасност утрешното правителство на малцинството да зацикли много бързо, ако в програмата, която евентуално предстои да се направи, се заложат свръх-очаквания, за каквито отдавна говорят хора от РБ.
Всички настояваме например за истинска реформа в съдебната система, но съвсем ясно е, че в този парламент няма никакъв шанс да се събере плаващо, хвърчащо или дори пиещо бира мнозинство, което да осигури достатъчно гласове за реализация на подобна стъпка, която, както знаем, е свързана и с промени в Конституцията.
Четвърто, характерът и политическите визии на партиите, които остават в опозиция, са такива, че доста трудно ще се постига с някои от тях мнозинство по същностни теми – като при това то трябва да се постига буквално всеки ден и по всеки въпрос.
Защото нали се сещаме, че например Патриотичният фронт, който ни се представя за уж най-близък до десницата, веднага ще оттегли всяка подкрепа за правителството, ако управляващите не подкрепят безумния законопроект на Велизар Енчев за премахване на Комисията по досиетата. А те пък няма как да го подкрепят, защото самата идея за това е изключително вредна за България, нали така.
Да, ще каже някой, обаче ДПС нали обеща на ГЕРБ да подкрепя всички действия на евентуалното правителство, съставено от тях, тоест, ГЕРБ само разправят, че ще бъдат правителство на малцинството, а всъщност вече си имат гласове, достатъчни да изкарат цял мандат и при това с добро мнозинство.
Това обаче е поредният капан, който се готви и за ГЕРБ, и за десницата изобщо. Бъдете сигурни, че и най-малката подкрепа от страна на ДПС – а в Парламента тя няма как да се скрие – ще доведе до пропагандна кампания, която ще проглуши ушите на невинната публика, че дясно-центристкото правителство е свързано с олигархията, че е поредната зависима от ДПС формация и прочие.
Пък и донякъде така ще си бъде, де, защото какво значи да получиш подкрепа от незаобиколимия фактор Делян Пеевски? Ами чиста политическа смърт значи, ето какво.
Та в тази посока просто не мога да си представя как бъдещите управляващи ще се справят с оксиморонната задача – хем постоянно да получават подкрепата на онези 38 гласа от ДПС, които са им жизнено необходими, хем това да не води до обществено напрежение и негативи за управлението.
Според мен в това отношение ГЕРБ и РБ ще трябва да се посъветват с някой истински магьосник – обикновен политик от Европейската народна партия, колкото и да е умен и високопоставен, няма да свърши работа.
Пето, освен неизбежните и много трудни конкретни управленски проблеми, с които правителството на ГЕРБ и РБ ще трябва да започне веднага да се справя, очаква се засилване на руския натиск спрямо България с цел реализация на „Южен поток”, но и далеч не само. Подобен натиск е неизбежен и съпроводен с редица негативни ефекти. Само си представям поредното врътване на кранчето с газа от руска страна до каква каша ще доведе…..
Искам да кажа, че светът е вече в 2014 година, а след руската агресия в Украйна той е и един съвършено различен свят. Този път, за разлика от 2009-2010, по никакъв начин няма да проработи версията, че, видите ли, ние искаме да поддържаме равноправни и партньорски отношения с Русия и, защото сме честни с нея, тя ще ни разбере. Русия всъщност много добре ни разбира, но няма да ни остави да поддържаме дълго своята илюзия за партньорство и равноправие, защото нейните интереси към момента вече са други.
Русия търси, съзнателно търси, конфликт с България и това ще бъде огромен проблем за комбинацията ГЕРБ-РБ.
Ситуацията е вододелна – всъщност не през 2007, а сега, през 2015-та, вероятно ще бъде моментът, когато страната ни ще трябва да направи своя истински европейски избор. И не само да го направи, а и да го устои.
През 2007 беше лесно. Пита се в задачата как ще стане това сега, в обкръжението на цялата открито проруска кохорта на лявата опозиция, която се намъкна в Парламента, плюс видимите колебания – или илюзии – които все още имат групи или отделни хора от ГЕРБ и РБ по въпроса за отношенията с Русия.
Всички тези, пък и още много други фактори показват, че, освен дето няма да е най-лесно, бъдещото съвместно управление на ГЕРБ и РБ няма как да бъде и най-ефективно с оглед необходимостта от сериозни, дълбоки, а част от тях – и твърде непопулярни реформи, които отдавна са на дневен ред. В същото време обаче то трябва да търси възможности за реализация на колкото може повече свои идеи в рамките на нормалния четиригодишен мандат.
Приказките за какъвто и да било по-малък времеви хоризонт водят само до деморализация. Та представете си – кой министерски чиновник ще работи дори с половината си капацитет, ако знае, че тези днешните още утре си отиват. А най-лошият вариант пък е предсрочни парламентарни избори да се проведат заедно с местните през 2015-та. Тогава ще настане пълна политическа каша.
Въпреки казаното за необходимостта бъдещото правителство на ГЕРБ и РБ да изкара пълен мандат обаче, това е само едната страна на въпроса.
Другата е, че аз лично продължавам да смятам, че, вместо да се създава правителство на малцинството с толкова много заложени бомби в него, по-добрият вариант все пак щеше да бъде провеждането на нови извънредни избори веднага.
Нищо, че Брюксел настоява за обратното.
Той, Брюксел, когато вземе да разбира особеностите на българския политически живот, ще си подобри първо собственото положение, защото това ще означава, че е започнал най-после да разбира и руската политика – което засега не е силната му страна.
Аз пък продължавам да не разбирам защо се настоява толкова на варианта „кабинет на всяка цена”. Аргументите, които се чуват за това, са несъстоятелни. Нито бюджетът ще пострада кой знае колко, ако изборите са през януари, нито европейските фондове ще усвоим сто процента, че да се притесняваме от два месеца закъснение, нито парите за нови избори са бог знае каква сума. Какво друго – да не натоварваме президента? Ами нали за това му плащаме, за да поема своите отговорности, когато е необходимо.
Така или иначе, въпреки уговорката, че едва в петък ще стане ясна позицията на РБ по възможността да се подпише коалиционно споразумение за съвместно управление с ГЕРБ, българският Рубикон, общо взето, и този път изглежда преминат.
Ще остане само накрая да видим кои и колко са удавниците в тази иначе смешно малка политическа рекичка.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: