100. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРИДРИХ НИЦШЕ

октомври 26, 2014 at 11:18 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов
17. 09. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100461252/velikite-evropeici-fridrih-nicshe

Фридрих Ницше, Нова година, композиция за цигулка и пиано

Тази музика е на един почти неизвестен за широката публика композитор, но иначе безкрайно известен мислител – Фридрих Ницше, филолог, философ, писател. Освен като композитор, в България той не е особено известен и като поет, макар че и философията му се състои от много поезия. Преди около век негови стихове превеждат Пенчо Славейков и Гео Милев. Но ето сега едно стихотворение, което мисля, че и аз успях да докарам до приличен за слуха на съвременния читател превод.

Дъжд
С грохот тежък, грохот вечен,
на земята пада
този дъжд – часове не спира вече
дългата тирада.
Сякаш някакво дрънкало,
дрънка и не спря…..
А денят погледна вяло
И навън видя
що дъждът, без отдих малък,
на света вещае:
Всичко е така нищожно, жалко
и животът – суета е.

Фридрих Ницше, Нова година, композиция за цигулка и пиано

„О, безсмъртни души, къде отлетя свободата ви?” – пита Ницше в знаменитата си книга „Тъй рече Заратустра”. Един отговор веднага дава сам, като се обръща към същите тия безсмъртни души и пише: „Едва ли не ми изглеждате като люде, които дълго време са гледали танца на развратни голи девойки: самите ви души танцуват.” Друг възможен отговор обаче Ницше дава в предговора на книгата, където изяснява болезнения данък, плащан за истинското безсмъртие на духа. „За да бъдеш безсмъртен, плащаш скъпо, като умираш много пъти приживе – казва философът и продължава: – Има едно нещо, което наричам „омразата на великото”, тоест, всичко велико – труд, дело или друго, веднъж създадено, се обръща безвъзвратно върху оногова, който го е сътворил. Именно това, че го е създал, прави твореца слаб, той вече не издържа делото си, не може да го гледа в очите. Да носиш в себе си нещо…..в което, сякаш като във възел, е стегната съдбата на човечеството – и изведнъж да съзреш всичко това обърнато срещу себе си! Върху себе си! То просто те смачква…..Омразата на великото! Другото нещо е оная зловеща тишина наоколо…..” Като стига до тия дълбочини обаче, великият ироник Ницше не спира до тях, а продължава, колкото и да боли, когото и да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар