ЛОШО, ПО-ЛОШО, НО НАЙ-ЛОШОТО ВИНАГИ ПРЕДСТОИ

октомври 10, 2014 at 8:19 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Ниската активност на изборите в България доведе до Парламент с осем партии и така съставянето на правителство се превърна в почти невъзможна задача. Кабинет на малцинството, сглобяване на нестабилна коалиция или нови избори веднага – това са опциите за бъдещо управление, които обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, защо по-малко от половината избиратели гласуваха на тези избори, след като те бяха така трудно извоювани от гражданското общество?

– Няколко са причините, Фили. Например липсата на интрига. Имахме предизвестен победител, дори не само победител, а се знаеха и трите първи партии, затова и самата кампания протече вяло. Другата причина е, че хората са силно разочаровани не само от политиците, но и от политиката – години наред те гласуват, но съществена промяна не виждат, напротив, ситуацията, не само като икономика, а и като духовен климат, става все по-лоша. Третата причина е, че всички партии се пазеха и се пазят като дявол от тамян публично да обсъждат най-важния български въпрос – отношенията с Русия. Това е проблем, който здраво стои пред българското общество, независимо дали го възприемаме с разума или с инстинкта си. На всичкото отгоре, Фили, онзи протест, за който ти говориш, онази гражданска енергия, която през 2013-та с месеци наред протестира срещу властта на задкулисието тук, тогава не успя да роди свой автентичен политически проект и затова сега се разпиля.

– Ниската активност обаче вкара в Парламента и две партии, които до последно нямаха шанс – Атака и АБВ. Усложняват ли те съставянето на работещо правителство?

– Не съм сигурен, Фили, че те имат пряко отношение към това. Тяхното присъствие може да се определи по-скоро като поредния български „морален резил”. Левите и откровено проруски партии Атака и АБВ буквално се промъкнаха в Парламента в последната секунда, но без тях създаването на работещ кабинет от останалите 6 партии нямаше да се улесни. Напротив, трудностите бяха предварително известни и като математика, и като политика.

– Имаш предвид, че ГЕРБ, не само не получи самостоятелно мнозинство, но числата показват, че вече не може да мине с двойна, а трябва да търси тройна коалиция?

– Да, това е една чисто математическа възможност, която политически е толкова трудно осъществима, че май дори не се и обсъжда. ГЕРБ се надяваха да имат 100-110 депутати, за да могат, въпреки противоречията с Реформаторския блок, все пак да се договорят за кабинет, ако те имат 15-20 мандата. Е, сега ГЕРБ се срина до 85 депутати и, въпреки че реформаторите имат 4-5 повече от очакваното, общият спад не се компенсира. Като възможен трети партньор наблюдателите сега сочат Патриотичния фронт с довода, че той е умерено националистически, тоест, подтекстът е, че по-лесно ще се преглътне от Европа, а и от нормалните българи, отколкото партньорство с Атака например. Това обаче е привидност. Патриотичният фронт е псевдонационалистическа формация, която постоянно помпа омраза срещу роми и турци, а във външен план измества фокуса към някакви хипотетични заплахи от Турция, без изобщо дори да се споменават реалните заплахи от Русия. Освен това този Фронт е политически непредвидим заради хората от комунистическата ДС, които го ръководят. Дори само от тази гледна точка въпросната нова, но този път уж дясно-центристка, тройна коалиция, изглежда толкова нестабилна, че е направо невъзможна. Да не говорим за противоречията между ГЕРБ и някои части от Реформаторския блок, които продължават да се изострят, вместо да затихнат след изборите – дотам, че от ръководството на реформаторите вече открито говорят за предстоящо разпадане на блока.

– Пламен, другата опция е ГЕРБ да състави правителство на малцинството. Колко време ще издържи с толкова малко депутати и толкова много политически противници?

– Надали ще изкара и година, Фили. Още повече ГЕРБ, като типично лидерска партия, не е особено на „ти” с науката за политическия компромис. Сега обаче е в ход нов вариант на тази формула – „правителство на малцинството със споделена отговорност”. В превод това означава, както каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, че партията може да отстъпи министерски кресла срещу подкрепа за политики. Конкретно той спомена, че е склонен да даде на БСП военното министерство, а на една от партиите в Реформаторския блок – образованието. Не уточни обаче срещу подкрепата на какви точно политики предвижда да стане това.

– Доколко подобна формула е работеща в българските политически условия?

– Според мен е абсолютно неработеща, Фили. Първо – заради споменатата неяснота по отношение на политиките. Например не се разбира дали според Борисов водещата политика на военното министерство ще бъде готовност за противопоставяне на руската заплаха за България и съответно – как той вижда БСП да подкрепи подобна визия. Ако пък в това отношение се има предвид някаква друга политика, която искрено би била подкрепена от БСП, то въпросът е доколко самият Борисов е добър за премиер на тази страна. Второ, Борисов явно бързо забрави колко може да се разчита на честната дума на БСП. Забрави например как на неотдавнашните разговори при президента партиите се разбираха за нещо, а на другия ден в Парламента социалистите правеха точно обратното. Всъщност, Фили, неслучайно тук споменавам постоянно БСП. Въпросът е, че според мен основната причина, заради която формулата „кабинет на малцинството със споделена отговорност” не работи, е възможността чрез нея политически да се реанимира тази толкова вредна за страната партия. Съдейки по изборните резултати, социалистите в момента са в нокдаун, шансът им да се възстановят и да оцелеят е единствено ако се включат под каквато и да е форма в управлението, оставането им в опозиция ще ги стопи окончателно. Така че учудващо е защо ГЕРБ проявяват такава готовност да реанимират БСП. Нещо повече, още по-учудващо е защо от Европа идват повече или по-малко ясни сигнали да се върви в тази посока.

– Вероятно Брюксел не иска дълга политическа нестабилност в България на фона на многото други проблеми, пред които е изправена Европа?

– Това е със сигурност, Фили. Брюксел, а и САЩ, вече доста време продължават да искат от страната ни просто да е кротка, не да създава излишни проблеми, защото те са прекалено заети другаде по света. Не знам обаче защо те не си дават сметка, че България във всички измерения е може би най-слабото звено на Запада по границата му с Русия. Без закаляване на това звено, то всеки момент може да се скъса и проблемите за всички ни ще станат още по-големи. Точно затова в момента вариантът „избори до дупка”, от който мнозина политици сякаш се страхуват, всъщност може би е най-добрият избор за България.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: