Говори Пловдив: КАКВИТО И ДА СА РЕЗУЛТАТИТЕ, РЕЗУЛТАТЪТ НЕ Е ДОБЪР ЗА НИКОГО

октомври 6, 2014 at 6:27 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Този текст е писан вчера преди обед, тоест, аз не знам резултатите от изборите, както ги знаете вие, които го четете днес преди обед. При всички случаи обаче съм сигурен, че, каквито и да са резултатите, резултатът не е добър за никого.
Не ме питайте за кого гласувах тогава.
Едва се навих да гласувам изобщо. Стана само поради твърдото ми убеждение, че при всички случаи трябва да се пресече възможността комунистите пак да вземат директно властта и да съсипят окончателно тази наша нещастна страна, като я изкарат от ЕС и я вкарат в ЕП. С последното ЕП нямам предвид Европейския Парламент, а Евразията на Путин, както вероятно се досещате.
И въпреки твърдостта на това мое убеждение, пак ми беше необходима дълга вътрешна кандърма, за да отида до урните.
Логиката е следната. Така или иначе, единственият начин да се спрат комунистите, поне временно, е да се гласува някак си срещу тях, тоест, за някоя от двете партии, които се водят десни – ГЕРБ или РБ. И ето защо ми трябваше споменатата кандърма – защото не исках да гласувам за нито една от тях. В полза на това си убеждение мога да изтъкна толкова много аргументи, че ще задръстя горкия Интернет.
Но все пак трябваше – поради няколко причини.
Първо – аргументите ми срещу комунистите са много по-тежки и много повече, на практика клонят към безкрайност. Второ, другата опция беше една малка партия, чиито говорител е уважаемият Алекс Алексиев. Тя обаче е толкова малка, че няма как да пробие и гласът ми щеше да се разпилее. Освен това, когато отворих сайта им, за да видя по-подробно за какво иде реч, натъкнах се на такава комбинация от наивност и опит за смесване на битов с политически консерватизъм, че ми стана леко жал.
За всички нас, имам предвид.
Трето, принципно имаше още една – всъщност не „още една”, а само една единствена възможност на тези избори да се гласува за нещо сравнително нормално в дясно, но Движение 22 септември отново отказа да се регистрира за участие. Ако за евроизборите приех като разбираем аргумента им, че не искат да разпиляват десните гласове, този път не го приех. „Та тези хора бяха някакво си разрешение” – бих възкликнал с цитат от знаменитото стихотворение „В очакване на варварите” на великия гръцки поет Константинос Кавафис, тук в превод на Стефан Гечев.
Оттук нататък обаче наистина не ме питайте за кого все пак гласувах – дали за ГЕРБ или за РБ. И още повече не ме питайте по какъв точно начин взех решението на кого да заложа. Така или иначе – няма да ви кажа, при това не само заради тайната на вота, а и защото е малко срамотно за един човек, който наблюдава политиката.
Нямаше да имам описаните тежки колебания, ако ГЕРБ или РБ, а защо не и двете, като истински, нормални, дясноцентристки, европейски партии, преди изборите бяха заявили нещо просто, ясно и видимо с просто око – че Русия е националистическа и агресивна държава, начело с президент, който разглежда Европа /следователно и България – б. авт./ като противник, а не като партньор.
Ако последните думи ви звучат прекалено познато, имате право – те са взети директно от интервюто на президента Росен Плевнелиев, което се появи онзи ден в немския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, интервю, с което той буквално изми очите на онова, което в България минава за дясно.
Да се чудиш защо и как този президент назначи за премиер точно Георги Близнашки, за когото все още „кат` Русия няма втора”, но това е друга тема.
Важното е защо не казаха тези думи от ГЕРБ и РБ, след като знаят, че именно Русия е главният проблем на България, центъра на средата, десятката на десятките? В него са концентрирани всички останали български въпроси, а и всички останали отговори – като започнем от „Южен поток” и свършим с каквото искате – Конституцията, ДС, Делян Пеевски, Сергей Станишев, проблемите в МВР, съдебната система, корупцията, администрацията…..буквално каквото искате.
Ето защо казах в началото, че каквито и да са резултатите от тези избори, резултатът няма да е добър за никого – защото, дори в следващите дни да се стигне до съставяне на някакво правителство, дори то да се окаже относително стабилно и да изкара половин или цял мандат, то, като имаме предвид неистовият страх на българските политици от темата Русия, все пак ще работи на парче и няма да подхване комплексно нещата.
Ако искаме да почистим наистина една къща, непременно трябва да изметем и изхвърлим на бунището онова, което е замитано с десетилетия под килима – иначе то ще продължи да вони, да докарва алергии в общия ни дом, да ни развъжда бацили в душите и бръмбари в главите, докато накрая роди чудовището, което ще ни сдъвче.
А сега отивам да гласувам.
Пожелайте си късмет!

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: