De Profundis: КОЛКОТО И ДА СТЕ ЛУД, ТОВА НЯМА ДА ВИ ПОМОГНЕ, АКО РАБОТИТЕ ПРИ НАС

октомври 3, 2014 at 12:13 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/29664-de-profundis-kolkoto-i-da-ste-lud-tova-nyama-da-vi-pomogne-ako-rabotite-pri-nas.html

Всички вече са пощурели окончателно и безвъзвратно.
Не, нямам предвид само историята от най-новата пловдивска хроника за 39-годишната поетеса, която съди колега-поет, заради публично изразено съмнение в нейната девственост. Винаги съм казвал, че литературните кръжоци са вредни, защото събират заедно хора, на които чавка им е изпила акъла. Та тия двамата се записват в кръжеца и от дума на дума, стигат до поетичното – абе, моме, като те гледам така, съмнявам се дали си мома, ама нейсе…..От което тя се засяга на чест, търчи в съдебната медицина, подлага се на преглед и получава официален документ, че хименът и е здрав и опънат като надута свинска фуска. Да, знам, преди години Баба Дена Инсталацията само с помощта на малко кръв от носа и обикновен рибешки мехур, монтиран на подходящото място, що моминска чест възстанови из цяла България…..Но тогава беше лесно да метнеш някой льохман – кръвта по чаршафа си е кръв, а миризмата на риба лесно се обяснява с лошите условия за спазване на лична хигиена по времето на социализма. Сегашните съдебни медици обаче надали можеш да излъжеш лесно.
И така, взела документа в ръка, новодоказаната поетична девица завежда дело в съда. Вече са минали две заседания, насрочено е трето, съдът настоява за нови и нови доказателства. Очевидно го прави само за кодош – всички знаят, че дори на българския съд му е ясно в тази история кой е крив, кой е прав и как ще свърши всичко.
Не толкова ясно е обаче как ще свърши всичко на предстоящите в неделя избори, макар че и в това отношение повсеместната лудост е водещ принцип. Онзи ден седнах да гледам и аз като целия български народ клиповете на партиите, а после ходих да ми леят куршум срещу политическия уплах, който ме обхвана.
Потресе ме първо как, за разлика от пловдивската поетеса, която защитава гордостта си да има здрав химен, другарката Татяна Дончева се бори за обратното. „Татяна Дончева е единственият истински мъж в българската политика” – гласи нейният лозунг. Няма грешка – така гласи.
Ами ако някой поиска от нея да го докаже в съда?
Представяте ли си първо самата Дончева какви затруднения ще изпита да си зашие или залепи издайническото доказателство, а после пък и да си монтира на подходящото място нещо, което в подходящата ситуация, например точно пред почитаемия съд, да се въздига и спуска не с батерия или с въженце през джоба, а чрез мозъчен импулс, пратен вследствие на атака с феромони. Второ, още по-трудно ще бъде за нея другото – да докара пред почитаемия съд всички политици, които сега се пишат мъже, и по метода на простото сваляне на гащите, да докаже за всеки от тях, че не притежават съответните мъжки атрибути.
Дончева обаче поне прави всичко с известна доза автоирония.
Ами какво да кажем за Волен Сидеров, който наистина се е взел на сериозно и през цялата си кампания ни убеждава: „С нами Бог!” Така де, с Тями, Атака. А очевидно и с още по-Тями, кремълските господари, в чиято полза таварищите от Атака се величаят за български националисти. Според тяхната програма за български национализъм, ние трябва тутакси да зарежем ЕС и НАТО, да загърбим онази цивилизация, която роди демокрацията, Пикасо и Интернет, да забравим свободното пътуване по света и медицината, която спасява животи, за да се върнем в лоното на поредния кремълски Иван Грозни и така да се утвърдим като най-големия Иванушка Дурачок на света.
И всичката тази идиотщина според Тями трябва да се развие с помощта на Бог?
Горкият Бог! Ама недейте така по човешки да си присвоявате висшата сила и да приписвате на нея вашата собствена лудост, бе, господа-таварищи! Той ако целият Бог наистина се окаже с Вами, то Нами кой ще ни пази от Вами? И от Тями също?
Не знам кой ще ни пази от руснаците, но като гледам проучванията какво показват за Атака – май поне капчица здрав разум у българите е останал. Съмненията ми обаче пак избуяват, щом се докосна до резултатите на Никито Бареков, резултати, плод очевидно на неговия чар и старозаветното му комунистическо обещание държавата да се грижи за народа. Нали се сещате – народът изцяло да си гледа кефа, а държавата изцяло да се грижи. Очевидно с парите, които растат в подземията на държавната хазна.
Много обичам този вид грижи.
Докато стана на 30, тогавашната соцдържава наистина ги полагаше за мен целодневно, всекичасно и неуморно. Грижеше се наоколо винаги да има човек, който да слуша и да записва всичко, което говоря, с цел да се запази то за поколенията; грижеше се да ми подслушва телефона, за да може веднага, щом се развали, да ми го поправят, за да могат да го подслушват; години наред се грижеше в дома ми да няма ток, но за сметка на това в магазините пък да няма кибрит и свещи, за да не запаля дома си, а оттам и държавата…..
Боже, какви още грижи си спомням, че полагаше държавата за скромната ми персона.
Но Никито е млад, откъде знае такива неща, та ги препоръчва? Майната му откъде ги знае, важното е, че онези зад него държат много пари и аз с удоволствие им предлагам да му се продам. Скромен човек съм, не ща даже цял милион – и половин ще ми стигне. Срещу това пък ще подготвя за следващата предизборна кампания на Никито малка книжка с избрани негови любими цитати от Тодор Живков. Тя ще го прочуе не само в България, но и по света, младежи и младежки ще скандират името му на митинги във водещите столици…..С други думи, работата ще стане като с червената книжка на другаря Мао, само че тази на другаря Бареков ще бъде жълта. Няма значение, де, важното е кукловодите да са доволни.
Като споменах книжка, та се сетих и за типовете от тъй наречения Патриотичен фронт, които още пазят до сърцето си служебните книжки с изобразени на тях щит и меч. Така и не научих техния предизборен лозунг, защото не дочаках клип им – ходих да драйфам от всичко видяно и чуто до тук. Но чета напоследък коментатори да развиват тезата, че Патриотичният фронт може да се брои сред партиите, които евентуално да се включат в бъдещото дясно-центристко управление, защото били не крайни националисти като Атака, а умерени.
Момчета, общото на тия типове с десницата са само буквите ДС в миналото и настоящето им. Общото им с истинския национализъм е само простотията. А в техния случай национализмът изглежда умерен, защото по нареждане отгоре те се опитват да балансират – подскачат като гумени патета срещу турци, цигани и заплахата от Турция, но за заплахата от Русия зъб не обелват, мълчат, сякаш устните са им заровени в земята. Най-много да споменат, че истинската заплаха за България не е от Русия, а от американците. Защо не от индонезийците или от конгоанците, така и никога не успях да разбера, въпреки че съм питал. Та това им е на тях балансът.
Искам да кажа, че истинската разлика между Атака и Патриотичният фронт е точно като разликата между БСП и АБВ – твърди се че съществува, но никой никога не имал удоволствието да я види и да ни я опише с нормални политически думи.
А за тия последните две партии к`во да кажа. И двете еднакво не прикриват желанието си да ни направят още повече руска провинция, отколкото сме сега, като АБВ дрънка за президентска република, а БСП – за достоен живот в справедлива държава. Че коя държава е по-справедлива и предлага по-достоен живот от Московската империя? Я такой другой страной не знаю – ако ме разбирате какво искам да кажа на лошия си руски. А от друга страна пък – Русия е държава, която се превръща в президентска всеки път, щом Путин стане президент и в премиерска – щом му изтекат двата мандата. Смятам, че Първанов и шайката му точно това готвят и у нас, но не смеят открито да си го кажат.
И това ако не е истинска политическа щуротия, аз не знам тогава какво е.
Дотолкова не знам, че ситуацията ми се вижда като объркването с онова интервю на Бойко Борисов пред „Ройтерс”, в което ту се оказва, че има приказка за „широка коалиция” между ГЕРБ и БСП, ту се оказва, че няма. В един момент се разбра, че няма думи точно за коалиция, но съмненията за някаква заигравка останаха. Защото аз и досега не знам какво имаше предвид Борисов, когато по-късно каза, че ако БСП победят на тези избори, той е готов да подкрепи усилията им в името на националния интерес. Или нещо такова беше. Първо – как БСП ще победи, освен с нова голяма измама или ако не им се отстъпи победата на тепсия заради крамолите вдясно. Второ – защо с ДПС не може да се работи за националния интерес, а с БСП може. Трето – не разбра ли Борисов вече, че който се е заиграл дори минимално с комунистите, не е прокопсал. Ако лично все още не го е разбрал, да пита социалдемократите и онези земеделци, които влязоха в ОФ на 9-те септември, а на 10-те тръгнаха за лагерите и гробовете.
Как ще подкрепяш комунисти, бе, човек – вместо на краката им да бъде вързано по едно празно газено тенеке, което думка здраво по жълтите павета, докато бягат към Сибир, подгонени от всенародно дюдюкане.
Бог да прости колегата Илия Зайков, преди години ми цитира едни думи на баща си, които запомних за цял живот: „Сине – казал му един ден – ти да си видял комунист да мине покрай чужда градина и да не се присегне да си откъсне?”
То не само с комунистите, но и с руснаците е същата работа. Онзи ден слушам едно интервю на руския външен министър Сергей Лавров. Той обяснява как Русия всъщност е европейска държава, как неведнъж през вековете е предпазила Европа от самата нея – от самата Европа, де, да не помислихте, че се е изтървал нещо. Той говори, аз слушам и все повече разбирам, че същите тези думи, ама досущ същите, вече съм ги чел – два дни по-рано, в едно интервю на Хенри Кисинджър, прочут американски политолог и дипломат.
В един текст възразих остро на това интервю на Кисинджър. Смятах обаче, че той просто нещо греши в твърдението си, че Путин не е Хитлер и че Русия е полезна за европейската сигурност. Но като слушам как неуважаемият Лавров използва неговите аргументи за свои, разбирам, че уважаемият Кисинджър изобщо не е сгрешил. Той е в ситуацията на онзи бай Иван от харманлийските села, за когото бабичката се тюхкала пред комшийките – абе как става това, мъж ми вечер ляга трезвен, сутрин се събужда пиян. Знаем как – бай Иван качил буре с вино на тавана, прокарал маркуч през дупката за инсталацията и го маскирал зад разместения контакт до леглото. Ляга си трезвен, а щом бабичката заспи, вади маркуча и цуца сладко до зори.
Дали така или по друг начин е настъпило политическото пиянство и сред Кисинджър, трудно ми е да кажа. Но тъй като още ми изглежда малко вероятно той да се е продал на руснаците и затова да дрънка глупостите, които Лавров със запетайките да използва като аргументи на руската политика срещу американците, то значи остава единствената друга опция – че Кисинджър съвсем е пошурял, окончателно и безвъзвратно.
Както, впрочем, са пощурели и всички останали напоследък.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. Квартири Свищов said,

    Чудесен блог имате. Браво за добре свършената работа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: