КОЙ, КАК – И ДАЛИ – ЩЕ УПРАВЛЯВА СЛЕД ИЗБОРИТЕ

септември 26, 2014 at 7:18 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Най-често задаваният въпрос в България сега е кой ще управлява след изборите на 5 октомври, а обикновено се забравя уточнението как ще управлява. Отчитаните предизборни нагласи обаче показват, че на дневен ред е и още нещо – дали някой ще може изобщо да управлява. Разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, да започнем от онова, което, обратно на очакванията за една предизборна кампания, сякаш най-малко се обсъжда – програмите на партиите. Коя от тях, според теб, е най-добре фокусирана?

– Ако говорим за онзи голям стратегически фокус, Фили, който е необходим за всяко общество и е централна ос за добре работещата държавна машина, бих казал – нито една програма не е прицелена точно. Имам предвид, че, както стана ясно покрай руската агресия в Украйна и последствията от нея, светът вече живее в нови реалности и е изправен пред базисни предизвикателства, различни от онези, с които свикнахме през последните 25 години. Новите приличат на онези от времето на Студената война, но са на друго ниво – както заради настъпилите промени след рухването на комунизма, така и заради напредъка на технологиите през този период. Като европейска и натовска страна България, тоест, и българските партии, които се борят за властта, би трябвало да отчитат тези нови реалности и да предвиждат нужните реакции. Но такова нещо в партийните програми няма, в тях се дъвчат добре познатите теми, за които се предлагат стандартни – и като цяло неработещи – решения. Когато изобщо се предлагат решения.
Да, много е важно онова, което е записал Реформаторският блок в програмата си – че ще работи за „дълбоки реформи в правосъдието, сигурността, енергетиката, публичната администрация, образованието, здравеопазването и социалната сфера”. Добре е да се знае, че има политическа формация, която може поне да изброи основните проблемни области. Обаче на въпроса как ще станат реформите, блокът отговаря – „на базата на дясно-центристките принципи”.

– Кои дясно-центристки принципи се имат предвид?

– Това остава неясно, Фили. Както и с какви пари ще се реализират тези наистина необходими реформи. Как ще се преодолее съпротивата срещу тях. Как ще се потушат техните негативни ефекти. Изобщо – изобилие от въпроси, оскъдица от отговори. По подобен маниер е разработена и програмата и на водещата партия ГЕРБ, която пък набляга на „либерализацията” във всички сфери. Пълната липса на ясна визия по въпроса „как” изглежда основна слабост и в останалите предизборни програми. В тях има обещания, но няма посочени ресурсите, не само финансови, но също човешки, времеви, законови и други, които ще позволят да се извърши това или онова действие. Например напълно неясно остава как точно смята коалицията България без цензура да открива по 150 хиляди нови работни места всяка година с цел през 2022 те да станат 1 милион. Още по-неясно е защо ББЦ смята мандата, който още не е получила, за 8, а не за 4-годишен – но това е свързано повече с темата за клоунадата в тези избори, въпрос, който сега не разглеждаме. Борба с монополите, реиндустриализация на икономиката, каквото и да значи това, отмяна на плоския данък и отново въвеждане на подоходния – такива и още много неизпълними неща обещава пък БСП на електората си. Също – строеж на нови енергийни мощности, включително „Южен поток”, както и твърд отпор на нови европейски санкции срещу Русия. Партията АБВ на бившия президент Георги Първанов пък смята, че един от най-важните въпроси е превръщането на страната в президентска република, както и въвеждането на напълно безплатно здравеопазване. Партията не казва дали в случая самият президент ще извади от джоба си парите за реализация на безплатната комунистическа авантюра в здравната система или парите просто ще дойдат от печатницата. Но и май няма нужда това да се казва – след като електоратът явно изобщо не пита.

– Пламен, все пак коя партия има най-голям шанс да реализира поне част от програмата си в реалната власт. Остава ли ситуацията както беше доскоро според проучванията – с преднина за ГЕРБ, но недостатъчна за съставяне на самостоятелно правителство?

– Остава, Фили. Въпреки че ножицата между ГЕРБ и втората партия БСП изглежда се отваря все повече, ГЕРБ продължава да е под половината от мандатите. Според последното проучване на българската версия на „Галъп”, преднината им пред БСП е почти двойна – 35.9 срещу 18.3 процента. Твърде близки са нагласите, отчитани и от други агенции. Новото в тълкуванията на социолозите е, че социалистите вече достигнаха максимума си, а ГЕРБ има потенциал и ако успее да мобилизира в своя полза още около 200 000 гласа, може да постигне заветното мнозинство.

– Има ли реален шанс за това?

– Твърди се, че има, Фили. Шансът е в активизиране на кампанията, за да се вдигне избирателната активност, което ще означава ГЕРБ да мобилизира още периферен електорат, както и да получи по-голямо парче от тъй наречения конформистки вот. Вдигането на избирателната активност обаче означава и друго – това би намалило шансовете на малките партии да попаднат в бъдещия парламент и той може да остане само с ГЕРБ, БСП и ДПС, което пък ще направи всяко управление изключително трудно, ако не и невъзможно.

– Пламен, в този случай шансът не е ли в тъй наречената „голяма коалиция” между ГЕРБ и БСП, за която говорят някои наблюдатели?

– Подобна възможност поне в момента е толкова теоретична, Фили, че просто няма смисъл да я обсъждаме. По-важното е друго – ситуацията с бъдещото управление може да се окаже патова, дори ако в парламента попаднат и някои от малките партии. Засега се смята, че техният брой може да стигне до пет, но по-вероятно е да бъдат между една и три. С най-големи шансове за това са споменатите вече Реформаторски блок и България без цензура, както и националистическата коалиция „Патриотичен фронт”. В този случай единственият смислен и нормален шанс за ГЕРБ, с право считани за очаквани победител, ще бъде да си партнира за създаване на управленска коалиция с Реформаторския блок. Противоречията между двете формации обаче и в момента, дни преди изборите, продължават да бъдат толкова големи, че дори да се стигне до подобно управление, то най-вероятно ще бъде твърде уязвимо и не особено трайно.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

1 коментар

  1. Доставчик said,

    Много добър поглед върху ситуацията, поздравления! За мен беше удоволствие да прочета.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: