93. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ

август 9, 2014 at 11:01 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

30. 07. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100443692/velikite-evropeici-galileo-galilei

Лед Цепелин, Стълба към небето 

Човекът, който взе една стълба, разпъна я, подпря я на небето и каза на човечеството – хайде сега, нека всички се качим горе, този човек се казва Галилео Галилей. Роден е през ХVІ век в Пиза, Италия, още не е умрял и май никога няма да умре.

Лед Цепелин, Стълба към небето

Бащата на модерната физика, бащата на модерната астрономия, бащата на модерната наука – как ли не го наричаме. Някои дори, с характерната за модерните времена безцеремонност, интимно му викат Гал Гал – уж за удобство, а всъщност – за да се доближат поне малко до него. Други опитват да омаловажат научния му и човешки път – сигурно защото съдбата иска никога да не забравяме, че сме прости човеци, които трудно се качват по истински стълби небесни. Трети го боготворят безкритично, като изобщо не се сещат, че всъщност човешката слабост е истинската мярка за човешката сила. Аз предпочитам да го разбера – доколкото мога, защото начинанието е невероятно трудно. И предпочитам да гледам небето заедно с него – така то по-добре се вижда.

Лед Цепелин, Стълба към небето

Галилео Галилей постига много, не могат да се споменат тук всички, но и не това е целта. Целта е всъщност чрез него да разберем, че човек може. Не всичко. Не винаги. Не всеки човек. Но човекът, онзи големият, онзи, който олицетворява човечеството, онзи, гордият син и внук адамов – той може. С други думи, освен другото – Галилей е пример за можене. Този велик мъж цял живот не спира да мисли върху света, да чопли света, да го гледа, да го изследва, да експериментира с парченца от него, за да разбере цялото, а накрая угасва на 77 години, сляп и обвинен в ерес от любимата си църква, която още дълго не му прощава дързостта да вижда, способността да мисли и скромното желание да каже на другите какво точно е видял и премислил.

Лед Цепелин, Стълба към небето

Галилео Галилей е роден през 1564 година, баща му е известен музикант, композитор и музикален теоретик, свири на лютня и предава на сина си няколко важни урока – учи го на здравословен скептицизъм към авторитетите, изгражда му усещането за мярка и ритъм, характерни за музиката, но и за вселената, създава му усет за връзката между музикална теория и музикална практика, усет, който Галилей трансформира в успешен брак между абстрактната математика и практическия експеримент. Но факт е, че първата житейска ориентация на научния гений Галилей е музиката, той е прекрасен свирач на лютня далеч преди да стане прекрасен наблюдател на небето. Галилей учи първо в католически манастир край Флоренция, където родителите му се местят. После баща му го изпраща в университета в Пиза да учи медицина. Там момчето изживява нещо като прозрение на живо, което променя живота му. Веднъж той вижда да се люлее заклатен от течението полиелей, връща се в къщи и започва да прави опити, свързани с природата на махалато. Това е някъде около сто години преди Хюйгенс да разкрие цялостната му природа. Така Галилей зарязва медицината и иска разрешение от баща си да започне да учи математика и природни науки. Първото му изобретение се нарича термоскоп – нещо като термометър. Покрай стремежа си за изобретяване обаче той прави нещо изключително умно – учи дизайн. Да, още през ХVІ век такава специалност има в университета в Пиза. Явно Галилео добре се справя с дизайна, защото по-късно дори преподава перспектива и светлосянка в Академията по изкуствата във Флоренция. През 1589 година Галилео преподава математика в Пиза, а три години по-късно отива в университета в Падуа, където цели 18 години преподава геометрия, механика и астрономия. Някъде към края на века, при едно пътуване до Венеция, среща младата и прекрасна девойка Марина Галба. Въпреки, че самият Галилей е силно религиозен и църковен човек, той има с нея дълга връзка, в която се раждат три деца, но двамата с Марина никога не се женят. Двете дъщери на Галилео стават монахини, а едната от тях, Виргиния, която носи монашеското име Мария Селесте, не само остава негова любимка цял живот, но на стари години тя му е истинска човешка опора и безценен помощник в работата.

Лед Цепелин, Стълба към небето

Галилео Галилей прави своите най-значими открития в последното десетилетие на ХVІ и първото десетилетие на ХVІІ век. Започва със съмнение в твърдението на безспорния авторитет – Аристотел, че тежките предмети падат по-бързо от леките. Да, така изглежда на нормалните хора, но тя и земята изглежда плоска, и слънцето се върти около земята…..Като се усъмнява, Галилей прави поредица от експерименти, с които, доста време преди Нютон, той се докасва сериозно до темата за гравитацията и доказва, че телата падат – или биха падали, при определени условия – с еднаква скорост, независимо от своята природа. Не вярвайте обаче в басните, че като експеримент Галилей пускал от наклонената кула в Пиза разни железни топки и птичи перца, за да сравнява времето им на падане. Всъщност той прави експериментите си в домашни условия, като пуска различни топки по наклонени повърхности, а така открива и закона за инерцията. Пак общоприето е схващането, че ако едно тяло се движи по някаква повърхност, то забавя движението си и в някакъв момент ще спре, ако няма външна сила, която да го движи. Галилей обаче открива, че ако възпиращите сили бъдат премахнати, то предметът ще се движи вечно. По-късно Нютон превръща това откритие в Първи закон за движението. Разбира се, най-големите открития на Галилео Галилей са свързани с астрономията. Някъде в началото на ХVІІ век научната общност е силно смутена първо, а после и силно разделена, по въпроса прав ли е Коперник, че не Слънцето се движи около Земята, а обратно – Земята около Слънцето. През 1604 година Галилей изразява мнение, че Коперник е прав, но не може да го докаже. Пет години по-късно той научава от очевидци, че на север, в Ниската земя, е измислено оптическо чудо, наречено телескоп. По беглото описание, което получава, сръчният дизайнер Галилей изработва своя собствена тръба, която му дава тройно увеличение на далечните предмети. Много бързо той я подобрява и постига 32-кратно увеличение, като само за година прави страхотни открития. Първо, гледа Луната и вижда, че тя не е идеално гладка, както се смята, а има планини, долини и всякакви неравности, също като Земята. После обръща телескопа към дълбоката Вселена и разбира, че Млечният път е огромно струпване на звезди, което подкрепя идеята на Джордано Бруно, че звездите са безброй. Въоръжен с телескопа, Галилей открива четирите луни на Юпитер, с което нанася огромен удар на геоцентризма, защото става ясно, че небесните тела по принцип са способни да обикалят не само около Земята. После той наблюдава движението на слънчевите петна, както и фазите на планетата Венера, които са много подобни на лунните. Това последното вече е солидно доказателство в подкрепа на теорията на Коперник, че земята и планетите всъщност се въртят около Слънцето.

Лед Цепелин, Стълба към небето

Галилей бързо става прочут със своите изследвания, но светата църква, която обича да се придържа към авторитети, докато не се докаже солидно, че те водят към дъното, му забранява да подкрепя коперниковата теория. После, при новия папа, има един период на размразяване, в който Галилео издава най-прочутата си книга – „Диалог относно двете главни системи на света”. Въпреки че е благословена от цензурата, когато става обществен факт, църквата се стряска. През 1632 г. авторът е привлечен пред съда на Светата Инквизиция, но, вероятно не само поради авторитета му като учен, но и поради дебелите връзки, които има, не го пращат в затвора, а го поставят под домашен арест до края на живота му – първо в имението на приятеля му Пиколомини, архиепископ на Сиена, а после и в собствената му вила в Арсетри, близо до Флоренция. Забранени са всички книги на Галилео Галилей, включително такива, които той би могъл да напише в бъдеще, наредено му е да прочита по седем псалма веднъж седмично за следващите три години и също – да прочете декларация, с която да се откаже от заблудата си, наречена хелиоцентризъм. Не вярвайте на приказките, че пред съда Галилей проявява героизъм и, след като се отрича, все пак промърморва под носа си – и все пак, тя се върти. Нищо такова няма. Въпреки това обаче, въпреки всички други съмнителни или откровено нелицеприятни факти, които се знаят или предполагат за човека и учения Галилео Галилей, за човечеството той си остава символ на съпротивата срещу догматизма и на изследването в търсене на истината – колкото и относителна да е тя.

Лед Цепелин, Стълба към небето

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: