СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – НЕ НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО ИСКАМЕ, НО НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО МОЖЕМ ДА ИМАМЕ

август 8, 2014 at 5:45 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана Копринкова/ Георги Близнашки, професор по конституционно право и доскоро член на БСП, е новият служебен премиер в България. Основната задача на кабинета му е да подготви изборите на 5 октомври, но амбициите, които демонстрира, са по-големи. По темата слушаме Пламен Асенов.

Това не е най-доброто правителство, което България би искала да има, но май е най-доброто, което може да има – така сякаш звучи преобладаващата оценка за кабинета на Георги Близнашки, поел властта в сряда. Президентът Плевнелиев имаше щастието или нещастието за втори път да назначи служебен кабинет и сега май се справи дори малко по-добре от преди. Трудно е обаче да се постигне нещо идеално, както ще бъде трудно за самото служебно правителство, което работи в ограничен срок и няма законодателна инициатива, да изпълни някои от заявените намерения.

Основна цел на подобен кабинет според Конституцията е подготовка и провеждане на демократични и честни избори. Засега няма съмнения, че тя ще бъде изпълнена. Преди 14 месеца обаче пак нямаше такива съмнения, но кабинетът на Марин Райков не успя да направи така, че предизборната кампания да остане в рамките на нормалното напрежение, тя отиде отвъд всякакви граници на лъжи, манипулации и фалшификации, които доведоха до подмяна на реалния вот. Дано този път не стане така.

Втората важна цел, която постави президентът пред правителството, е министрите да извадят истината за положението, в което заварват страната след поредното ляво управление. „Без реваншизъм, но и без да се прикрива истината” – такава е формулата на президента. И ако кабинетът успее да се справи със задачата, неговото съществуване на практика ще може да бъде оценено до голяма степен като успешно.

Само един пример. В деня, когато новото правителство встъпи в длъжност, стана ясно, че предишният министър на регионалното развитие Десислава Терзиева е подписала разрешение за строителството на руския газопровод „Южен поток” на българска територия. Това е едно от онези задължителни разрешения, без които строежът не може да започне. Подписът е сложен на 31 юли, в самия край на кабинета Орешарски, когато той вече от седмица е в оставка. И след като два месеца по-рано самият премиер заяви, че се спират всякакви дейности и договорки по „Южен поток”.

Подобни „скелети в гардероба” вероятно има много – не само свързани с откровено проруското и антибългарско поведение на предишното управление, но и за спирането на европейските пари, за общото финансово състояние на страната, за причините и последствията от банковата криза. Тези скелети наистина трябва да се видят.

Оттам нататък кабинетът Близнашки има и някои цели, които повече биха прилягали не на ограниченото служебно, а на едно редовно правителство, изкарало пълен мандат и с предстоящ втори. Такива са например целите за постигане на стабилност в държавата, за възстановяване на доверието към България от страна на партньорите от ЕС и НАТО, за осигуряване на „добра администрация”. Всичко това е похвално като намерение, но е ясно, че в тези посоки служебното правителство може само да предприеме добри или лоши стъпки, с които да подпомогне или да попречи на следващия редовен кабинет да закрачи в правилната посока.

И тъй като служебният кабинет вече проведе и първото си заседание, може да се каже, че началото, което се поставя, е добро. На това заседание министрите се захванаха с няколко наистина неотложни дела – кризата, предизвикана от наводненията в Северозападна България, отваряне на затворените европейски донорски програми в направленията „Околна среда” и „Регионално развитие”, ревизия на бюджета и изчистване на последните проблеми около текста на Споразумението за партньорство с Европейския съюз, чието подписване предстои. Взето бе решение да се подкрепи официално сегашният български еврокомисар Кристалина Георгиева за втори мандат, но вече като вицепрезидент на Европейската комисия и върховен представител по въпросите на външната политика. В ход са и необходимите бързи промени в тъй наречения втори ешелон на властта – смяната на заместник-министри и други висши чиновници. Доколкото стана ясно, всички те са подали оставка и повечето наистина ще си отидат, най-вероятно до края на следващата седмица.

Освен приоритетите пред правителството на Георги Близнашки, тук доста се коментира и неговия състав. Повечето министри очевидно се приемат добре, с малки изключения, но свързани по-скоро с някои особености от характера, не толкова по отношение на професионален опит или пригодност на този или онзи. Спрямо нито един от хората в кабинета засега не съм чул и публично изразени съмнения за неговата почтеност, връзки със задкулисни кръгове и други подобни.

Най-много въпроси всъщност предизвиква фигурата на самия премиер – професорът по конституционно право Георги Близнашки. Доскоро член на БСП, през март той бе изключен от партията заради участие в протестите срещу кабинета Орешарски. Сега пък, поне от президента Плевнелиев, Близнашки е сочен за нещо като представител на гражданското общество във властта. Това е обяснението, което се дава за иначе малко странния факт откровен комунист да се постави начело на, общо взето, десен кабинет.
В случая изразът „откровен комунист” не е пресилен. Например известно е, че един от конфликтите, които Георги Близнашки имаше с БСП, беше по повод въвеждането на плоския данък, срещу който той единствен гласува против в Парламента. Тогава, през 2008-ма година професорът настойчиво критикуваше от леви позиции и защитаваше тезата, че принципът на социална справедливост изисква прогресивно подоходно облагане, а не плосък данък. През 2011, когато Близнашки, амбициозен и нарцистичен човек, както го описват, се опита да получи номинация за кандидат-президент от БСП, но не успя, конфликтът му с партията явно се задълбочи. Миналата година, след номинирането от БСП на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Георги Близнашки открито се присъедини към уличните протести, подкрепи и студентската окупация на СУ, прие да ръководи една кампания на президента Плевнелиев за събиране на подписи и иницииране на референдум по изборни въпроси. Заради всичко това Близнашки бе изключен от БСП, в която членува цял живот, но въпреки това не осъди комунизма, а обратно – в едно интервю за в. „Дневник” заяви, че той си е там, където винаги е бил, но неговата партия е минала в дясно и затова не може да го търпи в редиците си. Поредният пирон в ковчега на съмненията по отношение на своята искрена привързаност към демократичните принципи, който Близнашки заби, беше тази сряда, в самия ден, когато официално пое премиерската длъжност. На журналистически въпрос за убежденията си той убедено отвърна, че комунизмът е красив идеал, заради който са загинали много достойни хора. И не спомена нищо за още по-многобройните достойни хора, убити от комунизма. Така че съмненията за това кой всъщност е Георги Близнашки и каква ще бъде ролята му за развитието на България през уж малкото време, което има като служебен премиер, остава напълно валиден поне до октомври. А нищо чудно да имаме поводи да си го задаваме и след това.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: