88. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЙОСИФ ЩРОСМАЙЕР

юли 29, 2014 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

25. 06. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100426478/velikite-evropeici-iosif-shtrosmaier

На 2 юни 1870 година, пред първия ватикански събор в Рим, хърватският епископ Йосип-Юрай Щросмайер държи тричасова реч, с която се противопоставя на новата догма за непогрешимостта на папата и неограничената му власт в църквата. Съветът е зашеметен, папа Пий ІХ, въпреки засегнатия си интерес, отбелязва невероятно добрия латински език на словото. Мнозина от събралите се епископи директно определят речта на Щросмайер като еретическа, но друга група, най-вече от немските и австрийските провинции, са съгласни и образуват опозиция, която, след като не среща разбиране, въпреки сериозните си аргументи, напуска събора. „Като чета свещените книги с онова внимание и способности, с които Бог ме е надарил, заявява още в началото на речта си Щросмайер, не намирам нито ред, в който да се казва, че Исус Христос е дал на Петър върховенство над апостолите. Ако Симон, синът на Йона, тогава е бил онова, което ние вярваме, че негово светейшество Пий ІХ е днес, то чудно е защо той не им каза: „Щом се възнеса при Отца ми, всички вие трябва да се покорявате на Симон Петър, както се покорявате на мен. Аз го поставям за мой наместник на земята”. И Щросмайер продължава: „Нещо повече, когато Христос говори на апостолите, че ще им даде власт над дванайсетте племена на Израил, той им обещава 12 трона, по един за всеки, без да казва, че измежду тези тронове единият трябва да бъде по-висок от другите”.

Готовац, Химн на свободата

Още много важни и тежки аргументи срещу възможността един човек да се окаже непогрешим по решение на група грешни хора, противопоставя епископ Щросмайер. „Едно нещо винаги ме изненадва много – заявява той. – Като го превъртам в ума си, аз си казвам – ако Петър беше избран за папа, биха ли си позволили неговите колеги да пратят в Самария лично него, заедно със свети Йоан, да разпространяват двамата историята на божия син. Какво мислите, почитаеми братя, дали в този момент ние бихме си позволили да изпратим негово светейшество Пий ІХ, заедно с негово превъзходителство монсеньор Плантие, при патриарха в Константинопол, за да му обещаят, че ще се сложи край на схизмата”. Въпреки тези аргументи, Щросмайер в края на краищата не постига нищо, догмата за непогрешимостта на папата е приета, след време – включително и от него. Но самият факт на противопоставянето, начинът, по който хърватският епископ го прави, вече са доказателство за силата на характера, смелостта на сърцето и дълбочината на разума му. Както и за величието на човека, когато той наистина знае какво значи божественото понятие „свободна воля”.

Готовац, Химн на свободата

Този „Химн на свободата” на хърватския композитор Яков Готовац е писан далеч след смъртта на епископ Йосип Щросмайер, но много добре отразява неговия свободен, борбен дух, характерен и за цялата хърватска нация. Неслучайно точно Щросмайер се сочи за един от „бащите” на хърватите от епохата на тяхното Възраждане. Хърватия, най-новата държава-член на Европейския съюз, има дълга и интересна история. Тя започва през 7 век, когато племето се появява по днешните си земи – Далмация, Илирия и Панония, като съюзник на Византия срещу аварите. Те се заселват там и скоро се покръстват, но приемат католицизма от Рим, а не православието от Константинопол. До началото на ХІІ век хърватите водят редица войни, малките им княжества стават кралство, затягат църковното си единство и използват глаголицата като богослужебна азбука. През 1102 година сключват Pacta Conventa с Унгария и създават федерация – всяка от държавите запазва своята самостоятелност, но имат общ крал, унгарец. Този съюз продължава повече от четири века, докато през 1526 хърватите избират за свой крал Фердинанд І Хабсбургски, който обещава не само да им помогне във войните с Турция, но и да запази правата и свободите им. Битките с турците са наистина тежки. Макар че още през 1519 папа Лъв Х дава на Хърватия почетното звание „авангард на християнството”, страната преживява цели „два века на плач”, както са известни ХVІ и ХVІІ столетие заради дадените многобройни жертви.

Готовац, Ода за земята

В периода от края на ХVІІІ до началото на ХХ век Хърватия минава през различни етапи в своята борба за независимост. Тя първо воюва с Унгария, после се съюзява с Унгария, за да се противопостави на абсолютизма на виенския двор, преживява своето „народно възраждане”, както и революцията от 1848, става част от Австро-унгарската монархия, но със силна автономия, включително собствено правосъдие, образование, църква и армия, противопоставя се на опитите както за маджаризация, така и за сърбизация. Самостоятелна държава Хърватия става през 1918 година, след Първата световна война, когато се разпада Австро-унгарската империя. В целия този динамичен и тревожен хърватски ХІХ век, една от централните фигури е точно епископ Йосип-Юрай Щросмайер – философ, теолог, политик, културен деятел, писател, щедър дарител, човек с голяма вяра в бога и готовност да му служи, един от най-образованите хора не само на Хърватия, а и на Европа по онова време. „Аз съм винаги щастлив да се моля на бога и да го възхвалявам. Ако ми е позволено да си пъхам носа в бъдещето – Бог ме призова за конкретни дела, а аз, преслабият, винаги разчитам на неговата подкрепа” – това казва човекът, който за своите 90 години живот видя много собствени и чужди мечти да се срутват, но и много да се реализират.

Готовац, Работниците, симфонична поема

Човекът Йосип-Юрай Щросмайер всъщност е двама души. Това твърдение изглежда малко нелепо, но ще разберете защо е така, когато ви разкажа една наистина невероятна история от неговото детство. Щросмайер е от немско-хърватски произход. Един от неговите прародители е немски селянин, в друга версия – от Щирия, провинция в Горна Австрия, който се жени за хърватка и се заселва в Осиек. През 1815 година в семейството на Йохан и Ана се раждат близнаците Йосип и Юрай. Дни по-късно обаче, когато трябва да бъдат кръстени в местната църква, едното бебе умира. В суматохата родителите не разбират точно кое от тях е мъртво, затова кръщават останалото живо дете с двете имена, които са избрали. И синът им сякаш наистина живее и работи за двама. Йосип-Юрай завършва гимназия в родния си град, теология в семинарията в Джаково, а на 23 години става доктор по философия от теологическия университет в Будапеща. После се мести във Виена, където получава втори докторат по философия и канонично право, става капелан в императорския хабсбургски двор и е назначен е за младши директор на богословския институт Августинеум във Виена. През 1849 е назначен в родната си Хърватия за епископ на Дяково, а две години по-късно става белградско-смедеревски епископ, тоест, епископ и на всички католици в Сърбия.

Готовац, Песни и танци от Балканите

Йосип-Юрай Щросмайер е твърде далеч от често срещаната представа за свития, отдаден на пост и молитви, дистанциран от реалния живот висш свещеник, обратно, той е твърде активна фигура в много сфери, човек с идеи за нещата и желание да ги реализира. Приходите от имотите, които управлява като Рашки епископ в Дяково, се умножават бързо и той започва активна дарителска дейност – осигурява изцяло парите за красивата катедрала в Дяково, подпомага построяването на училища, издръжката на бедни студенти, издаването на книги. В България най-известна е безценната му финансова подкрепа, която оказва на братя Миладинови за техния сборник „Български народни песни”. Да, Щросмайер подпомага издаването на книгата със 70 хиляди гроша, осигурява безплатна квартира и честа приятелска трапеза на Константин Миладинов за месеци наред в Загреб, докато книгата се коригира и печата. Но това, което е по-малко известно, а трябва да се знае повече, е фактът, че именно той стимулира братя Миладинови да издадат книгата си на български, не на гръцки, както отначало възнамеряват. Като църковен деятел, освен вече описаната му проява по време на събора в Рим, Щросмайер е известен поне с още две важни неща – през 1859 година изпраща до папа Пий ІХ писмо, с което настоява богослужението в хърватските църкви да се води на старославянски език, а църковната писменост да се върне към традиционната за Хърватия глаголица. Освен това през целия си живот Щросмайер се застъпва за икуменизма, тоест, държи на силното сближаване между източната и западната църква. Той е не по-малко активен в сферата на науката и в политическия живот. Щросмайер е основател на Университета и на Югославска академия на науките и изкуствата в Загреб. Като политик той за дълго е председател на Народната партия, най-голямата партия в Хърватия по онова време. На моменти Щросмайер подкрепя идеята за по-широко обединение на южните славяни. Това кара някои да го обвиняват в подкрепа на руската политика на Балканите, но той никога не е имал предвид това обединение да става извън рамките на Австро-Унгария, а руската политика използва по-скоро като инструмент за натиск при постигане на конкретните си политически цели. Йосип-Юрай Щросмайер си тръгва от този свят през 1905. Умира просто от старост, на 90, видял много, преживял много, но вероятно с отворени очи за още.

Готовац, Орачи

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: