Говори Пловдив: МЕЖДУНАРОДНИ ВЪЛНЕНИЯ

юли 21, 2014 at 11:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Кой свали малайзийския самолет – питат се днес всички нормални хора по света. Включително онези, които живеят в държавата на онези, които свалиха малайзийския самолет. Или поне с действията и бездействията си напоследък в подкрепа на своите „доброволци” и марионетки в Източна Украйна подпомогнаха свалянето му и смъртта на стотици хора.
Не ги е срам!
Е, не ги е срам, де, така си е.
Както е отдавна известно /на всички, освен на Барак Обама/ големият проблем на горкото ни земно кълбо от десетилетия насам се нарича Русия. Но тях, руснаците, които имат държавно-творческата мисия да разрушат света по собствен образ и подобие, с малки изключения продължава да не ги е срам.
То ако ги беше срам, отдавна щяха да се скрият в някой ъгъл на Вселената и там да се срамуват. Или, още по-добре, щяха да вземат пример от нормалните демократични хора и нормалните демократични държави, да подтиснат личните и имперските си хищнически инстинкти и да предприемат стъпки за бързо и истинско подобряване на ситуацията.
Първо – собствената си ситуация. Те, гражданите на великия Евразийски съюз, дори не знаят колко са зле – и материално, и ментално. Е, в известен смисъл, от хуманна и психиатрична гледна точка, разбира се, това, че не знаят, е по-добре. За тях. Иначе в околностите на Кремъл – от Ванкувър до Владивосток, самоубийствата, депресиите и алкохолизма, които и сега са огромен проблем, щяха да нараснат драматично, а революциите и гражданските войни щяха да затъмнят небето над Армагедон.
Друг въпрос е дали към гражданите на Русия трябва да се прилага подобна хуманна гледна точка, след като самите те категорично отказват да гледат по такъв начин към другите хора и ги смятат за пепел и тор.
Второ – с подобряването на ситуацията в Русия чувствително ще се подобри и климата на мир и сътрудничество в света. Защото сега де що има терористичен и антихуманен режим, той непременно разчита на помощ от Кремъл – било морална, било материална помощ, било и двете, но все нещичко успяват да изкрънкат всички мракобесници от иначе бедната Русия, на която богатият Запад е длъжен да помага. И помага.
Да давам ли примери или сами ще се сетите защо години наред налудничави типове като Саддам, Кадафи и Милошевич въртяха на пръста си целия свят и тормозеха всички наоколо, защо не минават в ООН резолюциите срещу престъпния, антихуманен и агресивен режим в Северна Корея, както и срещу химическия терорист Асад в Сирия, кой пречи да се вземат сериозни мерки срещу вдъхновяващия и въоръжаващия терористи в арабския свят Иран, кой опрощава 90 процента от дълга на Куба, само и само да се закрепи за още някоя и друга година там антихуманният режим на фамилията Кастро…..
Не, няма да давам примери, сами ще се сетите.
Та сега, когато хората се питат „кой свали малайзийския самолет и изби невинните граждани в него”, нека се сетят за всичко това. И нека наистина ние, ЕС и изобщо страните от нормалния свят, този път да последваме достатъчно бързо призива на украинския президент Петро Порошенко и да обявим проруските сепаратисти и „доброволците” от руския спецназ, които се бият в Донецк и Луганск, за международни терористи.
Защото видяхме докъде води мотането в тази посока с „Хамас”, „Хизбула” и другите арабски терористи.
Ние, българите, особено добре видяхме резултата от атентата на летището в Бургас миналата година. И какво се оказа след цяла година щателно и подробно разследване на героичните ни специални служби? Ами оказа се онова, което се знаеше още в първите часове след удара – че той е организиран и извършен от арабски камикадзета, а убиецът на хора е възхваляван от собствените си хора като герой.
Герой на революцията сигурно. Герой на борбата за независимост и освобождаване от израелското робство, при което всичко му е позволено, дори да отнема живота на абсолютно невинни…..
Така де, нали виждаме какво става и в момента в ивицата Газа. Всъщност, става нещо абсурдно, което, тъй като се случва от десетилетия насам, се е превърнало в нещо толкова стандартно, че чак незабележимо – палестинските терористи нанасят удари срещу Израел и на никого по света не му пука от това, но когато Израел реши да отвърне и да прекрати това, половината свят се надига срещу него.
Не мога да разбера подобно мислене и поведение, граждани, честно ви казвам. Поне от 30 години се мъча да го разбера, но не мога. Как става така, че празнословната пропаганда на терористите работи по-добре и изкривява мозъците на повечето хора по света, а на простата и очевидна истина за събитията се гледа като на мръсни еврейски козни?
Явно наистина много силно е вкоренен антисемитизмът в общото ни съзнание и много трудно се отърсваме от подобни глупости.
Ето, и в момента виждаме какво се случва. Уважаемият иначе турски премиер Реджеп Тайип Ердоган твърди, че при сухопътната операция в ивицата Газа Израел е проявил „варварство, надминаващо Хитлер”, защото е използвал „непропорционална сила” срещу терористите от „Хамас”, които самите се определят като „военно крило” на организацията. Въпреки че самият г-н Ердоган има проблеми с терористи в собствената си страна и прекрасно знае, че срещу тях не можеш да използваш пропорционална сила – нито знаеш каква е точно силата им, та да изчислиш пропорцията, нито знаеш откъде тя ще ти се стовари на главата, нито знаеш по какъв точно начин ще те блъсне. Неслучайно специалистите казват, че войната с тероризма е асиметрична и това е една от причините битката с него да е толкова трудна.
Но въпреки всичко разни маймуни в Париж и Лондон, както съобщават агенциите, тези дни пак излизат на протести срещу Израел с лозунга „Всички сме палестинци”.
Айде, бе!
Ами аз като не съм палестинец и не искам да бъда – какво, ще ме обявите за еврейска подлога ли?
Да, сред палестинците има много мирни и свестни хора, както навсякъде по света. И по отношение на тях дори не искам да използвам съвършено резонното иначе предложение – ами като са мирни и свестни, да си озаптят заптиетата, дето се опасват с бомби и взривяват мирни граждани. А не искам да го използвам заради страха си, че някой по същия начин и със същото основание може да каже и на нас, българите – ами не се оплаквайте само, а изхвърлете най-после веднъж завинаги тези ваши комунисти от властта, та да се отървете от проблемите и да дръпнете напред като държава.
Лесно е да се каже, трудно е да се направи.
Съзнавам това, ето защо съчувствам искрено на мирните и свестни палестинци, които, обобщено казано, са жертва на самите себе си. Както и ние.
Но това не променя факта, че няма и няма да има мир в района на Близкия Изток и света, докато едната страна там постоянно проявява истинска готовност за мир, докато другата постоянно, дори насред мирни преговори, заявява категорично, че мир ще има само ако евреите изчезнат от лицето на земята.
И за целта втората страна замеря мирните граждани на първата с ракети сирийско производство, закупени с ирански пари.
А после се жалва, че „онези” отвръщат на удара.
Ето това наричам аз истинска непропорционалност – защото е заложена в самото мислене.
Европейският съюз обаче е на път да заложи в мисленето си нещо далеч по-лошо от простата непропорционалност. Имам предвид опасността да сложи начело на външните си дела за комисар сложната непропорционалност на посредствения и винаги готов да служи на руския господар български външен министър и млад социалист Кристиян Вигенин.
Той сам се похвали, че е бел обект на сгледа и дори обясни защо. Оказва се, че пазарлъкът между леви и десни за Жан Клод Юнкер като председател на Европейската комисия, е довел до безумната договорка, външните работи на Съюза да се поверят непременно на социалист. Не на кадърен и наистина светнат по международните дела човек, а на социалист.
И левите, разбира се, веднага се хващат за магарето.
И как иначе, след като очевидно те друго в редиците си, освен магарета, нямат. Друг е въпросът защо десните също са се омагарили покрай тях, но то е ясно – защото лявото мислене е изначално заразно и лесно се прихваща.
Така или иначе, граждани, това би било върхът на простотията. Отсега казвам, че ако се случи Кристиян Вигенин наистина да ми стане европейски външен министър, смятам да емигрирам не просто от България, а и от Европа – например в Англия.
Защото съм сигурен, че, след евентуалния избор на подобен комисар по външните дела, здравият разум няма как да не победи на предстоящия референдум за излизане на Албиона от ЕС.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: