De Profundis: КОГАТО И ДА СА ИЗБОРИТЕ, ВАЖНОТО Е КАКВО ЩЕ СТАНЕ НА ТЯХ

юни 18, 2014 at 11:52 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/22865-de-profundis-sv-panteleymon-da-zakrilya-bsp-ataka-i-ruskite-slagachi-v-patya-im-kam-sibir.html

Както се и предполагаше, КСНС не се произнесе категорично за датата на изборите, а реши те да бъдат някъде между 28 септември и 12 октомври.
Разбира се, че датата е важна, доколкото по закон е свързана с оставката на кабинета и разпускането на Парламента. А тъй като тези две велики институции, както вече сме имали удоволствието многократно да заявим, трябва тутакси да си ходят, защото колкото повече стоят на власт, толкова повече беди докарват на България и на Европа, то в случая е ясно, че възможно най-ранният вариант е най-добрият вариант.
Естествено, не може да се приеме за нормално искането на разните руски мекерета от БСП и „Атака” за избори на 27 юли. Това пък е твърде рано. Подозирам, че те са чули някой да им подсказва тази дата. Сещате се – или Москва им я подсказва, или астрологът Кирил Горанов. А може и Москва чрез астролога Кирил Горанов, знае ли човек какви ги вършат руските бандити из прилежащата ни Вселена, може толкова да са напреднали в науките, че да се явяват на дадени хора като гласове от отвъдното. Каквито са си всъщност, де.
Но, така или иначе, според въпросния Горанов, датата 27 юли е най-добра, защото в нея съвпадат Луната, Слънцето и Юпитер. Какво им съвпада на тия трите тела небесни, по какъв точно начин съвпада то, кой е отгоре и кой отдолу при това съвпадение, насила ли става или доброволно, а най-вече – защо датата на цялата тази любовна блъсканица между планети да е добра като дата за извънредните български избори, никой не благоволява да ти обясни.
Добра е и толкоз, защото когато говориш с мен, ще мълчиш.
Все пак мисля, че на 27 юли ние, като примерни граждани, можем да си намерим други, по-добри поводи за празници. И нямам предвид само като онзи руснак с хлебарката, дето я пуска по масата и пие за това, че хлебарката си тръгва, а после я хваща и пие за това, че се е върнала при него. И пак я пуска…..
Не, имам предвид по-малко налудничави поводи за празник. Например, на тази дата православната ни църква чества Св. Пантелеймон, покровител на пътниците. Много подходящ светец ми се струва. На този ден аз бих го почел няколко пъти с удоволствие, защото виждам в негово лице светеца, който ще закриля БСП, Атака и другите руски слагачи в последния им път – пътя към Сибир. Или към небитието.
Така де, който не си изпълнява навреме ангажиментите за строежа на „Южен поток”, къде очаква да се намери после? На Карибите в компанията на две мулатки ли? `Ми нали всички знаем, че тя Москва не вярва не само на думи, но и на празни приказки – как ще ги остави да се отърват тия на Карибите. Нали после и следващите ще вземат да се потриват и да не си вършат възложената работа, като знаят, че накрая ще останат ненаказани.
На 27 юли можем също да честваме с всенародни тържества една година от последната знаменита реч на Сергей Станишев на Бузлуджа. Тогава той каза: „България трябва да се върне към нормалност, да има диалог, демокрация, равни права за бизнеса, социални грижи за хората и преодоляване на бедността”.
Имаше предвид, че всички тези прекрасни неща ще се случат по време на тяхното либерално национал-социалистическо управление, което тогава едва-що започваше да диша, притиснато от протестите. Макар сега всички да сме наясно, че каквото и да беше казал тогава Станишев, щеше да излъже най-безцеремонно, както прави винаги, все пак – точно тези думи използва. И точно съм ги цитирал, цялата му реч можете да чуете в Тубата и да се уверите.
Ако, разбира се, случайно не сте си я вече запазили, изрязана от вестник „Дума”, като скъп спомен за внуците. Нали бъдните поколения, в които ни е надеждата, трябва да знаят и помнят такива неща, та да не се хващат повече на комунистическите въдици, както се хванаха и където продължават да висят техните баби и дядовци. А и голяма част от родителите им.
Но, както и да е, да оставим философските работи на философите и да се върнем на политическата конкретика.
Вчера, в изявлението си след КСНС, президентът Росен Плевнелиев се опита да представи случилото се на заседанието като полезно, макар на практика да стана ясно, че на него е взето само мъдрото решение всички важни решения да се вземат след бъдещи консултации между политическите сили.
Кога ще бъдат тези консултации, в какъв формат, при какъв дневен ред, ще има ли арбитър или политиците пак сами ще си създадат правилата и сами ще си ги спазват най-доброволно…..всички тези въпроси увиснаха също като темата с любовта между планетите – нищо не е ясно, но така е, както е.
Колкото и да уважавам президента заради това, че през последната година се оказа единствената що-годе нормална институция в държавата, не мога да не отбележа, че номерът с предстоящите политически консултации си го знаехме отдавна, защото те такива винаги предстоят. Тоест, тук няма новина.
Няма дори нищо.
Тревожно е обаче другото, за което информира лидерът на Атака Волен Сидеров – че е взето решение правителството да подаде оставка чак след като въпросните политически консултации в неясно какъв формат постигнат съгласие за датата на изборите.
Това вече е нещо. Това дори не просто е тревожно, а направо предизвиква у мен силен стрес. Защото нали си представяте как аз си седя по обед и пия мастика с пъпеш насред Пловдив, идва един приятел и вика – `айде политически да се консултираме с теб за изборите. Пък аз отвръщам – бе сега не ща, рано ми е още, не мога да мисля преди втората. Пък той настоява – нямал време, имал да ходи после при някаква девойка, която го чакала на легло. Пък аз – `ми тогава утре ще се консултираме, де, за къде бързаме. Пък той – `ма утре не мога, давай за другиден да го мислим…..
Не знам при вас как е, но тук политическите консултации обикновено се водят в този дух и с това темпо. Нещо като испанското „маняна” или арабското „инш аллах”, чиито общ смисъл е – все някога ще стане, трябва да се прояви обаче малко повече упоритост и търпение.
До второто пришествие.
Та, ако това, дето каза Волен, е истина, аз ще оценя като лош резултата от вчерашния КСНС. Дори като изключително лош, защото през следващите няколко седмици държавата наистина ще се превърне в разграден двор. Тя не, че сега е заграден, ама предстои съвсем да се раздвижат из нея политико-мафиотските мародери, които само това и чакат – правителство и парламент, които все още могат да взимат пълноценни решения, без вече да са отговорни пред когото и да било, защото практически са в оставка.
Колко удобни неща могат да се прокарат в полза на дадени интереси, колко тежести и бомби със закъснители могат да се приготвят и поставят за следващите управления – няма да ви описвам, сами ще се сетите, като видите какво става.
Разбира се, в този план с най-страшна сила продължава да стои силно свързаната двойка въпроси – има ли наистина вече подписан договор за „Южен поток”, както твърдят от РБ и ГЕРБ и ако да – кога прокуратурата ще започне най-после да прави нещо, а не само да си седи на ушите и да пипа по задника красивите си секретарки и деловодителки.
Е, добре, де, и набедените за убийци на Делян Пеевски пипна прокуратурата напоследък, но бързо ги пусна, `щото май се оказа, че по навик пак е пипнала не където трябва.
Майната му на Пеевски обаче, истинският важен въпрос е за договора с руснаците – има ли го или не. Изобщо не бих се учудил наистина да са го подписали нашите пъргави и умни продажници. Да, умни ги наричам, защото явно навреме са се сетили, че с този подпис, дори ако по някаква фантастична случайност българската прокуратура им повдигне обвинения, българскит съд ги осъди и влязат в български затвор за корупция, продажба на национални интереси или нещо друго, все пак печелят, защото пък ще отърват руския куршум. А като излязат скоро след това от затвора за примерно поведение, ще си имат парички надиплени, защото пък тях никой няма да им ги пипне, нали в свободна страна живеем…..
След всичко казано, ще ми се да добавя само още две неща, свързани с две уж новини, които се появиха тези дни.
Първо – няма как да не е прав Бойко Борисов, който при завръщането си от Щатите заяви, че България отвън изглежда отвратително.
И отвътре, г-н Борисов, тя и отвътре изглежда отвратително, при това не от вчера, а от десетилетия. Но обикновено се получава така, че, който събере сили да го види, най-често вече няма сили да го изрече гласно. А още по-малко пък има сили да се бори достатъчно дълго, за да го прогледнат и достатъчно много други хора, от които общо зависи промяната.
Втората важна новина изръси вездесъщата Мая Манолова. Според нея коалицията на БСП с ДПС не била „брак по сметка”.
Така де, винаги съм подозирал, че тия бандити по любов са се взели, а ето, че сега това излиза наяве. Третата възможност е – само заради единия гол секс?
Ама не, въпреки всичко, на което сме свидетели, не ми се вярва морално чак толкова да са изпаднали и червените, и жълтите, че да се сношават помежду си без капчица любов.
Но на вас май ви се вярва, а?
То ще си проличи. Ще видим след изборите каква е истината, защото, за когато и да бъдат насрочени те, най-важното всъщност е – какво ще се случи на тях.
И непосредствено след тях.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: