Говори Пловдив: БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЩРАУСИ

юни 16, 2014 at 1:41 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Щраусът е смятан за най-глупавата птица в света, защото при опасност заравя главата си в пясъка, а задникът му щръква беззащитен пред лицето на противника.
Според специалистите това не е истина, горката животинка, казват, просто е набедена в проявата на такава отчайваща простотия. Сигурен съм обаче, че специалистите грешат, що се отнася до някои български политически щрауси.
Да вземем например другарят Станишев, Сергей Дмитриевич. Той загуби за не знам вече кой пореден път изборите, в които БСП участва под неговото мъдро ръководство, но пак стои със самоотвержено заровена в пясъка глава и подвиква изотдолу – няма пък да ме махнете, няма пък да ме махнете.
И също вика – Моника, обичам те, Моника, обичам те.
При това от парламентарната трибуна го вика, сякаш му плащаме заплатата и издържаме целия този скапан парламент, само за да може той да се обясни публично в любов на жена си. И това доживяхме – да не сме станали вече американци, пък аз случайно да съм пропуснал да разбера? Защото само американците държат възможно най-много публика да научи, че те обичат жената, която скоро ще ги зареже. Другите хора по света спазват известно приличие и за обясненията си ползват по-усамотени места като домове, ресторанти или квартални градинки. Но, както и да е, това да му е кусурът на Станишев.
Ама не е, кусурът му е друг – независимо от факта, че политическият му задник е лъснал гол и беззащитен пред цялата българска и световна публика, онзи ден той пак се направи на национален герой, като заяви категорично – „България е най-важна, трябва ни диалог”.
В толкова малко думи другарят Станишев успя да събере толкова много простотия, че всички истински щрауси се изчервиха от срам и веднага му завидяха.
Първо, да оставим настрани дълбокия и труден философски спор дали държавата е по-важна от човека, или човекът – от държавата. На този въпрос аз знам отговора, но знам също, че този въпрос нито сега, нито някога друг път ще го решим групово, защото всеки го решава за себе си. Не разбрах обаче как и кога точно Станишев се сети, че България е най-важна, след като от години предава или продава – не знам, нека сам да си избере – българския национален интерес от една страна на руснаците, от друга страна на разни нашенски ченгеджийско-мафиотски кръгове.
Ами не помните ли, граждани, че още преди 150 години поетът Христо Ботьов Петков описа съвсем точно този тип български патриоти в прочутото си стихотворение: „Патриот е, душа дава…..но не своята душа, брате, а душата на народа!”
То бива, бива нахалство, ама Станишев да ми твърди, че България е най-важна, вече минава всякакви граници. И не стига това, ами в добавка пак иска да води диалог.
Как ще водиш диалог, като главата ти е в пясъка, бе, гражданино Станишев? При това не си я заровил сам, а избирателите ти я заровиха. Къде трябваше да ти я сложат, за да млъкнеш най-после и да се оттеглиш – в задника ли?
Ама че то времето за диалог между Станишев и който и да било друг се изчерпи отдавна, това него не го интересува. Че хората казват „махай се, не можем да те траем” и ако не се махне съвсем скоро, наистина ще го изхвърли с ритници отвсякъде, това не го интересува – все още си има полиция да го защитава. Че всички диалози, които досега по един или друг начин той е водил, са завършвали с видими вреди за България, това изобщо не го интересува.
Той само иска да изглежда политически прилично и тъй като е чувал, че приличните хора водят диалог, а не се бият по улиците, настоява да се включи.
Така де, картинката се изяснява. Помните ли как Чарли Чаплин, когато умираше от глад в „Треска за злато”, виждаше колегата си по съдба като голямо пиле. Е, подобно е – и Станишев на мен все повече ми се вижда да е голям политически щраус, маскиран като политически папагал.
За отбелязване обаче е, че този наш герой никак не е самотен на терена на българската политика. Ето го зад него как върви и Никито Бареков. Върви, напомпал е самочувствието и като един народе възродени онзи ден вика – „аз съм най-силният човек в държавата”.
И си вярва, макар пък аз да съм сигурен, че онзи тип, дето му викат Кобрата например, може да му извие врата до две.
`Ма, айде по-скромно, де, другарю Бареков – нали утре ще станем, божем, премиер на тази страна, как ще ни понесат истинските световни лидери, ако вземем и на тях да им викаме – аз съм най-силният човек в света. Не бива отсега да свикваме с проявата на подобна арогантност. При това – на фона на голия си тумбак и празното си канче. Като казвам „празно канче”, имам предвид наистина онова, което си мислите.
Горкият Ники, не само си е повярвал, ами и скроил план, човекът, откъде да намери необходимите пари, за да спаси България. Отговорът е – от фирмите на ГЕРБ и ДПС. Ей така, веднага им скършва врата на фирмите, прибира им паричките и спасява България.
А после сигурно ще отиде да спасява и други поробени територии, `щото то шило в торба не стои.
Абе, граждани, ние ли сме толкова гламави, че им даваме възможност на онези пичове, дето дърпат конците, постоянно да ни пробутват подобни дудуци под различни форми и нюанси или онези пичове са толкова умни, че ни правят на маймуни колкото и когато си поискат?
Но, така, де, да се върнем на новия ни политически щраус, който, по всичко личи, няма никаква нужда да си крие срамотиите, защото не знае, че те съществуват. Така е с хората, които са се родили с глава направо в задника. И с Росен Петров до тях за компания.
Та тоз` титан на новата българска политическа мисъл се застъпи също за въвеждане на задължителното гласуване – ако трябвало било, само за тези избори да се въведяло, съвсем експериментално, за да се било видело какво щяло да стане. Извинете за сложното глаголно време, ами то е призвано да ни напомни за всички последни 25 години. И за факта, че с постоянните експерименти, които Сульо, Пульо и разни други тутикванти си правиха с нас през това време, нищо добро не си докарахме. Как пък някой не се сети, че трябва да спрем с експериментите, защото те нормалните и прилични хора отдавна са измислили какво трябва да се прави, за да е добре една страна.
Четири неща са. Първо – никакви комунисти вътре в страната. Второ – никаква Русия наблизо. Трето – просвета и образование за всички във възможно най-висока степен. Четвърто – всеки да си знае мястото в обществото.
Горе-долу това е рецептата и съм сигурен, че ще се оправим изключително бързо, ако я спазваме. Е, разбира се, още по-бързо ще стане, ако преместим България някъде насред Швеция или Англия и пратим нашенските комунисти в Русия да и се порадват отблизо. Или да я провалят допълнително, защото явно само усилията на Путин няма да стигнат за скорошния и провал.
Третият политически щраус с щръкнал отзад задник през тези дни се казва Волен, въпреки че май родителите му малко са сбъркали, защото според характера и проявите си той би трябвало да се казва Неволен. Имам предвид – „неволен” не като случайна грешка, а като човек, който не е свободен да прави нещата по своя воля.
Та този политически великан на абсурдната мисъл заяви следното – „ние трябва да изберем Евразия, защото това значи Европа”.
Мълча, мълча, мълча, мълча, мълча. Сега пък нищо не казвам. Нищо не казвам. Нищо не казвам.
Чак сега вече се произнасям внимателно – е, га ти великото умственото постижение! Тоя иска цялата държава България да си зарови главата в пясъка и да си обърне голия задник към противника, където и да се намира той.
Не мога да си представя, че някой е толкова гениален, та да сътвори подобна политическа идея и без срам да я лансира пред обществото. Но в момента, когато вече е сътворена, направо ми се плаче, че не съм я измислил аз. Кинти щях да направя, граждани, ако имах толкова извратено политическо мислене, че да наричам компота от Русия, Беларус и Казахстан истинската Европа. Не, че Волен не направи кинти от подобни твърдения, де, иначе как обикаля по курортите и се залива с шампанско.
Така или иначе обаче, продължава да ме гложди въпросът какво, ако не Европа, тогава са страни като Франция, Англия, Германия, Италия, Белгия…..Да не изброявам всички, щото ако ги чуе изброени, дори неволният сигурно ще разбере грешката си. Пък то не е добре да разбира – иначе рискуваме да останем без истинско политическо забавление в тази страна.
Ама явно по индукция от тези типове, за които пиша, започнах и аз да говоря глупости. Как ще останем ние без истинско политическо забавление, бе, граждани? Кой ще ни го позволи? `Ми ако случайно ни се случи такова чудо, нали съответните компетентни органи веднага ще ни измислят ново, за да не скучаят и да могат да продължат да ни правят на маймуни.
На щрауси.
Или на всичко друго, което си поискат.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Както винаги навременен анализ ,ТОЧЕН С РЕЦЕПТА !
    „Как пък някой не се сети, че трябва да спрем с експериментите, защото те нормалните и прилични хора отдавна са измислили какво трябва да се прави, за да е добре една страна.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: