„ЮЖЕН ПОТОК“ И ЕВРОПЕЙСКОТО ХАРАКИРИ НА БСП

юни 6, 2014 at 1:27 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Строителството на газопровода „Южен поток” е пореден повод за политическа битка между Русия и Европейския съюз. Това накара българското ляво управление да покаже истинското си анти-европейско лице. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, противопоставянето между Русия и Европа за „Южен поток” в момента май е по-силно дори от противопоставянето им за Украйна. Защо се стигна до тук?

– Да, макар без оръжие, конфликтът по „Южен поток” е много остър, Фили. Но той изобщо не е без връзка с Украйна. Една от стратегическите цели, заложени в основата на самия проект „Южен поток”, е именно заобикалянето на Украйна, за да може Русия да не се чувства зависима от Киев, през чиято територия минават тръбите за Европа. Другата стратегическа цел на Москва е максималното увеличаване на европейската зависимост от руския газ и изобщо от руските енергийни доставки. Доскоро тя май не се схващаше като реална заплаха от европейските наблюдатели и политици – често я минаваха в графата „теория на конспирацията”, не и обръщаха внимание от невежество за истинския характер на руската експанзивна политика или, още по-лошо, в името на печалбите, просто си затваряха очите за очебийната руска идея – търговията с енергийни продукти да бъде повече политика, отколкото търговия. След откритата агресия в Украйна и наглото поведение на Кремъл обаче, затворените очи повече не можеха да останат затворени. Европа започна все повече да възприема идеята за единна енергийна политика и чувствително намаляване на общата зависимост от Русия – идея, чиято реализация иначе безуспешно влачи с години. Европейската позиция по темата видимо се втвърди, а това раздразни Кремъл, който в момента, за първи път от много години насам, очевидно се чувства на върха на политическата си мощ. Затова руснаците отговориха с типичната си наглост. Ето как се стигна до ситуация, в която „Южен поток” се оказа най-важният и остро дискутиран въпрос, а България пък се оказа в центъра на конфликт, от който няма нужда, но в който сама се постави.

– Добре, Пламен, но какви са измеренията на този руско-европейски сблъсък?

– Първо да уточня, Фили, че макар руската пропаганда да определя „Южен поток” като европейски проект, той не е европейски. Това е руски проект, с който са ангажирани отделни европейски страни и фирми. Оказа се обаче, че с всички тях руснаците имат сепаративни договори, които в различни аспекти противоречат на общото европейско енергийно законодателство, затова Европейската комисия реши да координира нещата и да наложи спазването на единни критерии. Сред най-важните въпроси е например възможността до тръбата, която ще се построи, да имат достъп и други доставчици, не само Русия. Ето, според сегашния български договор, ако утре самата България намери газ на своя територия, тя трябва да си строи отделен газопровод, за да може да си го пренася, което е абсурдно, след като може да плати някаква такса и да ползва вече готово трасе. „Газпром” обаче посмъртно отказва промени в това отношение и настоява да има пълен монопол, нищо, че това е незаконно от юридическа и притеснително от политическа гледна точка. И сега, Фили, стигам наистина до конкретните измерения на конфликта. Преди време Европейската комисия реши страните-членки, които имат отношение към „Южен поток”, да координират договорите с нея. После, с изясняването на сериозните проблеми, заложени в тези договори, се взе общо решение преговорите с Русия по ключови въпроси за газопровода да бъдат водени от самата Европейска комисия, не от отделните държави. Тъй като Русия продължи да упорства, стигна се до искане от страна на еврокомисията страните да прекратят дейностите по „Южен поток”, „докато той не бъде приведен в съответствие с европейското законодателство”. Да, наистина, това решение нямаше задължителен характер, но то бе деликатно напомняне, че нещата вървят много зле и трябва да се внимава. Това, изглежда, преля руската чаша и изпълнителният директор на „Газпром” Алексей Милер онзи ден безцеремонно заяви – „Европейската комисия не може да спре строителството, никой не може да ни забрани да строим. Отговорът ни е много прост. През декември 2015 г. първият газ по морския газопровод през Черно море ще дойде в България, ще дойде в Европейския съюз”.

– Пламен, това не е ли опит да задължиш вегетарианец да си купи свинска пържола?

– Точно същото е, Фили. Аз не знам дали има друг случай по света, когато някой откровено и ясно ти казва „не искам”, а ти му казваш – „ами, искаш, не искаш, ще си платиш за онова, което аз искам да ти продам”. Ако това не беше политически коментар, а просто си говорехме, Фили, щях да кажа, че сме свидетели на опит за политическо изнасилване на Европа от страна на Русия.

– Добре, но откъде руснаците черпят толкова увереност, че номерът им ще мине?

– От малка и уж невинна България, Фили. България е първата европейска точка, където руската газова тръба излиза от Черно море. А сегашното българско управление все по-откровено, от онзи ден – и съвършено нагло, работи в руска полза. Първо, през цялото време, докато Европейската комисия опитва да постигне съгласие за обща енергийна политика, страната ни е задно колело. Всички изяви по темата на енергийния министър Драгомир Стойнев, с неговите лъжи, извъртания на думите на европейския енергиен комисар или смисъла на европейските документи, е класически пример за това. Второ, неотдавна мнозинството в българския парламент директно излъга, като промени един закон и преименува излизащата от морето руска тръба на българска интерконекторна връзка. Идеята е, че такава връзка всъщност не подлежи на европейска регулация. Ето как, чрез проста словесна подмяна, БСП, ДПС и Атака опитаха да подменят и самата реалност. След това пък държавната компания „Южен поток – България”, в нарушение на всички правила, поръча строежа на българския участък от газовата тръба на фирма, в която участва – разбира се – руската компания „Стройтрансгаз”. Това очевидно най-после вбеси Европейската комисия и тя официално обяви, че започва наказателна процедура спрямо България заради груби нарушения на правилата. Управляващите в София обаче пък явно решиха – или от Москва им подсказаха – че ножът е опрял до кокала и този път със зъби и нокти трябва да защитят руския интерес. Те заеха героична поза и казаха открито, че няма да се съобразят с Европа. „Проектът „Южен поток“ трябва да се строи, независимо от призивите и намеренията за санкции, България трябва да прояви характер и проектът да бъде завършен успешно” – заяви висш представител на БСП. Така лявото управление в София за пореден път доказа, че е антинационално и го е грижа единствено за прокарване на руските интереси на Балканите и в Европа. Да, по този начин то направи публично своето европейско харакири, което отдавна подготвяше, но това е акт, от който всъщност ще пострадат не толкова самите управници, колкото всички останали българи.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: