De Profundis: ТЕЗИ ДНИ ЗАПОЧНА ГОЛЯМАТА БИТКА ЗА БЪЛГАРИЯ

юни 5, 2014 at 3:15 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/22114-deprofundis-zapochna-golyamata-bitka-za-balgariya-ste-ya-zagubim-li-v-ruska-polza.html

Макар България май още да не е съвсем наясно, тези дни започна голямата битка за България.
Първо, руснаците постигнаха в Украйна всичко, което поискаха. Те си взеха Крим и вече няма да им се налага да водят преговори на всеки десетина години с украинците за правото да ползват единствената си южна воненно-морска база. Окървавиха Източна Украйна до степен, че конфликтът да остане нерешим вероятно с десетилетия и така да блокира членството на Украйна в ЕС изобщо. Да не говорим за членството и в НАТО. В същото време конфликтната зона пък служи и като буфер между ЕС и Русия, и като юздичка, с която Европа и светът могат да бъдат подкарвани в желана от Русия посока – било да се страхуват от нея, било да преговарят с нея, било да и правят някакви отстъпки в замяна на някакви обещания…..
Второ, покрай реализацията на целите си в Украйна, руснаците направиха за смях пред света американския президент Обама и външната му администрация. В ключовата за световната демокрация битка за Украйна се видя, че Вашингтон е неспособен да се противопостави на откровената и нагла руска агресия и се разбра, че Обама и хората му са дори не частично, а напълно некадърни за външни дела. В същото време руснаците успяха дълбоко да вбият клин в и без това не особено здравото европейско единство, проядено от икономически, социални и мисловни неравновесия, административна некадърност, фалшиви националистически идеи и истински мръсни руски пари.
Трето, независимо с цената на какви отстъпки, руснаците сключиха договор с Китай за газопровод и продажбата на газ на стойност 400 милиарда долара, договор, който им дава глътка въздух в отношенията с Европа. Или поне допълнителен коз за изнудване.
Четвърто, те най-после подписаха отдавна обещаното, но все отлагано споразумение за Евразийския съюз, засега само с послушковците Беларус и Казахстан, но с намерението „доброволно” да присъединят към него и други страни. Според политолога Дмитрий Орлов, „Русия трябва да се обедини не само с бившите съветски републики, но и с държави, лоялни към руските икономически интереси – Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела”.
Както прозира зад тези думи, на руснаците изобщо не им пука какво искат съответните държави и народи. Тях никой не ги пита, от руска гледна точка те са народи малоценни, тор за великата руска „държавнотворна” нация, която носи факела на голямата идея за Москва като новия Константинопол. Само че факелът на голямата идея е доста малък, доколкото вече горя в ръцете на едни съвсем истински арийци, които също смятаха народите около себе си за тор…..
Но стига история. Важното е, че след всичко това Алексей Милер, изпълнителният директор на „Газпром”, изплю камъчето на откритата война с Европа, която минава през битката за България. Той излезе пред неотдавна наградените за обективност и храброст руски медии и заяви категорично – Европейската комисия няма думата, с „Южен поток” ще се случи, каквото кажем ние, а ние казваме, че през 2015 година тръбата ще пролази на европейска територия в България.
Толкоз. Точка. Няма Европа да решава дали иска да купува руски газ по руската тръба, защото Русия вече е решила – ще не ще, Европа ще купува.
Нали напоследък по света к`вот` каже Русия, т`ва ста`а, бе майна!
Преди години, по комунистическо, в книжарницата така ми пробутваха книги – искаш Хемингуей, но към него задължително взимаш и том от събраните съчинения на другаря Тодор Живков. Плащаш и двете, независимо, че искаш само едната. Знаете ли какви приходи тогава реализира великият вожд и учител Тато? Колосални. Че откъде семсилето му и досега има имане, без някога да е хващало истинска работа? От мъдрите му мисли, събрани в мъдри книги, де, не от престъпления и далавери.
Тогава се отървах от тази социалистическа практика съвсем по социалистически – с връзки. По-скоро – заради заслуги. Измислих си да пиша във вестника, където работех, рубрика за новите книги, така че книжарките се чувстваха длъжни поне на мен, като на свой човек, да продават само каквото искам. Пък и бях млад и готин, та трудно ми се отказваше.
В днешната геополитическа газова игра обаче младост, връзки и заслуги няма и въпросът как Европа да се отърве от наглото натрапване на нежеланата руска газова тръба е съвсем сериозен. Опитите за това не са от вчера, но едва от скоро станаха по-сериозни.
Първо, Европейската комисия поиска спиране на проекта „Южен поток”, „докато той не бъде приведен в съответствие с европейското законодателство”. После, може би дори още същия ден, генералният секретар на НАТО Расмусен написа: „Южен поток“ би задълбочил зависимостта от Русия и би подкопал всички други по-рационални проекти за разнообразяване на източниците в Югоизточна Европа”. Междувременно американците предупредиха, че ще настояват и подпомогнат Старият континент да тръгне възможно най-бързо към единна енергийна стратегия и намаляване на своята зависимост от руските енергийни доставки. В началото на месеца пък, очевидно вече съвсем наясно с това, което се случва, еврокомисарят по енергетиката Йотингер каза, че „Южен поток” се бави по две причини – защото Русия не приема приложението на европейските принципи и международното законодателство в енергийната сфера и защото „кризата в Украйна се отразява на всичко”.
Докато се развива цялата тази история, българското правителство се прави на глух и сляп, мести някакви пешки по дъската и, начело с енергийния министър Стойнев, най-нагло заема чисто руската позиция, като многократно вече открито заявява, че ще строи газопровода „Южен поток” независимо от всичко. Като се казва „независимо от всичко”, има се предвид – независимо от мръсните европейци, които упорито искат да осуетят плановете ни да лапнем онези пари, предвидени в проекта за лапане от такива като нас. Според политолога Валентин Вацев, въпросните пари са натъпкани във вагони и вече пътуват към България. Нищо, че са рубли, тя, рублата, още може да се обърне в долари, макар че скоро вече няма да може…..
За да докажат, че са решени наистина да строшат главите на всички нас едновременно, българските рубладжии, които, за съжаление, управляват страната, не само дрънкат, а и правят конкретни стъпки. Например, въпреки европейските бележки, предупреждения, уговорки и прочие демократични лиготии, компанията „Южен поток – България”, в нарушение на европейското законодателство, даде поръчка за строеж на българския участък от тръбата на фирма, в която участва – разбира се – руската компания „Стройтрансгаз”.
В отговор онзи ден Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради „нарушение на правилата при провеждането на процедурата за избор на изпълнител на българския участък от газопровода „Южен поток”. Тази наказателна процедурата започва с писмо, но може да свърши с изритването ни от Евросъюза – най-малкото, защото на всички в Европа все повече им писва да ни гледат как се гърбим пред руснаците като крепостни пред ботуша на някакъв барин. Или баран беше, не помня вече добре руския.
Не вярвайте на онези, които ви убеждават и успокояват, че няма процедура, по която могат да ни изхвърлят от ЕС. Ще ви кажа под секрет нещо, което всички знаете, но по което нарочно се правите на разсеяни – европейците са такива царе на процедурата, че могат да ти изготвят дори процедура, която да заобиколи всички процедури, включително и самата себе си.
А насред цялата тази битка за „Южен поток”, която от гледна точка на българското общество всъщност е истинска евро-руска битка за България, стои един юнак, който непременно трябва да бъде посочен. Той се казва Станишев, Сергей Дмитриевич. Стои той със здраво вкопани в земята крака, като истински руски богатир – и гледа напред, в бъдещето. Собственото си, за нашето изобщо не му пука.
Та този пич ние го смятаме за обикновен властолюбец и наглец, а той, въпреки всички изборни катастрофи, до които докара БСП, упорито стои начело на партията си, за да реализира руския интерес, не за друго.
Просто такава му е поръчката.
Това очевидно е човекът, който е длъжен – въпреки Европа и новите реалности след руската агресия в Украйна, въпреки икономическата и политическата логика на нещата изобщо, въпреки националният интерес на българското общество и още много „въпреки” – да реализира появата на руския газопровод „Южен поток” на европейска територия. Докато той е начело на управляващото мнозинство тук, докато правителството е под негов контрол, докато специалните служби се ослушват за откровеното потъпкване на българския национален интерес, което се вихри под носа им, Милер, Путин и останалите московци ще продължават да се държат нагло спрямо Европа и още по-нагло спрямо България.
Единственият начин да се сложи край на тази тяхна наглост, да се постави истинско начало на новото европейско енергийно единство и да се защити българският национален интерес, е моменталното сваляне на Станишев от партийния му пост, оттам – падане на правителството и предсрочни избори.
Ако това обаче не стане до месец-два, забравете, че ще стане изобщо.Тогава битката за България, която скоро започна, ще се окаже и скоро приключена. Ще я загубим в руска полза.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. zlatarova said,

    Жалко за надеждите ни!Дано чудо стане ,та да си останем в ЕС!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: