81. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МИЛОШ ФОРМАН /част първа/

май 11, 2014 at 4:36 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов
07. 05. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100404989/velikite

Коса, Коса, Не, не, не +

Представяте ли си? Излизате през 68-ма от границите на мрачната комунистическа Чехословакия, където единственото цветно и свободно нещо са добрата бира и красивите девойки, и попадате в Ню Йорк. А първото, което виждате там, са хипита – странни млади хора с дълги коси, пъстри дрехи, накичени целите в дрънкулки, които свирят на китари, пеят или просто си танцуват като някакви прекрасни ненормалници насред където ги свари идеята за танц. Картината е идеализирана, естествено, но наистина незабравима като за пръв поглед. Второто нещо, което виждате, е голямата сензация на Бродуей – мюзикъла „Коса”, посветен на същите тия безгрижни цветни типове. И ако случайно сте талантлив чешки режисьор на име Милош Форман, как да не поискате да превърнете цялото това усещане във филм, с който на практика да му се вречете за цял живот – както Шийла и Клод се вричат един на друг в знаменитата сцена в катедралата, сцена, плод всъщност изцяло на модерното по онова време LCD.

Коса, Харе Кришна

Ако не си представяте обаче точно така усещането за свобода, не се тормозете. Макар „Коса” на Форман да получава „Златен глобус” в Щатите и „Сезар” във Франция, той е често премълчаван от критиката. Тя май също не може да си представи, че хипитата са важна тема – особено в края на 70-те, когато е безпощадно ясна цялата безплодност на идеите и фантазиите на децата-цветя, а бунтът срещу войната във Виетнам е обществен спомен, който няма особена нужда от съживяване. Същата тази критика обаче май не може да си представи как при нас, отвъд Желязната завеса, тогава прозвуча този филм. Да, по случайност или поради обикновена тъпота, комунистите „пуснаха” филма още в началото на 80-те. Голяма грешка. Защото „Коса” не е филм „за” хипитата. Нито е филм „против” войната във Виетнам. Не, това е филм за човешката свобода, за нейния явен и скрит смисъл, за нейната безграничност и нейните граници, за щастието, което тя дава и за болката от онова, което непременно взима. Но свободата често започва с нещо просто – с вътрешното усещане за нея. А филмът, с цялата си ирония и закачки, с всички волни танци, пъстри дрехи и импулси на героите, стимулира истинско отваряне на духа. Стимулира го дори с трагизма и цялата обреченост, която съдържа„Аз съм гений. Аз вярвам в Бог. И аз вярвам, че Бог вярва в Клод. А Клод, това съм аз”.

Коса, Нека слънцето грее

Няма друга такава молитва в световното изкуство. Тя е толкова истинска, искрена и дълбока, макар да е пълна лъжа, защото, нали знаете – това не е Клод Хупър Буковски, онзи Клод, в когото Бог непременно трябва да вярва. Това е Джордж Безгрижното Хипи Бъргър, който заради хипарски приумици на съдбата се оказа вместо Клод в десантния самолет за Виетнам и беше принуден да се моли от негово име – дано Бог сбърка. Но безгрешният Бог все пак го разпозна и го прати във военното гробище в Арлингтън под истинското му име. А толкова добре му беше на Бъргър, имаше толкова живот в него, когато пееше и танцуваше върху масата, насред приема на задръстеняците.

Коса, Жив съм

Сигурно мога да ви говоря за „Коса” поне една седмица, нищо, че критиката е критична. Но май е по-добре да чуем какво казва самия Милош Форман, когато си спомня за онази 68-ма година:

Форман, Документален филм

Превод: Отидох първо да видя Ню Йорк и да помисля какво да правя. Гледах „Коса”, мюзикъла, веднага поисках да го направя, бях силно впечатлен от хипитата. Защото за млад човек, който живее в комунистическо общество, където непрекъснато ти казват какво да правиш и какво не, гледката на тези млади хора, които се чувстват така свободни, с техните дълги коси, които казват онова, което мислят и мислят онова, което искат – това беше изумително. Но правата за „Коса” бяха много скъпи. Забрави!

Чешкият филмов магьосник Милош Форман все пак прави филма, макар цели 12 години по-късно. Дотогава обаче е изминал дълъг житейски и творчески път, който е по-малко известен от филмите му, а си струва да бъде разказан. Но, за да го разберем по-добре, може би трябва да започнем с основната движеща сила в него: „Всичко, което правя в живота си – казва Милош Форман – го правя от желание да победя. Волята за победа е основната ми мотивация. Обаче победата е крайно изтощителна и следващото нещо, което изниква в ума ми, е следното – е, добре, победи, но това не е всичко. Другият път победата ще е още по-трудна.” Нали се сещате, той говори не за победата да праснеш някого по носа, а за победата над себе си и онова, с което си се захванал.

Форман, Конкурс

Това е музика от „Конкурс”, първият филм на Милош Форман, създаден през 1963. Тогава той е на 31, купил си е камера от Източен Берлин и снима филм за пражкия театър „Семафор”, където организират конкурс за певица на рок-група. Така среща и втората си жена, Вера Кресадлова, за която се жени на следващата година. Но и до тук има интересна предистория. Тя започва с раждането през 32-ра година на Ян Томаш Форман, както е истинското име на Милош, син на родители-протестанти, за които има съмнения, че са покръстени евреи. През войната баща му умира в Бухенвалд. Майка му пък загива в Освиенцим, изпратена там с още 20 жени, след като един съсед на разпит в Гестапо просто изброил имената на всичките си познати жени от квартала. Едва по-късно, след войната, Милош научава, че истинският му баща се казва Ото Кон, чешки евреин и известен архитект. След войната момчето учи в интернат за сираци в Подебради, заедно с редица известни после фигури от чешкия културен и политически живот, включително Вацлав Хавел. Не се подлъгвайте от „интернат за сираци”. След войната всички се надпреварват да наливат пари там и, както казва самият Форман – „и новият комунистически, и старият капиталистически елит, се опитваха да уредят децата си, а истински сираци от войната бяхме само неколцина.” След това Милош учи в пражката Академия за сценични изкуства, но още с „Конкурс” показва, че не е човек, който ще стои мирно в границите на социалистическия реализъм. Неслучайно със следващите няколко филма – „Любовта на блондинката”, „Черен Петър” и най-вече „Балът на пожарникарите”, той се превръща в родоначалник на тъй наречената „чешка нова вълна”, получава първите международни признания и първите забрани в комунистическата си родина. Това става специално с лентата за пожарникарите, които имат бал и покрай вълненията за него пропускат да угасят горяща къща в малкото градче. Естествено, филмът се приема за метафора на цялата комунистическа система.

Форман, интервю, забрана

Превод: Накратко, „Балът…..” беше разрешен през юли 68-ма, а на 21 август 68-ма руснаците нахлуха в Чехословакия и филмът беше забранен, официално – завинаги. А още ли е забранен, пита водещият. – Не, защото „завинаги” според комунистическия речник означава 20 години.

Така или иначе, по време на окупацията Форман не е в Прага. Заминал е само три дни по-рано за Франция, за да продължи писането на сценарий заедно с Жан-Клод Кариер. Това е сценарият на „Излитане”, първият „американски” филм на Форман, също с интересна история. Сценарият е започнат е през същата тази 68-ма година в Ню Йорк, където обаче убиват Мартин Лутър Кинг и атмосферата става невъзможна за работа. После Милош и Жан Клод отиват в уж спокойния Париж, но там започват студентските вълнения и писането пак пропада. Местят се в Прага, проветрена от пролетта на Дубчек, но там се задават руснаците, така че – пак в Париж. И ето ти ги съветските танкове в Прага. Както казва самият Форман, „въпреки предупрежденията на всички чуждестранни приятели, никой от нас, чехите, не вярваше, че Брежнев ще е толкова тъп да прати танковете. Та нали за първи път от 20 години насам комунизмът срещаше подкрепа от целия народ, нужни бяха само малко реформи”. Е, нищо такова не става, затова Форман остава първо във Франция, а после отива в Съединените щати, където го чакат две неща – първият провал, дошъл с филма „Излитане” и първият наистина сензационен успех с „Полет над кукувиче гнездо”. Но неслучайно, когато в едно интервю го питат дали психиатричната клиника, където се развива действието на този филм, е някакъв символ на съвременното американско общество, той отговаря: „Това всъщност е метафора на всички модерни общности днес. Това е днешният базисен въпрос – колко далеч властта може да стигне в пречупването на индивида.”

А какъв е отговорът на този въпрос според великия режисьор Милош Форман, ще научим другата седмица с втората част на неговата история.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: