Говори Пловдив: ЗА ТЪНКАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ 1 И 2 ЛИТРА БИРА НА ДЕН

май 5, 2014 at 5:32 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

„Българите са спестили по 825 лева през 2013 година” – съобщиха медиите.
„Къде са ти парите?” – веднага погледнах остро жена ми. „Какви пари?” – невинно ме погледна тя в отговор. „Обувки, нали?” – направих аз обосновано предположение. Знае се, че човек рядко ще сбърка, ако държи пред очите си сакралната връзка „жена-обувки”. „Похарчила си ги за обувки! Само че като спестиш още толкова през тази година, вече няма да си купиш обувки, защото ще имаш предостатъчно. Вместо това ще си върнем част от борчовете!” – опитах се да проявя бюджетен разум.
Така де, все някой в семейството трябва да го проявява, а не да се държи като женски комуниз. Не, че жена ми е комуниз, само това остава, ама види ли обувен магазин, не може да възпре душевните си пориви и започва да светотатства със семейните пари както реалната политическа левица прави с държавния бюджет – тоест, неистово харчи спестеното от десницата.
В случая – десницата ми.
„Предостатъчно ли?” – за нея по-интересна от бюджетната тема обаче се оказа налудничавата ми новаторска идея как някой може да има толкова предостатъчно обувки, че изобщо да не иска да си купи още. Други. Може и същите – но други.
И когато свърши да ми обяснява грешката, аз пък и обясних какви точно пари търся от нея.
Тогава двамата доста се посмяхме.
Да, де, щяхме да се посмеем доста, ако в следващия момент тя не ме погледна остро и не попита ехидно: „Ами твоите пари къде са?”
В нормалния свят такива въпроси между съпрузи въобще не биха били обсъждани. Не само заради по-голямата деликатност в отношенията между хората там, но и защото за някакви си 400 евро на година никой на никого за нищо няма да придиря.
Но България, както знаем, не е нормалният свят и тук това са си сума пари, на които държим.
А ако те ти липсват, вместо да ги имаш, даже са си двойно повече пари. Или двойно по-малко – обърках се вече.
Но докато се чудех какво да отговоря на нейния прям и неделикатен въпрос, ето че ми звъни телефонът. Обажда се един, на когото дължа съвсем малко кинти и когото не съм виждал от съвсем малко време. Вече смятах, че благородно е заминал за чужбина, за да не ме притеснява, като с постоянното си мотане наоколо постоянно ми напомня, че му дължа.
„К`во ст`а`а, майна? Чете ли вестника?” – започва той разговора издалеч.
Знам го какво има предвид. И знам как да го парирам.
„Искаш ли да се видим и да пием по една бира?” – питам. „О-о, не, бира – не! И вино не!” – бърза да се застрахова човекът. Обикновено след подобни срещи очи в очи с мен, главата много го боли. Не само защото едно на бърза ръка, както казваше Хемингуей, е най-бавното нещо на този свят и от него винаги се прибираш по-късно, а на другия ден си недоспал. Но и защото, от приказка на приказка, най-често така се получава, че, вместо аз да му върна дължимите пари, той ми дава нови назаем.
Още по-сигурно е, че така ще стане и този път, когато мръсникът непредпазливо се издаде как, заради точните данни на любимата ни родна статистика, е съвсем наясно колко е спестил през миналата година. Няма да му се размине. Искам да кажа – няма как да ме отърве от възможността да му заборчлея допълнително.
Обаче още докато благородно се разделям по телефона с човека, който ми се извинява за притеснението, ето че в гръб чувам гласа на жена ми с весела нотка в него. А може и пак ехидна да беше, често нотките трудно се различават, преди да е довършила изречението: „Бира, а? На бира си изпил всичките ни спестени пари, нали?”
Добре знам, че това с бирата винаги е по-голям грях, отколкото онова с обувките.
Защо е така – лично тя ми е обяснявала много пъти, но аз, дори на трезва глава, винаги се затруднявам да разбера аргументите срещу бирата и да ги запомня трайно. Да не говорим, че още по-трудно пък ми е да си ги спомня, когато съм седнал да пия самата бира.
Правя наум бърза сметка и излиза, че, дори да съм пил от скъпата, пак ми се падат към 400 литра за миналата година. Имам предвид – 400 литра бира в повече от онова, което обикновено пия. А ако съм се придържал към евтината, може и до 600 литра да са стигнали.
Ега ти статистиката!
Не, решително не си спомням да ми се е падало чак такова щастие. Тоест, чак толкова пиян, че чак толкова да не си спомням, никога не съм бил през 2013-та. Може в по-ранни години да се е случвало. Даже със сигурност се е случвало, макар че не знам как помня това. Но миналата година – категорично не.
„Жена – викам – това са от онзи вид данни, чрез които сведущите могат да ти докажат, че утре ще бъдеш ухапан от акула, тъй като според проучванията всички останали са вече ухапани. Така че трябва да се пазиш от ходене в аквариум, защото за тропическите острови, където се въдят човекоядните акули, и занапред няма да те огрее. При тези липсващи спестявания…..”
„Ти не ми се прави на философ, статистиката не лъже – продължава да упорства жена ми. Междувременно е успяла да се справи с вестника: – От 2000-та година насам семейният ни доход се е повишил с цели 7 060 лева – от 4 360 на 11 420. Пише го черно на бяло. Какво си направил с парите, че от тях няма и прашинка в сметките?”
„Ами не може да е истина, бе, жена! Не помниш ли, че през 2000-та година ние с теб ходихме на почивка в Турция и не ни беше проблем? А през 2013 не ходихме дори до Хисаря за уикенда и пак закъсвахме всеки месец със сметките”.
О, чудо!. Тя се замисля за момент и се съгласява. Не се е случвало от…..всъщност, май никога не се е случвало. Съгласието в тази къща винаги се е постигало по лесния начин, не по трудния. Но този път се случва.
После жена ми решава, че непременно ще звънне един телефон до статистиката, за да им каже тя на тях как смеят да публикуват такива глупости и не си ли дават сметка, че могат да предизвикат истински семейни конфликти със своите уж обективни цифри, пред които и женските богове мълчат.
Хак им е на статистиците!
Този път няма да се намеся в тяхна полза – през цялата 2014 ще бъда твърде зает да харча тайно от жена си спестените през 2013 пари от фонда „и аз съм човек”.
Тя няма да забележи, доколкото при мен разликата между един и два литра изпита бира на ден е твърде незабележима – нито като време, нито като пространство ми се явяват особени разлики, освен появата на малко допълнителни подплънки в кръста.
Всъщност обаче истината е, че литър повече на ден от моите спестени статистически пари само ще ми помогне цяла година изобщо да не различавам старите обувки на жена ми от новите, които тя непременно ще си купи със своите спестени статистически пари.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. Dora said,

    и нашите ги няма! нито стотинка спестявания…предполагам, че статистиците са стигнали до това заключение, набърквайки кредитите – средно по 1000 лева кредит на глава от населението – сиреч спестени…мчи тъй де, някой ти ги е дал, не си се харчил излишно за тв или нов телефон, чиста далавера

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: